Само допреди малко повече от век и половина българите не са имали фамилни имена, тъй като не са им били необходими. Повечето живеели на село, а там всички се познавали. Достатъчни били малко име и прякор, свързан най-често с поминъка, занаята, родното място, лични особености или с презиме – обикновено личното име на баща или дядо. Например: Иван Тодоровия, Тодор Кривия, Петко Златаря.
През ХVIII-XIX в. обаче в крак с европейската мода се появяват и фамилните имена. Като такива обаче често се използват фамилните занаяти или прозвища. Прапрабабите ни пък още дълго време си били записвани с фамилията на съпрузите си и понякога направо с мъжките окончания – госпожа Анка Т. Попов.
А по това време да си майстор е голям престиж и слава. Затова много от занаятчиите приемали за свои фамилни имена названието на своята професия. Индустриализацията обаче отдавна ги е пратила в историята.
Представяме само десет занаята, които сега са фамилии на много българи.
Яхнаджиеви с дъх на сусам и тахан
Един от най-ексцентричните ни художници - Иван Яхнаджиев, е със също толкова уникална фамилия. Той е сред малцината българи, които пазят в името си един изчезващ занаят, свързан с извличането на сусамово олио и тахан. Яхнаджийството било широко практикувано през XVIII и XIX век и по българските земи. Думата „яхна“ е персийска и в превод на български означава маслобойна. Прочутата реплика „Сезам, отвори се!“ е свързана със сусама (англ. sesamе) и показва свойството на растението да разтваря кутийките си със семенца, когато узрее.
Гайтанджиеви са правели плетени шнурове
Много наши съвременици, носят фамилията Гайтанджиеви. За да разберат от къде идва тя в техния род, трябва да се обърнат към предците си. Много е вероятно някой от тях да е бил майстор на гайтани. Това са плетени вълнени шнурове, с който се украсяват традиционните дрехи от аба. Първоначално гайтаните се изработват ръчно. Жените предат вълната и ги изплитат. По-късно се използва чекръкът, който преде вълната, а гайтанджиите изкупуват готовата прежда. Гайтаните се използват за декорация на дрехите. От практично средство за заздравяване на ръбовете и шевовете на дебелите вълнени дрехи, те се превръщат в сложна рисунка – свидетелство за усета на българката към красивото, за нейните творчески възможности и майсторство при изработката.
--------
* Иван Гайтанджиев, дипломат, бивш посланик в Египет и политически анализатор
* Петър Гайтанджиев, режисьор
Мутафчиеви изработвали бабините дисаги
Преди два века прапрабабите ни са пазарували не с найлонови чанти, а с торби и дисаги от чиста козя вълна, които при това били изключително здрави. Те се изработвали от майстори-мутафчии.
Мутафчийското е бил един от най-добре развитите занаяти в миналото, свързан с отглеждането на кози, от които единствено се доставя суровината за изготвяне на мутафчийските изделия. Козята вълна се обработва и след това се преде на чекрък с няколко вретена, след това се тъче на стан.
Мутафчийството се упражнявало на много места в България, но най-добре било развито в Панагюрище, Копривщица, Казанлък, Трявна, Севлиево, Устово, Ксанти, Гюмюрджина. В големи количества се тъкат халища, черги, чували и дисаги за пренасяне на различни стоки, конски колани и зобни торби за коне, чулове за завиване на животните. Между тях са характерните и за Габровско големи прешови (чували за жито) и черги в естествените цветове на козината.
----------
* Христо Мутафчиев - един от най-известните ни и талантливи актьори, който е и шеф на Съюза на артистите
Куюмджиеви изковавали накити
Майсторите, работещи с благородни метали, се наричали куюмджии. Освен със злато, те работели със сребро и изготвяли различни украшения, предимно женски накити, предмети от бита и за църковните ритуали.
През Възраждането златарите са почитани наравно със свещениците, учителите и другите първенци на общността. Обучението продължава над три години. Бъдещите майстори трябва да овладеят сръчност и големи умения, а също да си изработят собствен стил, да развият естетическо чувство и богато въображение.
Особено голяма отговорност представлява изработването на невестинското гиздило. Независимо от благосъстоянието на семейството, всяко момиче трябва да прекрачи прага на новия си дом с богата украса от накити – златни или сребърни. Гиздилото е дар от бъдещия съпруг и е неотменна част от костюма на булката. Синджири, обеци, пафти, пръстен, специфични украшения върху главата (в зависимост от фолклорната област) – тези предмети може да увеличат или намалят своя брой, но тяхното присъствие е задължителна част от сватбения ден на нашите предци.
------------
* проф. Юлиан Куюмджиев е български музиколог, преподавател и автор на книги в областта на музиката. От 1984 г. е хоноруван преподавател в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, от 2005 г. е доцент, а от 2013 г. е професор.
* Явор Куюмджиев, бивш депутат и бивш зам.-министър на икономиката и енергетиката в правителството на Сергей Станишев, енергиен експерт и опонент на настоящият лидер на БСП Корнелия Нинова
Кундурджиеви ги търсели, за да не ходят боси
Кундурджията е майстор-обущар, който изработва обувки от животинска кожа. В Музея на София се пазят уникални модели ръчно изработени мъжки и дамски обувки от началото на миналия век, които са с изключително качество и показват високото майсторство на занаятчиите от този период. По-бедните хора, които не можели да се позволят услугите им, ходели с цървули, които изработвали сами.
Кафтанджиеви обличали дедите ни
Кафтанджиите изработвали дрехи и различни пособия от памук. Техни изделия били кафтаните. Това облекло е привнесено по нашите земи с идването на турците. Представлява дълга до земята дреха без крачоли и с дълги ръкави. Закопчава се отпред. Кафтанджиите изработвали и шамии – женски кърпи за глава. Наименованието на този вид дреха идва от сирийския град Шам – днешен Дамаск, който дълго време бил в пределите на Османската империя. Затова и това понятие за кърпата е стигнало до нас. Всъщност поговорката “Нерде Ямбол, нерде Стамбол” идва от оригиналното на турски: “Нерде Стамбол, нерде Шам”.
-----------------
* Христо Кафтанджиев е доктор на филологическите науки, професор във Факултета по журналистика на Софийския университет и ръководител на Катедрата по масови комуникации и пиар, автор на много научни статии по реклама и семиотика.
Кацарови осигурявали бъчвите
Един от най-големите и уважавани занаяти в миналото е бил кацарството, на някои места в страната по-известен и като бъднарство, които се занимават с изработката на дървени съдове. Те навлизат в употреба у нас още през IX век. В тях се съхраняват и до днес напитки и хранителни продукти – като се започне от виното и ракията, мине се през зелето и туршията, сланината и осоленото месо. Бъчвите се използват и до днес, по-малко в домакинствата, където се изместени от пластмасовите или метални бидони, но най-вече във винопроизводството. Бъчвите и каците се изработват от сухи дъбови, черничеви или акациеви дъски. Първо те се уеднаквят по дължина, изрязват се по специален шаблон, който определя желаната вместимост на съда. Така подготвени всички дъски се нареждат в специален калъп, обхващат се с телено въже по външния обиколен перваз на бурето и се опалват с огън. С помощта на бъчварската стяга се свива въжето до нужното прекривяване (извиване) на дъските във формата на дъги, по които бъчварят веднага нахлузва обръчи. До началото на миналия век обръчите са правени от цепени лескови пръти, а след това са заменени с железни.
Разликата между бъчвите и каците е във формата. Първите са цилидрични, а вторите са конусовидни, отворени от горната страна.
----------------
* С фамилията Кацаров са много известни лекари у нас като д-р Стойчо Кацаров, проф. д-р Милен Кацаров, д-р Атанас Кацаров, проф. Крум Кацаров.
* Силвия Кацарова носи фамилията на първият си съпруг Милчо, а именитата им дъщеря е Теди Кацарова.
Арабаджиеви майсторяли каруци
Арабаджийството, в някои райони на България наречено „рабаджийство”, е занаят за изработване на дървени коли и каруци (талиги). До второто десетилетие на XX в. возилата се правят изцяло от дърво. За колелата се използвали бук, дъб, орех или акация. След това се появяват коли с железни оси и железни шини. Занаятът е труден, защото всичко се е правело на ръка. Майсторите сами изковавали и металните части на своите каруци. Сами и боядисвали. Изписването е с много и различни цветове, а картините са с мотиви от природата.
----------------
* Най-известните сред носителите на тази фамилия са Ветко и Маринела Арабаджиеви
Джамбазови търгували с добитък
Преди Освобождението се появява прослойката на джамбазите. Те се изхранвали с прекупуването и продажбата на добитък. Обикаляли пазарите оглеждали животните и се пазарели със селяните, докато смъкнат възможно най-ниско цена. После препродавали на по-висока и от това печелели.
Джамбазлъкът става основно препитание на циганите, който се настаняват масово на Балканите през ХIII – ХIV век, а през ХІХ в. вече трайно обитават европейската част на Османската империя.
Джамбази били наричани и пътуващите циркаджии акробати. От там е и поговорката „Двама джамбази на едно въже не играят”. Едно от тепетата, на които е разположен Старият Пловдив, е наричао Джамбаз тепе и се превежда от турски като „хълм на въжеиграчите“ заради представленията на акробати и въжеиграчи, изнасяни по стръмните му скали от югоизток. Славянското име на това тепе е Орфеев хълм. На него е разположен и Античният театър.
----------------
* Ангел Джамбазки, евродепутат
* Атанас Джамбазки, футболист и треньор. Като треньор на Кариана (Ерден) се прочу с това, че нападна съдия. Освен това наставникът ще трябва да плати глоба в размер на 1500 лева.
* Прокурор Божидар Джамбазов
Тюфекчиеви правели оръжия за султана и за революцията
Тюфекчийството, наричано още пушкарство, е занаят за ръчно изработване, украсяване и орнаментиране на огнестрелно и хладно оръжие. Процъфтява през т. нар. „Кърджалийско време” при управлението на султан Селим ІІІ (1789-1807). Поради невъзможността на централната власт да се справи с анархията в империята и с върлуващите кърджалийски и даалийски банди, тя разрешава на всички свои поданици, годни да носят оръжие, да се въоръжат и да се опълчат срещу разбойниците.
Този занаят е най-развит в Сливен. Практикува се от незапомнени времена и векове наред е бил основен поминък на гражданите. Турски документ от 1827 г. свидетелства, че ежемесечно сливенските майстори трябва да предават 500 цеви на държавния арсенал за нуждите на армията. В периода 1826 -1833 г. по договор с турската армия оставя по 6 000 цеви годишно, което е изключително голямо количество и говори за високо ниво на изработка на оръжието.
В Габрово и Троян този занаят се развива най-силно по време на подготовката на Априлското въстание. В ковашките работилници на братя Хасъмски от с. Орешак, в ковачницата на Христо Акимов от с. Белиш, на Тодор Матеев – „Новоселския Балканджи Йово”, изработват нови и преработват старите кремъчни пушки на капсулни. Там се изковавали ножове, ками, ятагани и саби по „терк”, даден им от Васил Левски. Някои от тях били правени по поръчка и изпращани в други революционни окръзи. Ръчно изработени пушки и пищови успешно конкурирали вносните револвери.
Джелепови притежавали големи стада
Джелепите се появяват като съсловие в Османската империя през XV век. Те са били натоварени с доставка на добитък за изхранване големите градове в империята и на армията. Джелепите, които били предимно българи, притежавали големи стада овце, кози и друг дребен добитък. Като доставчици на армията те били освободени от извънредните данъци. С разрастването на търговията през XVIII век те натрупват големи парични средства. Джелепството се развива много в Копривщица, Панагюрище, Котел, Реканско и Дебърско. Може би най-прочутите и влиятелни джелепски родове са копривщенските: Балабановци, Герджикови, Каблешкови, Чипеви, Моравенови, Десьови, Радомирови и др. Много от тях използват влиянието си пред османските власт, за да подпомагат просветното дело и борбата за черковна независимост.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
