"Не вярвай на сълзите в мъжките очи, мъжете знай, че никога не плачат" - така е в песните, но в живота е далеч по-различно. Мачовците не само реват, но и често се давят в сълзи. Създанията, наречени "силен пол", в много случаи дори са далеч по-раними от по-нежната и по-красива част на човечеството. Докато при жените сълзите са оръжие, с което бързо покоряват противника и печелят битки, при мъжете те са болка. Няма мъж, който оперетно да се разплаче, за да разчуства съпругата си, след което тя да го заведе в мола и да изпразни портмонето си, успокоявайки го.
В мъжките сълзи има нещо достолепно, достойно и понякога трагично. Спомнете си за онзи драматичен герой на Антон Радичев от "Клуб НЛО", на който все му беше мъчно и не можеше да овладее водопадите, леещи се от очите му. За кого плачеше този човек - за родината, за гражданите... Глас в пустиня.
В това мъж да плаче за жена има много романтика и точно толкова глупост. Защото светът може да свърши, но не и жените - като по-умни и по-оправни. Те винаги остават. Така че няма защо мъжете да ронят сълзи за тях. Те, така или иначе, ще ги надживеят. Виж, да се плаче за власт е напълно оправдано. Струва си човек да пострада, ако изгуби облагите от нея. Но е твърде лошо, ако нещата стигнат до там, че да гледаш парламента отвън, след като си бил вътре. Тогава вече никакви сълзи не могат да помогнат.
Радостните сълзи са друга работа. Как плачеше само Соломон Паси, когато България влезе в НАТО - нищо че някои го оплюха. Сълзи проливат и шампионите. Гледаш мъж планина, натръшкал великани или повдигнал тонове щанги, а хлипа като дете. Разчувствали го химна и победата за родината. Ей такива сълзи искаме всички.
Йоско и Ламбо - винаги готови
Йосиф Сърчаджиев взриви лицемерието на домораслата демокрация още при така наречения й старт - през 1990 г. той плака като дете, след като разбра за една от многото сделки между новите сини и вечните червени. Преди време Йоско разчувства 300 души в Малък градски театър "Зад канала" на своя 60-и рожден ден. Той също плака с тях, но този път сълзите му бяха от любов, от носталгия, от облекчение, от надежда. Защото Господ тъкмо го беше пожалил след тежкия инсулт. "Ти си от онези хора, които не умеят да чакат мига спокойно и пресметливо. Може би затова житейското море около теб никога не е гладко. А от вечно развълнувания ти дух водата му става все по-чиста и дълбока", рече му тогава неговият стар приятел Стефан Данаилов. Покойният и голям Коста Цонев също много плака, прегръщайки завърналия се от онзи свят блуден син. Сърчаджиев лее изразителни сълзи на сцената, пред и зад камерите. Той си спомня с противоречиви чувства за епохата "Време разделно". Топактьорът, който напоследък по-често се изявява като режисьор, разказва за времето, когато е Караибрахим в епоса на Людмил Стайков. "Всички ми казваха: "Браво, Йоско!", но само аз си знаех какво ми е. В толкова тежък филм не бях играл дотогава, а след финала му не исках и да чуя за друга подобна историческа продукция. Често се просълзявах от напрежение и от безсилие, че не мога да променя това, което не ми харесва - примерно като сцената, в която турците ритат храната върху сватбената трапеза на българите". Със сълзи в очите Йоско редеше и монолозите на своя Сигизмундо в "Животът е сън" в Армията. Неговият принц не можеше да понесе прозрението, че злото управлява света, че любовта е безсилна пред предателството, че съществуването ни е най-гигантската илюзия във вселената. Всъщност това е може би най-великата му роля в театъра.
Стефан Данаилов е от най-чувствителните душевности в театъра, киното и въобще в социума. Професорът депутат неотдавна се просълзи, когато научи за изгорялата сцена на пловдивския театър - именно от там тръгва феноменалната му кариера. Той играе "по разпределение" в храма на Мелпомена под тепетата, когато го викат за филма "Първият куриер" и после за "На всеки километър". Във Филибето са някои от най-близките му приятели.
Ламбо не скри сълзите си на обич и разкаяние, когато говореше пред Кеворк Кеворкян и Диана Найденова за "своето мъжко момиче". Мария, съпругата му, винаги го е разбирала и подкрепяла - каквото и да се случва. Тогава Стефан сподели, че постигнал много неща за сметка на семейството си. Всъщност Мария е тази, която винаги го опазва от капаните на славата. Тя е неговата опора, когато през 90-те довчерашни приятели и подмазвачи го наричат "гаден комунист". Именно в онзи труден момент Ламбо се изкушава да махне с ръка и да се откаже от всичко, но тя буквално му забранява подобни звездни глезотии.
Ивайло Захариев: Роня сълзи пред Миряна
"Нямам проблем да плача пред съпругата си", призна Ивайло Захариев от "Под прикритие". Но само тя е достойна да види сълзите му. Пред друга не би се разголил дотолкова, пояснява звездата от тв екшъна. "Едва ли ще ми е комфортно", признава той. Ивайло не открива нищо лошо в мъжките сълзи.
"Странна ми е широко утвърдената философия, че мъжът никога не бива да плаче. И той трябва да изрази емоциите си, а не да ги крие. Става по-зле, когато всичко се потиска."
Филип, синът на Ивайло, се роди преди осем месеца, но актьорът тогава е спестил сълзите от радост. "Не на мен ми беше тежко, на Миряна", спомня си той щастливия миг. Актьорът наскоро изгуби старото си куче, към което е бил много привързан. И сега, когато и да се сети за него, сълзите му напират спонтанно.
Проф. Боян Биолчев: Талантът ме трогва
"Някога бях много раним. И понеже съм възпитан от семейството ми да търся вината винаги в себе си, дори имах комплекси от агресивното поведение на някои хора към мен. С годините разбрах, че се дразнят не на това, което съм, а на това, което правя. Яд ги е, че върша нещо и има резултати. Аз самият изпитвам удовлетворение и радост, когато видя, че някой човек може. Мигновено се респектирам от дарбата, от таланта. Понякога - до сълзи.
Аз съм от хората, които обичат да се изненадват от самия себе си. Тогава съм щастлив - до сълзи".
Део се лее на воля
Део е от най-чувствителни мъже в родния шоубизнес. Той често си поплаква. Последно беше, когато разказва за раздялата си с Лора Караджова след дългогодишната им връзка. "Действително ми беше много тежко. В един момент я бях превърнал в център на живота си - а това беше много тежко за нея. Бях убеден, че това е жената, с която ще бъда до края на дните си", разказа той. А когато чу в записано видео бившата си изгора да казва, че двамата си остават приятели и тя продължава да държи на него, не успя да сдържи сълзите си. "Лорчето е огън", смутолеви той.
Стенли го направи пред 60 хиляди
Стилиян Петров просълзи над 60 хиляди души на стадион "Селтик парк", където беше бенефисът му. Съпругата му Паулина също заплака на трибуните. Особено в 19-ата минута, когато футболисти, треньори и фенове станаха на крака и аплодираха големия капитан. "Плаках, но всеки на мое място би го направил. Подкрепата, която ми оказаха феновете през трудните месеци на лечението, беше също невероятна и често ме просълзяваше", сподели Стан.
Валери Божинов не се притесни да покаже истинските си чувства в "Поверително от NL" по ТV7. В изповедта пред семейния приятел Азис спортистът изригна в сълзи. "Не мога да бъда фалшив, лъжлив, потаен. Обичам децата си. Но не искам да ми се случват повече подобни неща".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
