Габрово. Има едно място в страната, където времето спира. Там хората забравят, че имат телефони, компютри, дори и кола. Не ги интересува нищо, дори и морето, към което всички са тръгнали. Защото хората се опияняват от ароматите на прясно изпечен хляб и стотици билки.
За три дни в центъра на България без много шум и реклама край Габрово в местността Узана стотици хора казаха - "Назад към природата". За трети път географският център не само на България, но и на Европа, както бе доказано, се превърна в палатков лагер. Узана поляна фест събра на едно място съмишленици на зелените идеи, представители на бизнеса, биопроизводители и хора, които обичат зелената трева, студения въздух и дългите нощи близо до звездите. Най-различни творци, художници, занаятчии и просто приятели заеха поляните на Узана. Стартът на тазгодишния екофестивал в петък вечер даде областният управител на Габрово Николай Григоров. Местността, която зимата привлича скиори от цялата страна заради дългите и лесно достъпни писти, се превърна в място за споделяне на идеи и опит. Производители и организации, които работят в сферата на опазването на околната среда, си бяха донесли на място в гората част от продукцията си. Други пък направо готвеха на поляната. "Вярваме, че това може да стане чрез използване на алтернативни източници на енергия, опазване на биоразнообразието, съхраняване на почвите чрез подпомагане на устойчивия туризъм, биоземеделието и мерки за енергийна ефективност и смекчаване на последствията от климатичните промени", каза при откриването организаторът на събитието Велислава Цакова от Фондация ТАЙМ.
Извън официалната част организацията си вървеше по план. 17-годишни тийнейджъри бяха убедили родителите си да ги пуснат сами в планината, обяснявайки им, че отиват на екосъбитие с приятели. Те се бяха настанили в палатковия лагер още от петък сутринта.
"Аз ще разпъвам палатката, ти ще отидеш за кебапчетата, през това време някой трябва да е изстудил бирата, но ще трябва да намерим и някой, който да пази палатката, докато ние печем на барбекюто", разпределяше задачите една от гостенките на феста. През това време възрастен човек спореше с организаторите - защо наричат събитието си фест и три години никой не се е сетил да смени чуждото название с нашенското "празник". Докато палатковият лагер се увеличаваше с минути, на близката поляна първите участници показваха тренировка по източни бойни изкуства и медитация в специално отделен район за Дзен упражнения.
Под звуците на ударни инструменти повече от сто човека се събраха в кръг насред ливадата, за да медитират. "Дръм Съркъл" обедини малки и големи посетители на Узана поляна фест с ритъма на инструментите си, ръководени от фасилиатор Мартин Иванов. Той е основател на барабанната терапия в България и проведе сесия с барабани, метални и дървени ударни инструменти. "Дръм Съркъл" беше за всички, независимо от музикалните им способности, с импровизационен характер. Това беше обединяващ ритуал, който чрез музика свързва не само хората в самия ритъм кръг, а и тях с природата. Сесията действа сплотяващо, ободряващо и терапевтично, обясниха организаторите. По време на феста се проведе и екоакадемия на Българска фондация "Биоразнообразие" (БФБ) и "Биоселена". Те представиха проекта си "За Балкана и хората".
Инициативата им е част от по-голям проект "Да свържем опазването на природата и устойчивото развитие на селските райони", който се изпълнява в района на Западен и Централен Балкан от 11 партньора от България и Швейцария. На специален щанд се предлагаха продукти от Западна Стара планина директно от производителите им - мляко и млечни продукти, сладка и мармалади, палачинки с местни конфитюри, произведени в "Натура 2000". Най дълга беше опашката пред щанда с палачинки, забъркани с яйца от пъдпъдъци. Гостите опитваха домашно овче сирене и масло, домашен хляб и питки, няколко вида вино от биогрозде, сусамов тахан, мед, къпана баница, масленица, сусамки. Продуктите са на биофермери и собственици на къщи за гости от мрежата на "Новото тракийско злато". На щандовете имаше и информация за "Приключенски, селски и екотуризъм в Родопите". Децата, които не се страхуваха от студените нощи в планината, имаха отделен кът за забавление и игри. Атракцията за тях беше и расов кон, който можеше да язди всеки, който иска да изпробва смелостта си. Под шатрите на поляната бяха организирани и работилници с природни материали. Малките участници избираха да се занимават и да майсторят играчки с камъни, шушулки, семена и бои. Идеята бе да се провокира интересът им към работа с природни материали и да се вдъхновят за работа в Детска природна академия, която ще е през следващата година отново в района на Узана. Най-интересни за подаръци пък бяха покълващи картички. В тях имаше скрити семена, които всеки сам можеше подготви за покълване и след това да наблюдава развитието на растението.
Най-вкусно и най-топло пък беше пред пещите на "Хлебна къща" - Габрово. От една седмица майсторите на типичното българско огнище подготвяха пещите, за да ги напълнят със самуни в деня на феста. Как точно се пече хляб, от какво брашно и на каква температура се запазват ензимите на хляба обясняваха пекарите от Габрово. За всеки, който имаше търпение да изчака 40 м тесто да се изпече в пещта, имаше по една погача да го стопли в студената габровска нощ. Най-нещастни обаче останаха бащите, пристигнали от столицата или от морските курорти, където са свикнали с жегата и топлината. Само два часа след залез слънце температурите на Узана паднаха до 4-5 градуса и най-ценното в багажа бяха дебелите дрехи. Бащите сваляха от гърбовете си жилетки и сака, за да увиват с тях децата си, за да не замръзнат. Тези, които имаха повечко пуловери, осъмнаха на открито, помагайки си с тежко червено вино. На следващия ден изненадата беше модното дефиле на тема "ЕКОмода - дрехи от отпадъци и още нещо". На поляна феста бяха представени нестандартни тоалети, направени от рециклирани материали, отпадъци и стари дрехи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
