Дидо: Толерантността ни се изтърка заради политиците

Спечелих "Фермата" с психика, спокойствие и способността да попивам умения, казва фронтменът на Д2

Дидо: Толерантността ни се изтърка заради политиците | StandartNews.com

Фронтменът на рокгрупата Д2 Деян Каменов - Дидо, е победител в четвъртия сезон на риалити шоуто "Фермата: Съединени", излъчвано по bTV. 

 

Роден е на 12 октомври 1983 г. в София, но всяка ученическа ваканция е прекарвал при баба си и дядо си, които са го научили на тънкостите в селската работа. Стартира музикалната си кариера в телевизионното реалити Стар Академи. И макар да не достига до финал, по време на предаването е поканен да заеме мястото на първия вокалист на Д2 Дичо Христов. Това става на 2 декември 2005 г. Цени и се възхищава на всичко българско и вярва, че има причина да е роден точно тук: „Всеки път като се кача в планината или отида при баба и дядо разбирам, че има причина да сме родени тук.“

* Емигрантите да не чакат някой да оправи България, за да се върнат

* Не съм компромисен, избрах да не си губя времето и енергията с тъпотии

* 13 години съм по концерти и фестивали, сега погледнах живота си отстрани

* Изкуствено разделение пречи на хората да живеят добре

* Готов съм да заживея на село, но близо до София, където да имам градина и да правя домашна бира

