Сряда,

Европа посреща Лагард със стряскащи прогнози  

От: Светлана Владимирова -
A
A
A
  • Французойката решава за влизането ни в ERM-2 през ноември, Хърватия тръгва по стъпките ни  

  • Германия очаква 0.3 % ръст догодина, Италия тъпче на място. Инфлацията също с тренд надолу 

Кристин Лагард вече получи първата зелена светлина за бъдещия си пост като шеф на Европейската централна банка. Финансовите министри от Еврозоната одобриха кандидатурата на бившия ръководител на Международния валутен фонд за гуверньор на ЕЦБ и я изпратиха за гласуване в Управителния съвет на банката и в Европейския парламент. Никоя от двете институции обаче няма да я отхвърли, така че от 1 ноември Лагард ще замени досегашния европейски банкер №1 Марио Драги, който пък вече се спряга за шеф на МВФ.

За България тази дата има двойно значение. Защото след заседанието на финансовите министри стана ясно, че кандидатурата ни за влизането в чакалнята за еврозоната – ERM II се отлага официално с няколко месеца. 

Формалният повод за това е чисто технически - чакат се резултатите от проверките на шестте български банки, които ще бъдат оповетени на 26 юли. А следващото редовно заседание на Еврогрупата е чак през октомври. Решението обаче се усложнява от факта, че България е първата страна, която не е членка на еврозоната и кандидатства за влизане в Банковия съюз. Затова е и много трудно да се прогнозира какви предписания на ЕЦБ ще последва изучаването на стрестестовете и дали тяхното изпълнение не би ни забавило допълнително.

Отсега обаче е ясно, че кандидатурата ни ще минава през "иглени уши", а Хърватия вече ни диша във врата.

Комисарят по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси, който отдавна е известен със скептичното си отношение към нас, за пореден път обяви крайния срок на кандидатурата ни като "някой ден". Но очаквано се присъедини към хвалбите за хърватите, които поемат по пътя за еврото, начертан от България със заявката ни за влизане в ERM II и паралелно с това - в банковия съюз, миналото лято. 
Още преди месец хърватското правителство изпрати искане за установяване на тясно сътрудничество с ЕЦБ, а финансовите министри обсъдиха писмото им с поети ангажименти. Три от тях са сходни с нашите - преглед на банковата система, усъвършенстване на правилата за борба с прането на пари и въвеждане на мерки за макропруденциален надзор. Останалите предвиждат мерки за подобряване на управлението на публичните компании и активи, намаляване на административните пречки пред бизнеса и подобряване на националната статистика.

След като председателят на еврокомисията Жан-Клод Юнкер нарече страната, в която 80 % от депозитите са в евро -  "добре подготвена" за присъединяване, сега ласкавите отзиви дойдоха и от Финансовите министри. Те определят решението на Хърватия като знак за доверие в единната валута, посочи DPA. А според португалския финансов министър това е белег, че еврозоната е здрава котва на стабилността и растежа в Европа.

Дали обаче така мисли човекът, чийто вот има решаващото значение за членството на България и Хърватия в еврозоната - Лагард? Французойката поема институцията, базирана във Франкфурт, в момент, когато растежът в Европа е торпилиран от политически фактори. Нейните изказвания за приближаването на нова криза, най-вече заради проблемите в търговските отношение в света, все по-често се повтарят от европейски финансисти. А липсата на доверие по отношение на инфлацията в Европа ще е първото от големите предизвикателства за новия й пост.

Според Пол Дигъл, икономист от инвестиционния фонд Aberdeen Standard Investments, от европейската дългова криза, която избухна преди седем години, ЕЦБ системно се проваля в постигането на целево инфлационно равнище от 2 процента и пазарът е скептичен за нейните шансове да успява в бъдеще. Този неуспех обаче има икономическа цена -  прави по-трудно понижаването на реалните лихвени проценти и пречи за нови мерки за стимулиране при бъдещо забавяне на темповете. 

Европейската комисия посреща Лагард с нова стряскаща прогноза за намаляване както на растежа на еврозоната, така и за инфлацията през 2020 година. И с очаквания, че търговските спорове и политическата несигурност вече натежават над икономическото развитие на региона. 
В лятната си прогноза  Брюксел предвижда растеж на еврозоната от 1,4%, а не 1,5%, както бе в пролетната. Прогнозната инфлация е намалена до 1,3%. Очаква се Германия и Италия да нараснат най-бавно в блока тази година, съответно с 0,5% и 0,1%. Прогнозата за БВП за ЕС остава непроменена — 1,4 % през 2019 г. и 1,6 % през 2020 г. Очакванията за БВП за България също остават непроменени - 3,3% през 2019 г. и 3,4% за 2020г, като основен двигател на растежа остава потреблението заради вдигането на доходите.

Негативната прогноза отново вади на преден план нужда от още икономически стимули. А фактът, че идва само две седмици преди срещата на Европейската централна банка, показва, че може да има ново намаляване на лихвите или за сигнал, че такова действие ще последва. Решение, което ще сгъсти инфлационните и лихвените облаци пред Лагард още в началото на мандата й.

Тагове:

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Препоръчани новини

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички