Как политиците смятат числата за бюджета, за да се получат фрапиращи разлики между изчисленията им? Трябва ли служебният кабинет да внесе проектозакон или това е работа на редовното правителство? На тези и други въпроси отговаря пред "Стандарт" финансистът Любомир Дацов, член на Фискалния съвет на България, който бе заместник-министър на финансите в две правителства.
* Отказът на МФ да внесе бюджет трябва да стимулира партиите да поемат отговорност
* Разходите за 2023 г. трябва да се запазят, 10% инфлация ще ги намали
* В парламента политиците сравняваха ябълки и круши
* Математиката показва, че през 2022 г. дефицитът ще е между 0 и 1%
* Досега пазарът следваше Великобритания, но вече показа, че тя не е Велика сила
- Господин Дацов, защо се разминават сметките за дефицита в бюджета? Според изчисленията на финансовото министерство, ако се следват всички заложени политики и се направят всички харчове, дупката в хазната за догодина ще е 6,6%. А според сметките на "Продължаваме промяната", тя ще е 3,5 на сто.
- Няма как да се сравняват ябълки и круши. В парламента политиците не говореха за едни и същи неща. Играта за пред публиката е, че всеки работи с различни допускания и различни сценарии. А резултатите от тези сценарии няма как да са еднакви.6,6% дефицит на МФ е изчислен на база на стария БВП, преди Националния статистически институт /НСИ/ да публикува новите данни за растеж през 2021 г. По-скоро да сравняваме 11 млрд. лева дефицит, обявени от министерството на финансите, които Асен Василев и компания оспорват. А колко милиарда ще бъде при техните 3,5% - не мога да кажа.
Василев работи с по-висока прогнозна инфлация от тази на МФ. Заради това изчислява номинално по-висок БВП. Но въпросът е каква политика ще се прави срещу инфлацията. Когато работиш с допускане за по-висока инфлация, това означава, че по-високата инфлация ще се случи - заради липсата на подкрепа на мерки срещу инфлацията. В прогнозата на МФ заложената инфлация е малко по-ниска /6,4%/, а икономическият растеж е 1,6%.
Но БНБ в своята прогноза работят с 0,1% растеж - има 1,5% разлика в оценката. Което пък променя допусканията за номиналния БВП. От това зависи и как ще варира прогнозата за 6,6% дефицит. От общата политика зависи дали да се очаква 12 или 15% инфлация за следващата година. Може да има такова развитие, но това вече е друг сценарий.
- МФ се отказа да внася нов бюджет, за което е критикувано от някои политици. Какво е Вашето мнение?
- Когато не взимаш решение, можеш да критикуваш колкото искаш. Но когато си на мястото на човек, който трябва да вземе решение, претегляш доводите за и против. В случая има прекалено много доводи против внасянето на проект за нов бюджет. Моята теза от последните седмици е, че МФ не бива да внася бюджет. Точно заради това, което се случва в парламента. МФ публикува данни, които са шокиращи, за да накара партиите да започнат да дискутират за нормална политика и мерки.
Онова, което виждаме, е, че повечето от партиите не разбират как работи бюджетът, защото заявленията им са точно в обратната посока. Вместо да се работи за оптимизиране на разходите, някои се опитват да направят този дефицит още по-голям. Дори този дефицит от 11 млрд., който се очертава за следващата година, е труден за финансиране и за изпълнение. Защото не е въпросът само какво си представят политиците. А дали пазарът ще финансира такъв бюджет.
- Както виждаме - май ще е трудно.
- Най-големите държави, независимо какво правят - пазарът не играе срещу тях, а ги следва. Но видяхме във Великобритания какво се случи. Досега тя бе третирана като велика сила и независимо каква глупост да направят, пазарът ги следваше, нагаждаше се към тях. Сега за пръв път имаме ясно показано от пазара, че Великобритания вече не е Велика сила, а държава от средно ниво. И това е най-голямото откровение. А България дори не може да се нарече регионална или средна държава, ние сме малка икономика.
Освен това поради огромните отклонения ние ще влезем в процедура за свръхдефицит. Което ще наложи промяна в закона и приемане на програма за преструктуриране. Разумното беше да се обсъждат нормални мерки, които водят до свиване на разходите, които бяха раздути от предишното правителство. Много важен е въпросът с качеството на разходите и ефективността им. Не виждам нито една политическа партия да го засяга.
- Отказът за внасяне на нов бюджет от служебния кабинет предполага, че той трябва да бъде внесен от редовно правителство. Но не е ясно дали такова ще има. Колко дълго можем да караме с този бюджет?
- Аз мисля, че това е стимул да има редовно правителство. Отговорност за несъставянето му и за последствията носят политическите партии. Всъщност този бюджет показва, че масово програмите на политическите партии са абсолютно нереалистични, не отговарят на условията, защото икономиката зави в друга посока още преди една година. А нашите политици продължават да си говорят по инерция за състояние и посока на икономиката, които бяха актуални преди 1-1,5 г.
