Страстна седмица, прелюбезни! За православните християни, поне. Да, сме още по-точни – за някои от православните християни! Предупреждавам – този преглед на седмицата ще започне весело и ще свърши тъжно. Щеше ми се да е обратното – както е в притчата за последните дни на Исус, но живот сам по себе си е притча, почти винаги завършваща с летален край.
За една седмица французите събрали един милиард за "Нотр Дам". И се гордеят с това. Ние също бихме могли да се гордеем! Вярно, не за седмица, но пък събрахме 5 милиарда за една банка, която нито е толкова красива и славна по целия свят, нито пък някой се трогна да ни помогне в събирането. Сами си ги събрахме парите и сами ги дадохме, а делото за КТБ още се точи. Подозирам, че ще отнеме същото време, за което е била построена Парижката Света Богородица.
Дали заради изборите или поради ежедневна глупост, през миналата седмица излезе бодра журналистическа статистика, съобщаваща, че „Българинът живее по-добре”. За българката нищо не се споменава (къде гледат сторожниците на равноправието и Истанбулската конвенция?!). Не се споменава и името на българина, който живеел по-добре. Но общото приятно усещане остава. Също, както жената на анестезиолога, която не подозирала, че мъжът й редовно я бие…
Това заглавие ми направи седмицата! Много повече от заглавието „Зла лесбийка пребива майка си с вибратор”.
Обожавам българската журналистика.
Това 111-то място по свобода на словото - просто не сте разбрали – това са всъщност три първи места, едно до друго. Нима не е свобода да напишеш подобно заглавие?! Имам и още – от по-отминали времена - свидетелстващи, че това е трайна тенденция, а не случайна находка. Например: „Близнак се самоубива, застрелва брат си по грешка”. И още: „Людоед нахапа майка си” и „Хермафродит насилва себе си, гепи парите и бяга”... Абе, край нямат, казвам ви! Свобода!!!
„Женските гърди - официално доказателство, че и мъжете са способни да се съсредоточат върху две неща едновременно”. Това последното може и да е хумор, не съм чел статията. Но горните три са си чиста журналистика!
Появи се и ново движение – МЕГА/MEGA. Съкращението означава „Make Europe Great Again”. Очевидно е доста пожелателно, защото създателите му не уточняват кога точно Европа е била по-велика от днес. На страниците на профила на движението пък се появи една личност – Дейвид Лами, депутат в английския парламент от Тотнъм вече близо 20 години. Неговият поздрав за Великден доста вбеси дори еврейската общност, която традиционно не тачи много-много Исус. Лами е противоречива, но полезна личност. Част от шаренията на Европа, която всъщност май я прави велика. Защото няма по-голямо величие от отстояваната свобода, дори за онези, които ни ядосват и провокират. Тази Европа, мисля си, трябва да охраняваме и строим, включително на предстоящите изобри. И аз веднага ще ви кажа за кого ще гласувам, защото само след седмица ще е забранено вече. Ще гласувам за онези български депутати в Европейския парламент, които се ангажират с признаването на арменския геноцид. Тази тема е изключително важна за мен от близо три десетилетия и е синоним за лицемерието на политическата ни класа.
Защото пластични операции са разрешени на Шер, но не и на паметта ни за арменския Геноцид.
Обичам арменците като цяло. Обичам и Антон Хекимян, и Маги Халваджиян, и Хилда Казасян, и Шер в частност. Въпреки че след толкова пластични операции, вече не е сигурно дали Шер все още е арменка. Мога да приема и че дъщерята на Шер стана син на Шер. Не мога да приема променливото отношение на българските политици по въпроса с арменския Геноцид. Пиша думата „Геноцид” с главна буква, за да подчертая точно за какво става въпрос – не за разваляне на отношенията с Турция, не за странни увъртания и разпъвания на историята, не за езиковедчески спорове - може ли да се нарича геноцид нещо, случило се преди въвеждането на понятието в световна употреба.