- Здравей, Дидо! Поздравявам те за победата във "Фермата". Аз не съм особен фен на реалититата и случайно попаднах на "Фермата", но се загледах, после продължих да търся предаването. Защото участниците, които видях във "Фермата", бяха мини модел на българското общество със всички страсти, омрази, комплекси, раздори. В крайна сметка това, че ти спечели и те харесва мнозинството българи, знак ли е, че на хората им омръзнаха конфликтните личности и търсят уравновесени и компромисни хора за лидери?
- Не бих казал, че аз съм компромисен. Просто избирам да не си губя времето и енергията за тъпотии. Това по-скоро е канализиране, не е компромис. Във "Фермата" правих това, което искам. Благодарен съм за нещата, които научих. Допадаха ми няколко човека, които мога да изброя на пръстите на едната си ръка. 
- Ваня Стамболова бе достоен съперник за финала - известна спортистка, с много хъс, позитивен човек. И все пак зрителите избраха теб. Защо? 
- Ваня, освен че е европейски шампион, достоен човек и спортист, вътре се държа много човешки, работеше много, тя е от хората, които харесвам и уважавам. Единственото, което може би й е навлякло негативи и вътре, и навън, е близостта й с Христина, при която видях много негативизъм.  Мисля, че това може да е повлияло. 
- Кое ти помогна най-много да спечелиш - ум, мускули, умения, игра на нерви или нещо друго? Имаше ли полза от тибетските упражнения и бойното изкуство Зинг чун, с което се занимаваш?
- Може би спечелих с психика. Подхождах към игрите така, че да дам най-доброто от себе си, без особени притеснения и страхове какво ще се случи.  Месеците във фермата, през които се разтоварих от градското напрежение, помогнаха главата ми да се успокои. От многото неща, които научавах вътре, не ми оставаше време за притеснения и нерви. И това повлия на игрите.  Спокойствието ми даде възможност да играя хладнокръвно, да се хвърлям без да си паля главата. 
- А музиката ? 
- Музиката си е с мен - не съм усетил нито да ме разсейва, нито да ми помага особено. Защото вътре нямаше много време за музика. Имаше толкова много неща за учене, толкова много обичаи, традиции, работа, че музиката остана на заден план. Което пък не беше лошо, защото аз прекарах 13 години с Д2 по фестивали, концерти, записи на албуми. "Фермата" ми дойде като свеж въздух, като поглед отстрани на целия ми живот - какво точно правя и какво точно правят хората, които оцеляват по този начин, по който ние оцеляхме 3 месеца. Даде ми друга перспектива на живота. Интересно ми беше да погледна нещата отстрани. 
- Може би уменията са на заден план, а нещо друго е допринесло за успеха ти?
- Аз не мисля така. Придобих много умения за кратко време и ако ги нямах, Нури щеше да ме отстрани още на фермерския дуел или на  елиминационния. Александър, с когото бяхме доста близки и като умение, и като възможности, и като приятели, и той можеше да ме отстрани тогава, когато единственият ми плюс беше, че бях втори и избрах силовите битки да са по-накрая. Така че уменията са важна част. Много хора вътре правеха нещата добре, аз гледах и попивах. Не се дразнех, не се сърдех, не се комплексирах, а се опитвах да извличам най-доброто. Оценявам подкрепата на хората, но без уменията нямаше изобщо да стигна до финал и да спечеля първото място. 
- С какво те промени "Фермата"?
- Чувствам се по-добър човек. По-смирен, по-спокоен, усещам, че мога да приема повече гледни точки. Този друг поглед върху живота ми беше много полезен и облагородяващ.
- Във "Фермата" имаше няколко души, които дразнеха обитателите. Например Нури – със своята различност оставаше неразбран и беше като бяла врана сред останалите.
- Не мисля, че беше странен. Той е човек, който има религиозни убеждения и си ги отстоява. Въпросът беше по-скоро в това как ги използва. Имаше случаи да изчака да види какво ще се случи и после казва: "Мене не ме устройва, защото религията ми не го позволява". Но като цяло Нури за мен е позитивен образ. Показа, че когато човек е скромен и работлив, може да постигне много и не е нужно да се изтъква. Нури ми донесе много позитиви като умения, като житейски опит и мъдрост. Аз предпочитам да вземам позитивните неща от всеки. Мисля, че това е единственото нещо, което те кара да ставаш по-добър и да вървиш напред. Но хората са различни и всеки си има причина да харесва или не харесва някого. 
- Но неприемане на различните виждаме не само във "Фермата", но и в цялото ни общество. И у нас, и в Европа, печелят политици, които мразят различните. Губи ли българинът своята толерантност, която му дава възможност да съжителства с различните хора - и по етнос, и по религия, и по полова ориентация?
- За мен толерантността е нещо хубаво, аз съм за мирно съвместно съжителство на всякакви етноси, всеки има право да бъде с каквато си иска сексуалност. Но, първо, тези неща не е нужно да се натрапват и да се навират в лицето на хората. И, второ, мисля, че тази толерантност може би е изтъркана от това, че политиците имат различно отношение към обикновения гражданин, който си плаща данъците и спазва закона и към други етноси, които са удобни за гласоподаватели. И за тях условията са далеч по-различни от тези за обикновените граждани. Мисля, че това поражда тази нетърпимост - не, че някой е различен, а че получава различни права и различни задължения. Нямам нищо против всеки да изповядва религия, каквато желае, но когато живееш в една държава, ти трябва да се научиш да говориш нейния език. И да гледаш новините на този език. Нещата с толерантността могат много лесно да се объркат. Защо не вкараме новини на всякакви езици - можем да имаме на 10 и всичко да е наред. Не смята ли някой, че е дискриминация да има новини само на български и на турски език? Прекалената толерантност може да изиграе лоша шега на държавата и да я направи слаба като позиция. Ако се движат нещата само в тази плоскост кое е удобно и когато е удобно, това не води до добро в генерален план.
- Сред другите дразнители във "Фермата" бих посочила например Роси, която аз харесвах, но тя бе неприемлива понякога за останалите със своята свръхамбициозност. Както и Роман с малко дебелашкото си чувство за хумор. Намираш ли  разлика в манталитета на емигрантите и на хората, които са останали в България?  
- За мен има разлика в манталитета на хората по принцип, независимо къде са и какво правят. Не мисля, че може да делим хората на емигранти и на тукашни като манталитет. Това беше условността във "Фермата" - да се покаже, че има хора, които са избрали да живеят извън България, и други, които са избрали да останат в родината. Само че тук има по-важно разделение от това. Има хора, които живеят в България, псуват законите, изхвърлят си боклуците на готини места и, със и без извинение, оставят лош генетичен материал върху тази територия. В същото време има хора, които живеят навън и изпращат всичките си пари на своите близки, или пък си идват тук, развиват бизнес и вкарват изкараните пари обратно в България. Има хора, които правят нещо за България, и други, които не го правят. А относно дразнителите вътре - това е агресивна среда, в която освен да се конкурираш с всички останали и да се бориш за голяма награда, се сблъскваш с различни гледни точки, различни характери, различни тертипи на работа или на отношение към хората - и на хумор, и на всичко. Така че е много нормално да се избиват нерви, човек по различен начин да си изкарва емоциите. Но не мисля, че нещо чак толкова нередно се е случило. ОК беше средата вътре, имаше си своите такива моменти на дразнене, своите моменти на зверско забавление и на разпускане. Беше нормално и, както казваш, като в едно миниобщество си имаше всички сътресения и след това оправяне на отношенията.
А според теб какво би накарало емигрантите ни да се върнат, защото си говорим често, че те са много нужни на България.
- Аз не мисля, че нещо трябва да ги кара да се връщат. Те, ако не усещат, че имат някаква принадлежност, имат дълг към тази страна, имат нещо да свършат тук и да допринесат да се оправи този миш-маш, ако мислят, че някой трябва да ги покани да се върнат - много са се объркали. Не мисля, че някой им е длъжен. Те са длъжни на тази земя, която ги е родила и ги е отгледала. Независимо как се наричаме, кой и по какви причини е решил да си тръгва - ако се върнат повече свестни хора, хора с амбиции, с умения и с желание да променят средата, да работят в България и да живеят нормално - така ще се оправят нещата. Не ми харесва този манталитет да се обяснява, че на някой не му харесва тук и чака да се оправят нещата, за да се върне. Който иска - нека да живее тук и да променя, за да станем наистина хубаво място за живеене. Защото като природа България е прекрасно място за живеене. Но хората по някаква причина се озлобяват. Голяма е ролята и на държавната политика това да се случва, да се насажда изкуствена омраза. 
- Какво в тази държавна политика води до насаждането на омраза? Освен различното отношение, за което стана въпрос по-рано.
- Това е с разделенията например, с удобния електорат. Едните мразят другите, другите мразят третите и се насажда някакво изкуствено разделение на класи, на партии, на предпочитания. За да могат хората да се боричкат помежду си и да не виждат, че това им пречи да живеят хубав живот. 
- А ти мислил ли си някога да емигрираш ? Още повече, че като музикант може да живееш където си искаш по света.
- Светът е глобално място, може да си до всяка точка на Европа за час и половина-два. Аз се чувствам много добре тук, има много неща, които обичам, има и други, които не харесвам. Но нещата, които не харесвам, по-скоро идват от отношенията между хората, а не от това къде сме или каква заплата получаваш. Естествено, всеки е прав да се бори за по-добро възнаграждение на труда си, за повече права, за по-хубав живот. Но хората, които полагат големи усилия и правят много жертви, живеят и много добре. Ние сме свикнали да се оплакваме, но не виждаме, че с големи жертви се постигат и големи резултати. 
- Трудно ли е да си музикант в България и успяваш ли да си изкарваш хляба само с музика? 
- Това правя и така живея през последните 13 години. Имало е през годините други риалитита, в които съм участвал, имало е реклами и други. Но те са по-скоро производни на това, че съм човек от екрана. А аз пък съм на екрана, защото обичам да правя музика. По-важното е да си щастлив с това, което правиш. Стандартът ти дали ще е  малко нагоре или надолу, това не е чак толкова важно. Може да сме добри хора и с не чак толкова висок стандарт. Може да има и много лоши хора с много висок стандарт. Това не е определящо за това какъв човек си и какво правиш с близките и с живота си.
- Как откри музиката?
- Не знам дали съм я открил. Може би тя ме откри. Когато бях на 6-7 години, нашите имаха голям хубав касетофон и касети на "Флойд" и "Бийтълс", на "Тангра", "Щурците". Това  бяха първите неща, които слушах и пеех с тях. И нашите видяха, че съм явно някакво по-различно хлапе. 
- В семейството нямаш музиканти, така ли?
- Напротив, родителите ми са много музикални, но професионално никой не се е занимавал. Т.е. никой не си е изкарвал хляба с това. Всичките пеят, майка ми ни учеше да пеем на три гласа и беше много забавно.
- Кой от световните музиканти приемаш, че е най-близо до твойто усещане за музиката?
- Интересен въпрос. По-скоро има много банди, които ме вдъхновяват. Да говоря, че те са близко до нас, би било малко смешно, защото е различна средата, в която са отраснали, и свободата, която им е предоставяна. В САЩ, например, рокът се е появил отдавна, узрял е, минал е през хиляди етапи. Въобще музиката там, с цялото й разнообразие от кънтри и фолк е минала през много неща и хората са много по-напред. Така че по-скоро мога да говоря за вдъхновение, отколкото за някой, който е близо до мен. Всички стари класики, като "Цепелин", "Ей Си Ди Си" и "Кис", "Бийтълс", "Флойд", "Роулинг Стоунс", са ми били вдъхновение. От по-новите банди "Фу Файтърс", "Стоун ейдж", "Арктик Мънкис" са ми много близо до сърцето. Слушам разнообразни неща. Иги Поп, например, много ми харесва. Той има има един албум, вдъхновен от френски шансони, който ми е също много любим. Обичам да слушам предимно рок енд рол, но ми е интересна такава по-странна музика. "Дъ Доорс", разбира се, които ни бяха основното тийнейджърско вдъхновение. 
- Наближава Рождество Христово. Много българи се сещат за Бог само по време на празниците. Как е при тебе? Мислиш ли, че има нещо по-висше от нас?
- Вярвам в съществуването на някаква по-голяма енергия от нас, но не бих казал, че съм толкова добър християнин. Не мисля, че религията е хубаво нещо. Вярата е хубаво нещо, но догмите и това, че от страх, че няма да има спасение или че ще гориш във вечни мъки, а не със свободната си воля, не ми харесва като избор за живот. Естествено, това не е случайно, защото хората сме доста инстинктивни и примитивни същества и ако няма нещо, от което да ни е страх, нищо не пречи да си взимаш това, което пожелаеш. Преди законите да се появят, е била религията, за да спира хората. Така че може и да сме й благодарни, че сме стигнали до тук и че сме оцелели толкова дълго. Да, хората са склонни по празниците изведнъж да стават много добри и много примерни и да кажат, че стават чудеса.
- Но ако изключим догмите, вярата е нещо, което не е подчинено на страха, а че има нещо по-съвършено от нас, на което ние сме образ и подобие. 
- Приемам вярата в себе си. Да се опитваш да бъдеш по-добра версия на себе си с всеки изминал миг. Мисля, че това е абсолютно достатъчно, за да живеем добре и всичко да бъде наред. Вярата в нещо по-голямо - ОК, то е за мащаб, то е, за не си вирим носа толкова. Но вярата в себе си е най-важното нещо. Да знаеш какво искаш, да си верен на себе си, да си верен на хората, които обичаш, да се стремиш да нараняваш по-малко. Това са хубавите неща и те трябва да се практикуват постоянно, за да вършат работа, те не могат да се практикуват 20 дни в годината. 
- Какво ще правиш на Рождество?

