Докога ще се поправят на коляно законите? Този въпрос звучи повече от актуално след скандала с орязаните преференции за изборите. А политическият вой, който се надигна отляво и отдясно, завърши с поредно пренаписване на Изборния кодекс само дни след като бяха приети последните му поправки.
От цялата говорилня така и не стана ясно дали демокрацията страда, ако нямаме право да пренареждаме партийните листи. Или това разместване ще вкара не хорските любимци, а протежетата на олигархията. Избори бол предстоят, ще видим кой крив – кой прав.
Но отсега остава неприятното чувство, че партийните неволи пак взеха връх над патилата на обикновения човек.
И че ултиматум на опозицията има по-голяма тежест от жалби или протести на всяка гилдия, независимо дали е голяма или малка.
Докато народните представители седмици наред умуваха върху промените в Изборния кодекс, а после взаимно се надцакваха, други закони отдавна плачат за спешна промяна, защото задушават бизнеса, нарушават конкуренцията и изправят на нокти инвеститорите.
Примерите от началото на годината са пред очите ни. Промените в закона за горивата, които трябваше да влязат в сила от февруари, заплашваха да доведат до фалит малките търговци в бранша, защото предвиждаха непосилни капитали и инвестиции. Чак след сигналите за протести на жълти жилетки и в България, както и след внесената жалба в Конституционния съд, депутатите дадоха заден. И решиха да отложат промените за лятото.
Същото стана и с касовите апарати. Само месец преди да е изтекъл срокът за подмяната, финансовият министър Владислав Горанов замаза гафа на депутатите като даде преходен период за големите фирми до септември. Малкият и средният бизнес обаче едва ли ще оставят това решение без ответна реакция.
Не по-различно е положението с новия софтуер за фармацевтите. Независимо, че здравният министър Кирил Ананиев отложи с 6 месеца срока на системата за верификация на лекарствата, стотици аптеките останаха затворени и тази седмица заради протести.
Промените в Закона за концесиите пък продължават да бъдат Студио Х както за български, така и за чужди инвеститори.
Независимо от безбройните промени, летището в София така и не може да завърши концесионната процедура. Разбира се, не без помощта на БСП, които пет пъти вкарваха предложения, за да я стопират.
Друга промяна на този закон пък е бомба със закъснител за туризма ни, защото стопира концесиите за плажовете. Националният борд по туризъм вече поиска от депутатите спешна промяна за тези ивици като процедурата за отдаването им да се върне в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Ако това не стане, провалът на Лято 2019 е сигурен и това ще донесе жега в парламента, дори по-голяма от изборната.
Докато обаче туристическите босове палят свещи депутатите да обърнат внимание на кахъра им, адвокатите са по площадите, вместо в съдебните зали. Протестите са заради промени в закона за мерките срещу изпирането на пари, с които фирми, неправителствени организации и кметове трябва да докладват официално на службите как ще обучават персонала си срещу пране на пари.
Срокът изтече в петък и докара невиждани опашки пред ДАНС и пощите.
Протестите не само не стихват, но обхващат цялата страна. Към тях тепърва ще се присъединят собственици на още 85 000 фирми, които до края на май трябва да подадат новите документи пред Агенцията по вписванията, ако не искат да получат глоби до 10 000 лева.
Към всички тях вече се закачиха и граждани, потърпевши от частните съдебни изпълнители. Те пък искат нова промяна в законите, с която Министерството на правосъдието да контролира ефективно работата на частните съдебни изпълнители, които нарушавали закона като продавали имоти на умишлено занижени цени и запорирали сметки и имущество при свръхобезпеченост.
Какво се оказва? 164-те закона, приети от парламента през миналата година може да са повод за статистическа гордост, но не и за национална.
Калпавите закони вдигат градуса на напрежението в държавата и торпилират работата на повечето ведомства. Защото вместо да работят по управленската програма, многобройни екипи от експерти и специалисти се чудят всеки ден как да запушат пробойните и как, дори на ръба на закона, да заобиколят вече приетите членове и алинеи, за да успокоят бизнеса и гражданите.
Вината за калпавите закони обаче е както на управляващите, така и на опозицията. Защото оспорването на нормативните актове в пленарна зала от БСП често минава само с политически клишета. А след приемането на спорните поправки, социалистите търсят дивиденти веднага от налаганото вето от президента. И отново след това, като наливат масло в огъня на изникващите като гъби браншови протести.
Така беше и в сряда, когато БСП не влязоха в пленарна зала за повторното гласуване на закона за личните данни. А след това гръмко обявиха, че са направени поредните недемократични промени.
Предложението им да се приеме нов закон, който да забранява поправки на Изборния кодекс в година на вотове, може да изглежда безумно, но е ярък пример за политическата безпомощност. Може също да бъде допълнено с контра предложение - в годините на избори ще се гледат само закони, внесени от опозицията.
Така лесно ще лъсне истината, че лобитата в парламента нямат цвят. И в тях челно място са си осигурили тези, които са влезли в Народното събрание с преференциален вот.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
