Събота,

Описани в Библията болести върлуват и днес

От: Д-р Петър Кътев -
A
A
A

„И сега ние считаме надменните щастливи: по-добре се нареждат ония, които вършат беззакония, и, ако и да изкушават Бога, остават цели“.

Пише го в книгата на пророк Малахия. Човекът, чието име означава “мой ангел”, е считан за последния представител на старозаветните пророци. Неговото пророкуване затваря 1000-годишния период, събрал пророческите думи на людете, призвани да славят Божието послание. Поради тази причина и старозаветната древна книга се определя като „печатът“ на пророците.

За вярващите, а и за не чак толкова, не е тайна, че писанията в Стария и Новия завет носят определени послания под формата на истории, които описват всички нюанси на живота, но н в сиво. От тях съвременният човек може не само да научи събитията, но и да разбере кое е добро и кое лошо, как да живее в синхрон със себе си и кои постъпки се приемат за неблагочестиви.

Разбира се, в никакъв случай не може да се твърди, че към днешна дата тези писания имат своята широка аудитория, а камо ли, че мнозинството се придържа към съветите закодирани в тях. Да не кажем, че според мнозина ако днес следваш Светите закони, то значи си обречен на страдание.

Замислете се само над въпроса: колко хора днес биха дали едната си риза на ближния  или пък ако ги зашлевят по едната буза ще обърнат и другата?

Отговрът е: малцина! При живота, който живеем, единици биха се осмелили да помогнат, без да търсят изгода и облага.

Тези, които го правят въпреки всичко, са считани за баламурници. И понеже никой не иска да го мислят за балък, всички станаха „големи“ тарикати.

За огромно щастие, в онези далечни години пророците не се сблъсквали с подобно явление и за това в дебелите книги не е описано. Но и, честно казано, такова чудо с думи трудно се „рисува“. Макар че ако имаме възможност да напишем един съвременен завет, то бихме поместили същото поведение под формата на заболяване.

Така, както редица тежки сега на нас известни диагнози, са намерили индиректно своето място в Стария и Новия завет.

В Библията ние можем да прочетем много за редица заболявания, лекувани със силата на доброто и чисто сърце и вярата в Бог.

Например в книга Битие, гл. 29:17 се посочва: “Лиа имаше болнави очи, а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице“. Тъй като липсват детайли, отнасящи се до причината, на която се дължи състоянието, то можем да предположим, че тук става дума за болест от инфекциозен характер, която е поразявала зрителния орган, до степен такава, че променя облика на лицето.

Естествено, съществуват много различни състояния, повлияващи очите. Някои от тях са незначителни и бързо се отстраняват, но други  водят до сериозно зрително увреждане. По начало загубата или увреждането на зрението се случва постепенно или пък внезапно.

Слепотата, от друга страна, понякога е резултат от сериозни нелекувани възпалителни проблеми. Поради тази причина и специалистите смятат, че  80% от състоянието може да се избегне с помощта на ранно диагностициране и лечение.

Заболяванията, засягащи окото, варират от инфекциозни, през генетично наследствени до наранявания и нарушения, резултат от състояния, засегнали други органи в тялото /например диабет или хипертония/. За зла участ в по-големия си процент очните заболявания нямат ранни симптоми и промените в зрението се появяват едва когато заболяването е напреднало.

Един от най-честите симптоми, свързани с нередности, касаещи зрението, е зачервяването на очната ябълка, резултат от разширени кръвоносни съдове.

Като цяло провокаторите на очните заболявания можем да поставим под общия знаменател, наречен „инфекции“. Въпросните се причиняват от същите патогенни микроорганизми, отговорни за безброй неуточнени диагнози. Те се локализират в различни части на окото и в зависимост от случая засягат само едното или и двете.

Признаците на инфекция включват и болка в очите,  чувство за присъствие на чуждо тяло, зачервяване на окото или клепачите, оток и локално повишена температура, сълзене от очите. Тези симптоми са придружени от главоболие, виене на свят, а когато се появи и синдромът на гаденето,нещата отиват на лошо.  

Безспорно, едно от най-честите заболявания, засягащи  очите, е конюнктивитът, по-известен като розово око, представляващ възпаление на прозрачната тъкан, която покрива бялата част на окото.

Друго подобно, но свързано с клепачите заболяване, известно в медицината като блефарит, представлява често срещано и продължително възпаление на ръба на клепачите, протичащо с периоди на затишие и обостряне /латентно заболяване/.

Причините могат да са в локален и/или друг проблем на организма. От патогените най-честият възбудител на състоянието е поредната разновидност на хламидията и златистия стафилокок.

По принцип появата на блефарита се счита за сигнал за друго налично заболяване в организма. Той протича под две форми - себореен и язвен. При първия се наблюдава слаб оток, придружен от зачервяване на клепачите. По неговата повърхност се натрупват ситни частички от кожа, наподобяващи пърхот. Понякога споменатите частици може и да не са епидермис, а секрет от мастни жлези и гной.

 Най-тежката форма на блефарита е язвеният. Тогава освен зачервяване и отичане на ръбовете на клепачите, се появява и отделяне на секрет, който действа като „лепило“ за миглите и клепачите. Образуването на раневи корички в основата на миглите пък провокират язвите. Когато са много на брой  се наблюдава сливане помежду им, а  при отстраняването- кървене.  

Както при всяка диагноза, така и при тази, усложнения не са изключени. Те се обуславят, когато самото възпаление и прилежащ оток на клепачите продължат прекалено дълго, което води до удебеляване на тъканите. В този случай, освен евентуална загуба на мигли, е възможна и промяна в местоположението на слъзните канали при долните клепачи. Като цяло състоянието предимно поразаява именно тях.

Те губят еластичността си, в резултат на което натежават  и се обръщат.

Възможно е появилите се усложнения да  засегнат и самата роговица.

В книгата на Левит заболяванията може да се каже, че придобиват друг аспект. Защото там се сблъскваме с редица кожни състояния, като проказа и кел.

Втората диагноза е много добре описана в глава 13, ст. 29-37.

Но ако тогава съдбата на заболелия се е решавала от свещенника, то днес тя е изцяло в ръцете на лекаря. Отдавна забравената болест, позната като косопас и вълчи лишей ,представлява хронично инфекциозно заболяване от гъбичен произход. Засяга скалпа, повърхността на кожата, ноктите и в някои случаи вътрешните органи.

Известно е, че заболяването може да трае с години. Например от от ранно детство до дълбока старост. Съществуват и доказателства, подкрепящи наследствената предразположеност, предимно сред женския пол, което говори за пореден път за родово предаване на инфекцията. Причинителят на този вид гъбична инфекция е от рода на трихофитоните. Основно при човека паразитиращият провокатор е Trichophyton schonleinii. Има и такъв, който е зооноза, което означава, че причинява болест както при хомосапиенс, таки и при животни - Trichophyton quinskeanum Zopf.

Инфекцията се предава основно посредством контакт със заболял от кел,  негови вещи и др. Инкубационният период продължава в рамките на 2-3 седмици. Много е важно да се уточни, че вълчият лишей може да продължи да съществува с години в семейството и дома, тъй като мъртвите кожни клетки, опадали коси и т.н. циркулират с въздуха.

Така се случва повторното заразяване или иначе казано честия рецидив.

И тъй като всички ние понякога доволно си мислим, че някои събития, в това число и болести са останали во веки веков в миналото, ще припомним една мъдрост, принадлежаща на Кларънс Дароу, а именно: „Историята се повтаря. Това е един от най-големите й недостатъци“!

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички