По инерция за банатските българи говорим само, когато става дума за сънародниците ни от чужбина, които идват да учат или работят тук. В действителност обаче в България има една доста голяма общност на българите католици, които живеят като всички нас, но се опитват да запазят обичаите на предците си - специфичните традиции и католически обичаи, писането на латиница, езика, на който са говорили техните баби и дядовци, преди да дойдат тук. Както и танците - по-подобни на чардаш, защото идват от българската общност, живяла навремето в Австро-Унгария. А и рецептите, които няма да намерите другаде - например неподражаемите "крофли с джумерки" или "райдуше".
Един от сравнително известните банатски българи, които участват във възраждането на банатските традиции и припомнянето им, е директорът на 107 основно училище в столицата "Хан Крум" Данко Калапиш. Неговият род се заселва в селото Бърдарски геран, което е едно от общо петте селища, където отиват сънародниците ни католици след Чипровското въстание. "Преди време селото бе пълно, имаше училище, сиропиталище, католическа църква, където работеха монахини от бенедиктинския орден", казва Калапиш.
Самите монахини съм ги виждала и аз - посвещаваха на сирачетата, заселени там, такива усилия, че децата всеки ден доброволно влизаха в църквата. Дамите бенедиктинки дори бяха научили български език, за да могат да общуват свободно с малките. Специално за тях бяха превели на български и химна си: "Кой създаде пърхащите птички - нашият добър бог".
Преди двадесетина години кметицата на тогава все още голямото село Бълдарски геран Светлана Караджова решава да направи нещо, за да не могат традициите на банатските българи да изчезнат безследно. Започва с малък вестник, наречен "Фалмис", чието название означава благословия или поздрав при среща с друг човек. Отговорът е "Увек фалим". Етимологията на думата води към пожеланието "Да бъде хвален Исус Христос", а отговорът означава "Винаги да бъде хвален".
"С този вестник искахме да достигнем до всички католици в България, наречени павликяни", казва тя. Всъщност банатските ни сънародници по-често се именуват палукяни. Постепенно обаче идеята се разраства и така се появява неправителствената организация на потомците на банатските българи "Фалмис", в която парадоксално участват и не само банатски българи. "Аз лично винаги съм живял в България, но банатски българи са моите предшественици и затова много държа на съхраняването на техните традиции", разказва Калапиш.
"Мисията на Фалмис е да създава спомени, които младите да оформят като камъни, по които да преминат през реката на времето", споделя пък Светлана Караджова. Откакто не е кмет на Бърдарски геран, тя влага усилия в превръщането на "Фалмис" в нещо повече от организация на потомци - в общност, която не само съхранява миналото, но и го съживява. Хората, които участват в сдружението, неотдавна направиха и концерт, в който показаха характерните за банатските ни сънародници носии и танци.
Една от техните особености е, че приличат доста на унгарските, но са взели и по нещо от австрийската империя, част от която са били. А уникалното е, че в танцовия им състав вече се включват и българи, които нямат нищо общо с диаспората. Един от тях е програмист - името му е Благой Вангелов, родовите му корени са между шопски и македонски.
Запознава се със създателката на сайта по времето, когато прави католическия вестник "Алагар". Постепенно се заинтересува от традициите на банатските ни сънародници и през 2016 година, когато му предлагат да се включи в танцовия състав, не се поколебава да участва. Йонка Първанова пък преподава във факултета по педагогика на Софийския университет, но заедно с Данко Калапиш бе една от водещите на последния концерт на организацията. Родена е в Русе, по подобно на Данко и тя води родствената си линия от Бърдарски геран. Заедно с него бе водеща на последния концерт на организацията през януари.
В момента селото се е стопило до под 600 души, но са останали шепа хора, които продължават да възпитават децата си в това - да обичат една традиция, която ни напуска. И да направят всичко възможно, за да открият спомени за нея.
Държавата също прави всичко възможно банатските българи, които са отвъд границата, да получат възможност да следват и завършат у нас. Според много от нашенците обаче, за съжаление, нашите сънародници в чужбина не остават тук, а просто се възползват от финансовите облекчения, които могат да получат по време на следването си в български университет- например стипендия. Повечето от тях получават образование и веднага след това заминават за чужбина.
Банатска кухня
Крофли с джумерки
Банатските домакини, за разлика от нас, боравят с по-различни термини при приготвянето на манджите. Мярката „шепа” означава количеството, загребано с двете длани, а „кривач” – побиращото се в едната длан.
Продукти:
2 шепи брашно
1 шепа смлени или нарязани джумерки
1 пакетче амонячна сода
1 яйце
1 чаша прясно мляко с вода
Щипка сол
1 лъжица кисело мляко
2 лъжици захар
Приготвяне:
Брашното се претрива с джумерките, докато при стискане може да се прави на топки. Добавя се амонячната сода, яйцето, солта и млякото с водата. Замесва се средно меко тесто. Разточва се с дебелина около 1 см. Нарязва се с чаша, нареждат се в тавата, помазват се отгоре с киселото мляко и се поръсват с щипка захар.
Тачки по Асеновски
Продукти: 200 г брашно, 1 яйце, ½ черупка от яйцето, вода, 250 г сирене, 1 глава лук, 2 домата или 100 г доматено пюре, 1 ч.л. червен пипер,1 кафена чашка олио, 2 л вода, копър, сол.
Начин на приготвяне: Замесва се тесто от 160 г брашно, яйцето и ½ черупка от яйцето вода. Разточва се на тънка кора/листо/, като при всяко развиване от точилката, кората се ръси с малко брашно. Когато листото стане прозрачно /с диаметър около 45 см/ се поръсва с натрошено сирене. От едната страна се прегъва два пъти и се отрязва рулото. Прави се следващо руло и така докато свърши листото. От рулата с притискане се оформят квадратчета, които се нарязват.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