- Ще бъда много добър. Ще бъда с най-близките ми хора и в тесен семеен кръг ще си говорим за отминалата година. Ще се порадваме на този успех, който постигнах по неведоми за мене пътища, тъй като всички видяха, че влязох като доста неопитен играч на фона на другите, които показаха какво могат още от самото начало.
- Все още те държи емоцията, но все пак мислиш ли, че би заменил градския живот с по-спокоен на село?
- Обмислям хибридна възможност. Аз съм свикнал с градския живот и той ми харесва. От друга страна винаги, когато съм имал възможност, съм бягал от него и съм ходил по планини, села и т.н. Така че по-скоро бих се опитал да намеря някоя готина къща в покрайнините на София или малко по-далече, но не чак толкова, че да трябва половин ден, за да стигна до столицата. Защото и студиото, и музиката, и другите ми занимания не позволяват да съм извън София. Но наистина обичам селския живот и бих го вкарал по някакъв начин в бита си. Няма да отглеждам животни, но бих си направил голяма градина и бих си правил домашна бира.

- Домашна бира, а не вино, така ли?

- Домашно вино правя от 12-годишен, не е някаква новост за мене. А бирата е новото нещо. 
- Какво си пожелаваш за теб и за българите за празниците?
- Да сме здрави, да сме добри и да обичаме повече ближния - по християнски. 

Даниела Казанджиева

Копирано от standartnews.com

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Тагове:
Коментирай