* Не беше толкова важна пропорцията грантове-заеми, колкото обвързването на процесите с реформи, казва финансистът Любомир Дацов
* Моделът на ЕС е остарял, затова САЩ и Китай ни изпреварват
* Дигитализацията и „зелената сделка“ ще са в основата при подпомагането за възстановяване на икономиките
* Начинът на разпределение на еврофондовете създава много повече икономически и социални неравенства, отколкото данъчната ни система
* Предстои много работа, имаме проблем с административния капацитет за усвояване на евросредствата
- Господин Дацов, кой спечели от договореното споразумение за разпределение на 750те милиарда евро от възстановителния фонд – „пестеливата“ четворка или страните от Юга, които искаха повече грантове?
- Позицията на т.нар. „пестеливи“ държави, водени от Нидерландия, ми харесва повече от тази на страните, които са за по-голямо харчене. Подкрепям прагматизма на идеята, че парите трябва да бъдат използвани за създаването на работещи механизми. С разпределението на тези средства в съотношение почти 50 на 50 за грантове и заеми бе постигнат баланс. Но идеалният вариант е механизъм, при който ясно и безпрекословно грантовете са обвързани реформи и постигането на определени резултати. Особено като се има предвид трайното политизиране на предходната Европейска комисия, която си затваряше очите за много „глупости“, които се случваха с европейския бюджет - и с безпретметното харчене, и с политически процеси, които се развиха в много европейски държави, защото трябваше да се защитават партиите и премиерите от нашето политическо семейство. Засега не мога да преценя доколко тази ЕК ще бъде по-различна. Но на този етап действията, макар и не толкова крайни на повърхността, не изглеждат много по-различни. ЕК ще бъде крайният съдник, независимо че има държави членки, които могат да повдигнат въпроса какво се случва в отделни страни и дали не се подкопава Общността, когато някой не си върши добре работата. При съмненията, които имаме за безпристрасността на посредническата роля на ЕК, този процес може да не бъде досатъчно ефективен. Отстъплението, което беше направено на последната среща, не трябваше да се случва. Не беше толкова важна пропорцията грантове-заеми, колкото обвързването на процесите с реформи. Това е мярка, която не визира толкова България, колкото например Франция и особено Италия, където са много от големите проблеми.
- Ще постигне ли целта си този фонд за възстановяване на ЕС след пандемията?
- Аз съм от хората, които се притесняват от силна намеса на държавата, защото в масовия случай няма доказателства, че тази намеса е стратегическа. Особено с европейския бюджет, където имаме все повече примери за изливане на пари с относително ниска ефективност. Аз лично не знам каква роля ще изиграе този т. нар. инструмент „Следващо поколение ЕС“ за 750 млрд. евро. Това не са пари, които ние ще получим, а можем да вземем, което е обвързано с условности и определени политики.
Приоритетите бяха формулирани още през май от ЕК и европейските лидери се съгласиха - за дигитализация на икономиката, т.нар. „зелена сделка“, за която винаги трябва да се повтаря, че не става въпрос за екология, а за модернизация на икономиката – те ще стоят при подпомагането за възстановяване на икономиките.
В Европа през последните години сме свидетели как бизнесът под една или друга форма обраства с нови изисквания, с процедури и т.н. Дори в България ЕК редовно отчита, че след 2016 г. администативната тежест и цената, която се плаща от гражданите и от бизнеса, непрекъснато нараства, вместо да намалява. Създаването на една по-проста рамка с гарантиране на равнопоставеност и нормално функциониране на съдебната система, която е в основата на тези процеси, би било много по-полезно за целия ЕС, отколкото някой да създава инструменти, които едни хора да разпределят, да създават работа на администрацията и да се чувстват полезни покрай това.
Да погледнем европейския бюджет и приоритетите в него - макар и да има някой нов елемент, посоката е в същата плоскост като през през последните 20 г. И така ще си обясним защо Азия в лицето на Китай и Америка в лицето на САЩ изпреварват значително Европа и като икономически растеж, и като политическо влияние при процесите в света. Може би подходът, който се използва Европа, е остарял.
- Вашите основни възражения са, че европарите всъщност не създават условия за правене на бизнес?
