* Ако нямаше 0% ДДС, най-масовият щеше да е с 50-60 ст. по-скъп, казва Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите /НБСХС/
* Нулевата ставка е пазарна мярка с огромен социален ефект за всички потребители
* Разходите и притесненията на бизнеса не могат да бъдат компенсирани с временно поевтиняване на газа
* Необяснима е реакцията на КНСБ
* Браншът се утвърди като единственият, в който няма чужди капитали
* Средната заплата за хлебарите и сладкарите се изравни с европейската
- Запазиха ли се трайно по-ниските цени на хляба заради нулевия ДДС, госпожо Кукушева?
- Да, хлябът поевтиня масово с 20%. Тази мярка е пазарна, но е жест към крайния потребител, касае всеки един. В толкова много търговски вериги се случи този социален ефект, че ако го нямаше, в момента цената на масовия хляб щеше да е с минимум 50-60 ст. по-висока. Нещо много важно трябва да подчертая. Ние не говорим за замразени цени на хляба, а за цени без ДДС. Но когато енергоизточниците се покачват непрекъснато, някои малки производители и търговци не могат да издържат с покриването на разходите си. И започнаха да увеличават някои видове хляб. Това не значи, че тези нови цени са с ДДС.
- Има тенденция към намаляване на цените на енергоизточниците - и газ, и ток, за който бизнесът получава компенсации. Няма ли това да доведе до още по-голямо понижение на цената на хляба, пък и на други стоки?
- Към момента прогнозите са, че цената на газа ще поевтинее с 50% спрямо най-високата, достигната досега. Но това са само прогнози все още. Не очаквам тази намалена цена на газа в рамките на около месец да повлияе в обратен аспект върху цената на хляба. Защото бизнесът е обезкървен. Той е в непрекъсната тревожност, защото не се знае следващият месец какво ще се случи. Тази работа на парче е много опасна и се отразява пагубно върху икономическата ситуация у нас. Първо, не могат да се планират големи инвестиции, свързани с производството на различен асортимент. Второ, не могат да се правят спокойно договаряния, защото себестойността не е ясно каква ще е. Трето, при един нов бюджет, когато говорим за покачване на минималната заплата, ние неминуемо имаме покачване на цената на труда. Всичко това са разходи, които не могат да бъдат компенсирани от поевтиняване на цената на газа за определени дни.
Тази непредвидимост в икономически план води до опити за презастраховане или за компенсиране на увеличените разходи. Но покачване на крайна цена си позволяват единствено т.нар. бутикови производители и търговци. Защото пазарът е по-силен от всички и потребителят не търпи по-високи цени от масовите. Поевтиняването на газа в момента влияе най-много върху износа на България в областта на оръжията, на машинното производство. Но едва ли ще даде обратен ход на цените на храните при положение, че всички останали разходи растат. Съветът по продоволствена сигурност към ООН е категоричен, че до 2025 г. в света се очаква трайно покачване на цените на хранителните продукти. Ние няма как да направим изключение. Добрата новина за нас е, че в България не се очаква продоволствена криза, защото ние произвеждаме основната суровина за хляба - пшеница, в големи количества, използваме едва една пета за вътрешно потребление, останалото е за износ. Имаме сигурност, че хляб ще има на всяка българска трапеза.
- Случи ли се очакваното изсветляване на сектора с въвеждането на 0% ДДС?
- Категорично имаме изсветляване на сектора. Правихме проверка и се оказа, че 1200 работни места са излезли на светло на пълен работен ден. Това е много важно по отношение на пазара на труда и плащането на социални и здравни осигуровки
.- Предстои подготовката на бюджета за 2023 г. Има ли шанс да се запази нулевият ДДС за хляба - през следващата година, за постоянно или поне докато има криза?
- Ние започнахме срещи с политическите сили, имаме проведени с най-големите. Получихме обещания за подкрепата им. Необяснима за нас е реакцията на КНСБ, които като социален партньор би трябвало да се борят за социални мерки, но в случая са против запазването на нулев ДДС за хляба. Другият синдикат - КТ "Подкрепа", ни подкрепяха, когато настоявахме ДДС за 5-процентна ставка за хляба. Но сега май имат друго мнение. Какво ще решат - все още не е ясно. Вярваме, че няма да има законодателна и изпълнителна власт, която да качи цената на хляба с 20%.