Става дума за публичното признаване в България на един факт, който е пряко свързан с историческата ни съдба. Нашата, на Европа и световната. Защото избиването на арменците „проправи пътя” и на Холокоста, и на Катин, и на червените кхмери, и на културната революция в Китай. Това е престъпление срещу човечество, повторило се след това в Руанда, Уганда, Босна...
Непризнаването на Геноцида над арменците е омаловажаване и на горчивата историческа съдба на българите от Одрин и Беломорието. Това са фактите:
- през 1894 година повече от 50 000 арменци на територията на Турция са избити от редовни турски войски при опита им да се съпротивляват срещу постоянния терор от страна на официалната власт на султан Адул Хамид Втори;
- по време на Първата световна война през февруари 1915 година над 60 000 мобилизирани арменски войници са затворени по заповед на младоторуското правителство в трудови лагери и след това избити;
- От 24 април 1915 - когато в Истанбул и повечето големи градове на Турция са арестувани и избити почти всички арменски интелектуалци и общественици - до края на 1917 година над един милион арменци са намерили смъртта си и близо 500 хиляди са били прокудени насилствено от родните се места, вследствие на целенасочена политика на турското правителство.
Факт са и думите на Хитлер: „Някой спомня ли си избиването на арменците?”. Факт е и признаването на арменския геноцид от парламентите на Франция, Кипър, Русия, Гърция, Белгия, Швейцария, Полша, Латвия, Ватикана, Италия и Великобритания. Извън Европа държави като Аржентина, Австралия, Канада, Уругвай и Бразилия също официално признаха и осъдиха изтреблението на арменците и прогонването им от земи, които те са обитавали повече от 8 века. Още през 1975 година долната камара на Американския конгрес призна Геноцида над арменците и задължи американските президенти да отправят съболезнователно послание към арменския народ на всеки 24 април. Факт е и решението на Френския парламент от 12 октомври 2006, когато прие Закон за криминализиране на арменския геноцид, според който всеки, отричащ неговото съществуване подлежи на наказателно преследване….
Българските факти по темата са по-тъжни. Факт е, например, че имахме и външен министър, който публично каза: „Каква полза имаме да признаем избиването на арменците” – за срам на Давидовото коляно, към което твърди, че принадлежи.
Горещо се надявах, че българският парламент все ще случи на мандат, когато ролята на ДПС няма да е толкова важна и най-после ще бъде приета декларация, недвусмислено осъждаща станалото и наричащо го точно Геноцид. Това не се случи. В 40-то обикновено народно събрание само аз съм внесъл три проекторешения от името на Гергьовден и СДС. В по-късните издания на парламента темата отново беше табу...
Не знам какви точно думи на съчувствие и обич да произнеса през страстната седмица към най-древния християнски народ, станал част и от българските кръв и памет вече над 100 години. А трябва да кажа нещо, защото парламентът на християнска България мълчи, медиите на християнска България – също. Мълчат и някои от пластичните български християн-демократи, забравили думите на Христос: „Истината ще ни направи свободни”. Тук–там някой общински съвет се престрашава да каже ясно: над арменците е извършен геноцид. Мога само да кажа на арменците, че се срамувам заради българските институции и разчитайки на великото арменско чувство за хумор, помогнало да понесат мъките и страданията през вековете, да им припомня, че когато корабът на Ной, подгонен от Потопа и Божия гняв, най-после спрял на планината Арарат, стотици малки арменчета го посрещнали с викове „Циркът! Циркът дойде!”.
Опазил ме Господ да наричам лицемерието „цирк”. Циркът е простодушно и радостно изкуство, в което няма заден план и тънки сметки. По-скоро ще се обърна и към приятелите си турци: признаването на арменския геноцид ще направи и вас свободни. От греховете на бащите ви, а – както вече казахме – ако искате да сте част от Европа, то трябва да сте част и от нейната свобода. Защото това е най-голямото достойнство на Европа и най-голямата й красота – несравнимо по-големи от тези на "Нотр Дам" в Париж.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