- Това е еднозначно. Например в земеделието нещо случва ли се? Моделът със структурата на субсидиите, системата за моделиране на определено развитие на селското стопанство, парите, които отиват за развитие на селските райони – поне в България това е процес, който е пълна катастрофа. Все повече и повече средства отиват при все по-тесен кръг от хора. Ако не се лъжа, най-едрият земеделец в Европа е българин и е в България. Този земеделец е създаден вледствие на процесите през последните години - комбинация от мерки, теглилки, бюджетни и политически практики. И това е създало абсолютната концентрация на ресурси. Този тип земеделие е довел до това, че обезлюдяването на селата не спира, на хората не се създава поминък и качество на живот.
Аз съм от хората, които смятат, че усвояването не може да бъде самоцел, трябва да има смисъл, видим резултат, да служи за реализирането на общите цели. Много често има спорове дали данъчната ни система създава предпоставки за задълбочаване на пропастта между бедни и ботати. Но дори и с просто око се вижда, че през последните години системата на субсидии в селското стопанство и начинът на разпределение на еврофондовете създават много повече икономически и социални неравенства, отколкото данъчната ни система. Видно е, че моделът трябва да бъде променен. И това не е работа на експертите, а политически въпрос.
- България получава с над 13 млрд. евро повече от новия бюджет 20212027 г. Какво следва оттук нататък?
- България получава повече пари, защото има повече за разпределяне. Това е възможност, но ако искаме да се възползваме от нея, предстои много работа, която трябва да бъде свършена. Ние и в момента имаме проблем с административния капацитет за усвояване на настоящите еврофондове. Видяхме какво се случи в първия и втория програмни периоди в момента, в който се свързаха изискванията с комплексни политики, голяма част от усвояването на пари блокира. И добре, че се случи пандемията с COVID19, за да могат да се прехвърлят парите и да ги усвоим, защото иначе щяхме да изгубим доста средства.
Сега усвояването на средствата ще бъде обвързано с определени политики и приоритети на Европа, които са много комплексни, затова аз съм много скептичен. Нали разбирате, че дигиталицзацията не са просто два компютъра - това е да промениш начина на мислене, функционирането на икономиката, акцентите. Същото е и със „зелената сделка“ – не става въпрос дали някоя електроцентрала ще бъде затворена или не, а за нискокарбонова икономика, за обвързването с определени критерии. Зад това стоят иновации, преструктуриране и вкарване на нови индустрии. Доста сложна система, за чието ефективно обслужване не знам дали имаме достатъчно капацитет. Предизвикателствата за промяна в работата на администрацията и самия бизнес са много големи, изискват сериозна подготовка, смяна на подхода спрямо сегашните инструменти и практики. Аз виждам повече предизвикателства, отколкото подредена маса, както се опитват да я представят много хора, включително и управляващите. Това е елементаризиране и дори ЕК, която обира толкова много критики, се променя под натиска.
Има политици и държавници в Европа, които са на мнение, че не може на Стария континент най-ценното да са „замъците“. Истината е, че Европа в много отношения не е конкурентна на останалия свят и върви с по-бавни стъпки от него. Затова не е въпросът за парите, а какво стои зад тях. Парите са една възможност, един портфейл, те са толкова много, че не можеш да ги пипнеш. Но в края на краищата всичко опира до това дали знаем как да се възползваме от ситуацията. А тя ще определи развитието на много от държавите и на Европа и в икономически, и в политически аспект.
- Ще настоява ли ЕК за уеднаквяване на данъчната политика в ЕС и какво би означавало това за България?
- Съмнявам се. Дори в САЩ, откъдето ЕС би могла да взаимства конструкцията на една бъдеща интегрирана политическа система, няма уеднаквена данъчна политика. Ако говорим за единна данъчна основа – не става въпрос за големината на данъчните ставки и струкутрата, а за уеднаквяване на счетоводни практики, които третират различните активи и структурата на баланса да бъде по еднакъв начин. Целта е да се избегне прехвърляне на данък печалба, например. Ако се тръгне в тази посока, не мисля, че ще има проблем. Но уеднаквяване на ставките и налагане на еднаква структура, особено за преките данъци не смятам, че е приемливо и че ще се случи скоро. Много големи са различията в качеството на живот и чисто политически всяка страна ще има своя стратегия за догонване. За новоприетите бивши социалистически държави догонването ще продължи още поне 10-15 г. Италия ще имат доста по-различна икономическа стратегия за реализация на целите си в сравнение с Германия. Освен това кой е казал, че ако се стигне до такова обсъждане, данъците трябва да отидат нагоре? Държавите с големи данъци трябва да ги свалят, което за мен е по-добрият вариант. Но това нито е на дневен ред, сигурен съм, че няма да се случи в мандата на тази Еврокомисия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