От 20-те процента ДДС за хляба в хазната влизаха 50-60 млн. лева, което е незначителна сума за бюджета. Но социалният ефект е огромен и трябва да бъде запазен. Защото спестявайки пари от джоба на крайния потребител, ние даваме възможност той да ги използва за покупка на други храни или плащане на други разходи. Това е единствената социална мярка, която касае всеки потребител без изключение - платежоспособен или не. Цената на хляба е различна за различните видове хляб и различните производители. Затова няма унифициран коефициент с колко стотинки се е намалила за всеки вид.
- Да, има хлябове и по 1,50, и по 6 лева...
- Има и по 10 лева, предназначени са за различни таргет групи потребители. Но социалната мярка се отнася за всеки от тях.
- Тази година отбелязахте 30-годишното издание на изложението "Булпек". Какво се случи с бранша за това време - от 1992 г. досега?
- "Булпек" е първото професионално международно изложение за машини, суровини и различни видове хляб, хлебни и сладкарски изделия. Преди 30 г. на пазара имаше три вида хляб - бял, типов и "добруджа". Сега има над 70 вида хляб. Преди 30 г. все още работеха държавните хлебозаводи, които си спомняме какъв хляб произвеждаха. През тези 30 г. преживяхме хлебна криза, хиперинфлация, икономически кризи. Но българските хлебопроизводители се запазиха, те ежедневно се грижат на нашата трапеза да има хляб.
Българските хлебопроизводителите правят най-големия износ на хлебни изделия сред страните на Балканите. Освен това бг производителите плащат най-високите работни заплати в сектор "Производство на храни и напитки". Средната заплата е 2000 лева /1000 евро/ и се изравнява със средната европейска за бранша. Когато се увеличава минималният осигурителен праг, ние винаги индексираме заплатите към по-високи. Преди 30 г. имаше между 5000 и 7000 малки производители на всякакви видове закуски и хляб, но всички те бяха с един и същи вкус и вид. Сега фирмите, които произвеждат хляб, хлебни и сладкарски изделия, са около 680 по регистъра на Българската агенция за безопасност на храните /БАБХ/.
През тези 30 г. въведохме системата за контрол и самоконтрол върху критичните точки ХАСЕП, въведохме всички международни сертификати за нашия бранш, създадохме кадри, които печелят професионални конкурси на европейско и световно ниво. Браншът се утвърди като единственият, в който няма чужди капитали. Непрекъснато се работи в посока модерни технологии с идеята да се пести енергия. Защото браншът е най-енергоемък сред всички останали в хранителното производство. Това е, защото технологичните процеси при нас са свързани с ферментация, т.е. развиване на определени температури или охлаждане, изпичане на изделията и специфично пакетиране.
Браншът "Хлебопроизводство и сладкарство" е един от утвърдените, които се дават за пример в хранителната и питейната индустрия. НБСХС обедини под своята шапка всички малки, микро и средни предприятия, защитаваме интересите на нашите членове. Това е съюз, който има перфектна комуникация с медиите, постоянно отворен диалог, в който обясняваме какви са нашите цели, колко отговорен е нашият труд и как гледаме на крайния резултат, а той е вкусът на хляба, хлебните и сладкарски изделия. Ние пазим традициите на народа. Пазим историята на живота през живия продукт, който създаваме - хляба.
През тези 30 г. успяхме да развием професионалното образование на високо ниво. Но като говорим за професионално образование, не говорим за всички училища, в които има такива профили, а за единици, които трябва да продължат да съществуват и подпомагането от страна на данъкоплатеца да бъде насочено към тях. Едно от тези училища е нашият партньор - Професионалната гимназия "Велизар Пеев" в Своге. Учениците и учителите от тази гимназия поеха всички коктейли, всички обеди и вечери, дадени за гостите по време на българското европредседателство през 2018 г. Говорим не просто за традиции, а и за гурме - познаването на цялата кулинарна история.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
