Благоевград. Ако искате да усетите духа на някогашната истинска кръчма и да ви обслужи баш кръчмар, то си струва да отидете в Мелник. Там заведенията са десетки, но твърде малко са тези, от които лъха българщината или пък уханието на шкембе чорба. Повечето са като тези в големите градове - предлагат я китайска, я средиземноморска кухня. Но има и изключения. Никак не е случайно, че 69-годишният наследствен гостилничар Илия Гърчев е кръстил заведението си "Хубава кръчма". Отвън има не повече от 5-6 маси, толкова са и вътре. Келнери са собственикът и големият му син Кирил. Между печките е царството на съпругата му Македонка. Илия от години привлича наши и чужди туристи с прочутото си "Любовно вино".
"След първата глътка хората започват да се обичат. Малко магарешки трън в напитката на боговете върши голяма работа. Влюбените после чупят креватите та хотелиерите искат да ме съдят", смее се Гърчев. Често обаче пред кръчмата му се струпват и възрастни хора, които посягат към бутилките с любовен еликсир. Сериозно признава, че тази напитка си остава най-голямата реклама за заведението му. "С това вино ще ме запомнят, ако не с друго", убеден е той. Късметът обаче винаги го среща с атрактивни личности. Когато родното кино е в апогея си през последните десетилетия на миналия век, работи като шофьор във филмови продукции. Оказва се на една ръка разстояние от режисьорския стол на Людмил Стайков и камерите на Венец Димитров. Никога няма да забрави лакърдиите с Петър Слабаков Стефан Данаилов, Джоко Росич, Невена Коканова, Стефан Мавродиев, Йосиф Сърчаджиев. "Бог ме дари с възможността да срещна тези изумителни хора. След като открих кръчмата, след снимки всички се изсипваха в нея. Освен кинаджиите идваха поети, бизнесмени, политици. Въртели сме гозби и сме точили вино за Евтим Евтимов, Влади Въргала, Фънки, Жорж Ганчев, Георги Мамалев, Слави Трифонов. Да не се хваля, но някои от тях и досега ме наричат свой приятел", разказва кръчмарят. Е, често ги шашка, тъй като неговите зевзешки прояви нямат край и почивен ден. А номерата му са неизчерпаеми. В неговата кръчма супите са "мехлем", бобът е "масло", шкембе чорбата е "кеф" скарата е "разкош". А атмосферата е идеална за отпускане на душата. Наредил е десетки чанове над бара, кожи от различни животни допълват интериора, направил е закачалки от рога, аранжирал е бакърени съдове.
"И сирийски бежанци да дойдат, и тях ще нахраня така, че ще останат доволни и никога няма да забравят идването си тук", твърди бай Илия. Не спестява обаче критиките - особено към чужденците. "Гърците са капризни, а французите в последните години са пълна скръб като клиенти. Четири души опитват с една лъжица супата", пали се той. Но за кратко. Защото за него кръчмата е интимност, тя е като някогашните бръснарници и бани. Кръчмата е своеобразен храм, в който царят уважение и доверие. Често удря чановете, за да повдига българския дух и настроението.
И не се мръщи, въпреки безкрайните капризи на родните чиновници. "Всяка година измислят нови и нови изисквания. Все се мерим по Европа, което не е лошо, но все по-трудно оцеляваме. Ту етикетът на виното ни не бил лицензиран, ту трябвало да има още една мивка. То и десет да има, ако не ги ползваш, каква е ползата", реди той. От самото начало е категоризирал чинно механата, която е обзаведена в битов стил. Неговото заведение е две звезди, но кой ги гледа? "Само чиновниците и бюрократите. Клиентите търсят звездите в небето, а в кръчмата чакат да се отнасяш добре с тях, да ги обслужиш качествено, да ги нахраниш с вкусни гозби, да им предложиш качествени напитки", категоричен е Илия. И разказва как преди време му гостувало семейство от чужбина. Накрая мъжът изрязал от салфетка още една звезда и я сложил до двете.
"За категоризацията ме питаха с какво образование са служителите, знаят ли чужди езици. По-важно за клиентите е какъв ще е телешкият език, който ще им сервирам, а не дали говоря английски", отсича Гърчев. И той, и колегите му не могат да се отърват от нови такси и дължими суми ту към една, ту към друга фирма. Бай Илия недоумява защо е необходимо всички разрешителни и документи да са на най-видно място, да прави агиттабло насред механата, което да я загрозява. Поне 5 пъти досега се е налагало да узаконява заведението си. Принуден е да плаща на поне 4-5 фирми, с които имат договори - за поддръжка на касовия апарат, на мерките и теглилките, на вентилацията, на газовите бутилки. Таксите почват от 60 лева на година и стигат до 300-400. От година го атакуват различни фирми, за да плаща за музиката, която пуска. "Отказах. Искаха ми по 400 лева на година. Дойдат ли пак да ме карат да плащам, ще сложа черен флаг на входната врата и ще пускам само македонска музика", категоричен е той.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
