Тъпчете се с фаст фууд на плажа? Стига! Пицата и дюнерът са адски демоде. Новата мания - и по света, и у нас, е т. нар. слоу фууд (slow food). Затова вместо мазен дюнер си направете за плажа сандвич с нафпавок, домат от градината на баба и чубрица, расла на балкона. Че натуралните бг продукти са най-вкусни за нула време ще ви убеди Десислава Димитрова, която е координатор на э-България. Мисията на организацията е да издирят и възкресят уникалните родни рецепти - от прословутия нафпавок, през зеленото сирене и млякото от каракачанска овца, до смилянския боб.
Умирате за синьо сирене? Просто не сте опитвали зелено, затова. Правят го само в тетевенското село Черни вит. От Slow food искат да спасят рецептата, която днес знаят само 80-годишните жители на селото. Зеленото сирене се прави от млякото на тетевенска овца. От май до началото на септември животните се гледат само в планината, доят се на ръка по три пъти на ден и сиренето се прави веднага след издояването. След като се приготви, от него се отделя саламура, в която може да престои 2 г. Съхранява се в т. нар. качета през цялото лято в планината и през октомври се връща със стадото в селото. Когато съдовете се отворят, при досега с влажния въздух, сиренето бързо се покрива със зелена плесен. Уникалният продукт вече има доста фенове в Европа, но у нас е по-слабо познато - най-често се предлага по изложения за биохрани и струва около 30 лв./кг.
Затова от Slow food се борят да го наложат на бг пазара. Още по-голяма енигма е нафпавокът - сурово сушен колбас от свинско, което се натъпква в дванайсетопръстника и стомаха на прасето. Колбасът е традиционна храна от с. Горно Дриглище, близо до Банско, най-страхотният деликатес за лятото. Но в наши дни по традиционна рецепта се прави само в една къща в селото. Приготвянето му е сложно и изисква търпение. Хубавото свинско се нарязва на кубчета, смесва се със сол, черен пипер, копър и кориандър и се натъпква. Студените зими и ветрове в района позволяват на месото да изсъхне добре и да се консервира без опушване. След като изсъхне, нафпавокът се съхранява в сандъци, пълни с дървена пепел, където може да престои до 16 месеца. В миналото се е консумирал най-често по време на жътва, разказват от Slow food. И вярват, че родният деликатес може да стане хит и в Европа - дори в конкуренцията на италиански, испански и френски колбаси.
Забравен еликсир е и киселото мляко от каракачанска овца. Както и сиренето, което се приготвя от него. В началото на миналия век в България е имало около 500 000 овце, а днес има едва 400 представители на породата, обясняват от Slow food-България. Всяка овца дава по 50-60 л мляко на сезон, което е с масленост между 5-8% и много високо качество и от него може да се прави около 400 кг сирене, изчисляват експертите.
Смилянският боб пък се предлага в почти всеки супермаркет, но, уви, често идва от Китай. Истинският се гледа по горното течение на р. Арда в Родопите, без да се ползват химикали. Произвеждат се малки количества основно за лична консумация - не повече от 30 т годишно. Съществуват два вида смилянски фасул - дребен и едър. Единият се използва за чорби, а другият за салати или за паниране. Slow food и производителите от Родопите имат идея да увеличат производството на смилянски боб и да създадат уникална опаковка, която да отличава нашия деликатес от китайското менте.
Трахана срещу грип
Траханата е уникалният бг имуностимулатор, който прапрабабите ни забърквали за зимата. Как се прави "витаминната бомба"? Кисело мляко се смесва със зеленчукова паста по избор (доматено пюре или паста от камби). После се прибавят различни подправки - черен или червен пипер, мащерка, босилек, чубрица. Замесва се твърдо тесто. След като изсъхне добре, се настъргва или натрошава на дребно. През студените месеци, когато организмът се нуждае от подсилване и щит срещу вирусите, траханата може да се хапва на закуска или да се прибавя към супата вместо фиде.
9 г. издирват стари рецепти
Slow food в буквален превод означава "бавна храна" и е световна организация, създадена да опонира на т. нар. fast food - всички висококалорични бургери и тостове, дюнери, чипсове и пържени картофи. Организацията има над 100 000 членове в над 150 страни в цял свят.
"Ние не искаме да се борим срещу бързата закуска. Искаме да дадем алтернативна на хората, да им покажем, че могат да се хранят по друг, много по-полезен начин", казва Десислава Димитрова. Slow food-България съществува от 2004 г. и оттогава досега координаторите обикалят страната в търсене на традиционни продукти, приготвяни по специални рецепти, характерни само за определен район.
"Има много хора, които не разбират идеята на Slow food, но се радваме и на много привърженици. Те са предимно млади хора, които искат да възстановят изгубената връзка с храната и с природата като цяло", казва Димитрова и допълва, че няма нищо по-хубаво от това, докато посещаваш красиви и непознати кътчета на родината, да опиташ различни вкусотии, типични само за това място. "От храната може да се научи много за мястото, за хората, които живеят там, за техните традиции и обичаи. Храната сближава, носи спокойствие и наслада", разяснява Димитрова. "Целта на проектите ни е, както хората претендират с това, че са вегани или се хранят с биопродукти, така да започнат да се хвалят и с нашите си кулинарии и да се гордеят с тях. Храненето не е нито мода, нито чист физически акт, трябва да избием тези консуматорски мисли от главите си", казва Димитрова.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