Второ, той показа, че говоренето е едно, но отговорността е нещо различно.
- Но аз изобщо не съм сигурна, че бюджетът ще стимулира политиците да направят кабинет. Така че този бюджет ще си остане със служебното правителство.
- Ние имаме нещо като мостче - дори да няма изменение и допълнение на Закона, в края на краищата няма съществен проблем.- Но няма ли да са проблем заложените в него големи разходи?- Междувременно има изменение в обстановката.Има два подхода, които могат да се ползват. Или запазвате номинално разходите за следващата година, като по този начин реално намалявате дефицита, защото приходната част ще порасне. А другото е - правите активна програма която е свързана с реформи и преструктуриране на разходи.
Това, което трябва да се направи със закона за следващата година, е запазване на разходната част на нивото от 2022 г. Де факто така ще се дисконтира паричния поток с тези десетина процента средногодишна инфлация през следващата година, ще се намалят номинално разходите с 10%, запазвайки ги на приблизително същото ниво. Заради инфлацията и заради това, че все пак ще има някакъв растеж.
Бюджетът не е счетоводно упражнение. Бюджетът е политика. А служебното правителство няма мандат да прави политики. То има мандат да управлява и изпълнява бюджета. Хубаво е това да се напомни на някои хора. Така че подходът за намаляване на разходите чрез политики е изключен. Това, което служебният кабинет казва, че ще направи, е да задържи разходите и на базата на инфлацията да вкара бюджета в някакви близки параметри. Но аз не мисля, че това ще е достатъчно.
Например пенсиите са една от щекотливите теми и политиците я избягват, защото засяга интересите на много голяма група от хора. Но не е добра политика и да противопоставяш интересите на различните групи и прослойки сред населението. Всъщност проблемът дойде заради опитите да се спечелят изборите с красиви думи.
- Проблем ли ще е за бюджета предстоящото увеличение на пенсиите от 1 юли 2023 г. по швейцарското правило?
- Швейцарското правило си е по закон, то си действа. Освен това ще влезе от средата на следващата година. До тогава има 8 месеца. Бюджетна политика е какъв да бъде размерът на бюджетното салдо - положителен /превишение/ или отрицателен /дефицит/. Но беше нарушено това правило. Защото на базата на растежа от 2021 г. бюджетът трябваше да има преизпълнение над 4%. Той обаче завърши с 4% дефицит. Тази година бюджетът трябваше да бъде планиран на базата на прогнозните данни - между 1 -1,5% превишение. А беше планиран на близо 5% дефицит.
За следващата година с оглед на стафлация, криза, икономически предизвикателства и шокове, математиката показва, че между 0 и 1 % се движи бюджетното салдо като целеви дефицит. Няма значение дали казват 6,6% или 3,5%. И двете прогнози са недопустими. Това е грешна политика за дефицит, която предизвиква и в двата случая допълнително нагряване на икономиката, не подкрепя монетарната политика.
Когато имате цел да държите икономиката в баланс и да борите инфлацията, която е следствие на дисбалансите, онова, което трябва да се направи, е да се синхронизира парична политика и фискална политика. Смятате ли, че това се случва?
- За дълга, който така или иначе ще ни се наложи да теглим. Смятате ли, че ще се отвори благоприятен прозорец и можем да получим някакви приемливи цени?
- Не ви ли изглежда смешно, че има много политици, които са за по-високи разходи, но са против тегленето на дълг? През пролетта не бе изтеглен достатъчно дълг, което беше политическо решение. Сега обстановката е коренно различна. МФ има превишение в бюджета - около 1% от БВП през септември, поради това, че не харчи много пари, а и част от разходите са блокирани.
Независимо от някои прогнози, аз не смятам, че дефицитът в края на годината ще бъде повече от 1-1,5%. Освен ако отново някакви стандартни схеми не станат през декември. Но дори и да се разплатят забавени плащания от миналата година в областта на строителството, очаквам 1-1,5% дефицит.
- Т.е. няма опасност поради това, че не може да се изтегли дълг, да свършат парите?
- Не. Фискалният резерв скочи значително. Ние не говорим за тази година, а за предизвикателствата през следващата. Но пазарът изглежда стресиран от развитието на фискалната политика в България. Когато в пазарите няма увереност, че някой ще следва здравословна и балансирана политика, тогава цената рязко се вдига, пък и трудно се намират хора, които да имат желание да инвестират. Те знаят, че за 3 г. могат да се случат много неща. Малките държави от нашия калибър трябва да спазват правилата. И това е базов урок.
Може да си фантазираш, може да разтягаш локуми за икономиката и за светлото бъдеще. Но след това се събуждаш, виждаш пръстите в контакта и разбираш какво си направил. Реалността отрезвява обикновено 1-2 г. по-късно. Но в случая имаме много бързо отрезвяване след това, което бе направено с фискалната политика. Ще трябват поне няколко години, за да се стабилизираме. Разрушиха стабилността за 5-6 месеца, а три години трябва да стискаш, и то много силно, за да върнеш баланса.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
