Преди време някогашното все още бунтарско предаване „Ку-ку“, което обичаше да закача депутати с неудобни въпроси, ги питаше „Правите ли метранпаж?.
За незапознатите, метранпажът е словослагателяг, който нареждаше буквите по време на книгопечатането от Гутенбергоната епоха и оформяше текста, който някой ден може и да прочетете.
Народните представители, естествено, вдигаха рамене, защото никой не знааеше какво точно е метранпаж, а някои го възприемаха като по-странна сексуална поза. А малцината знаещи по-стари наши колеги в журналистиката, от които аз съм се учила навремето, са казвали на новобранците „Донеси кофата с цицерите“/Тоест с мерните единици при странирането, които няма как да се поберат в кофа, защото се мерят с линийка, но това навремето е било задържителната закачка към новобранеца журналист/. Човекът, който не знае, отива да търси кофата, и естествено си спечелва майтапа на всички словослагатели.
Сещам се за тези спомени от почти детството си по повод на материала на Би Ти Ви, съгласно който възрастна жена от Канада е решила да остави дома си на човек, който напише най-затрогващото есе за него, защото иска той да го обича.
За онези, които не обичат да влизат в социалните мрежи, заглавието бе „Напиши есе, спечели къща“. Минути, след като новината е споделена в нета, десетки млади хора започват да пишат в сайта на медията думата „Есе“, „Есе“ и така нататък с идеята, че по този начин ще се сдобият с дом в Канада.
Писането на думата направо застраши изтъркването на талончета от различни игри, с които уж пак можеш да спечелиш, ама не чак дотам.
И точно за това ми е думата. Ако не знаеш специфичното понятие „метранпаж“ в онези години, това не бе толкова страшно. Ако обаче в наши дни отговориш по този начин на заглавието на новините, то може да означава само едно – ти си много тъп /европейското понятие е функционално неграмотен – тоест четящ без разбиране, така че ще се придържам към него/.
Първо, не си прочел информацията, не си разбрал условията, но за сметка на това реагираш първосигнално на едно заглавие, което явно важи за значителна част от потребителите на информация. Есето все още е част от основната учебна програма, а неговият така наречен баща е Волтер. Но явно много хора са се разходили покрай образователната ни система.
Многократно обвиняват медиите в това, че манипулират читателите си и в много от случаите това е вярно, но конкретният пример показва само едно – читателите четат заглавия и интерпретират текста, както само на тях им харесва. Повечето от тях не просто не вникват в информацията, а просто кликват върху съответния линк.
И това вече е страшното. Защото никой не знае колко от хората, които са кликнали или споделили в социалните мрежи, реално са прочели онова, за което са дали своето съгласие и подкрепа. Колко от тях са разбрали и осмислили онова, което са видели. Днес са написали ЕСЕ и се надяват на къща в Канада.
Утре смятам да пусна призив „Напиши монография и спечели остров“. „Монография“ е по-сложна дума и сигурно по-малко хора ще я напишат без грешка, така че обещавам остров на малцината останали грамотни. А иначе, очаквам да ми донесете кофата с есетата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
