Деца, съпруг и родители имат запазена част от наследството

Всяко завещание може да бъде отменено изрично с ново или с нотариален акт

Деца, съпруг и родители имат запазена част от наследството | StandartNews.com

Всяко завещание може да бъде отменено изрично с ново или с нотариален акт

Когато едно лице почине, се осъществява т. нар. „откриване на наследството“ му в момента на смъртта в последното местожителство на починалия. Кръгът от наследници по закон е изчерпателно посочен в Закона за наследството. Това са низходящите /деца, внуци, правнуци/ и възходящите /родители, баба, дядо/ без ограничение в степените; съпругът и роднините по съребрена линия /напр. чичо, леля, братовчеди/ до шеста степен включително.

Съгласно българското законодателство съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. При смърт на съпруг, преживелият съпруг го наследява, като получава част от наследството му, равна на частта на всяко дете, което починалият има. Например при само едно дете, преживелият съпруг и детето наследяват по 1/2 от наследството на починалия. Парите на наследодателя по сметки в банки се наследяват по равно от преживелия съпруг и детето, т.е всеки от тях получава по 1/2 от наличните суми по всеки от влоговете.
Обичайно наследниците извършват всички действия по приемане на наследството – влизане във владение, деклариране пред общинската администрация, получаване на удостоверение за наследници, изтегляне на пари от банковите сметки, промяна на титуляра при доставчиците на ел.енергия, вода, парно, телефон и др. в зависимост от отношенията, в които е влизал починалият.
Ако наследодателят желае, в случай, че състави завещание, може да възложи на едно или повече лица да изпълнят завещателните му разпореждания.

Приемането на наследството става с обикновени действия - влизане във владение, подаване на декларация пред общината и пр. Не е необходимо изрично изявление за това. В особени случаи приемането може да се направи с писмено заявление пред съда. Може да се направи и отказ от наследството също пред съда, в случай, че задълженията на наследодателя са по-големи от размера на имуществото му /наследяват се както правата, така и задълженията на наследодателя/. В този случай наследството може да се приеме и по опис – също пред съда, тогава наследниците отговарят за задълженията на наследодателя до размера на полученото имущество.

Важна стъпка за получаване на наследството е издаването на удостоверение за наследници от общината по постоянния адрес на починалото лице. В това удостоверение винаги се посочват само наследниците по закон. Който е наследник по завещание, се легитимира със съответното завещание. Такси се дължат за снабдяване с удостоверение за наследници.
Данък върху наследството не се дължи от преживелия съпруг и от наследниците по права линия /деца, внуци и пр./.
При наследяване на недвижими имоти в съответната община по тяхното местонахождение наследниците подават декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси, като се обявяват придобитите по наследство имоти или части от имоти. Декларацията се подава в 6-месечен срок от смъртта на наследодателя от един от наследниците, като в нея се посочват наследствените дялове и на останалите наследници. Прилагат се копия от документите за собственост и удостоверението за наследници. Въз основа на тази декларация се изчисляват дължимите данък сгради и такса смет.

Наследяване на влогове в банки – съответната банка въз основа на удостоверение за наследници и смъртен акт при вътрешна за всяка от тях процедура изплаща дяловете на всеки от наследниците. За да се закрие сметката, трябва да присъстват всички наследници. Ако починалият е пенсионер и е получавал пенсията си по съответната сметка, се иска удостоверение от НОИ, че не дължи суми.

Наследяват се и индивидуалните сметки в Универсален пенсионен фонд /ДЗПО/.

В случай, че починалият е осигурено лице /а не пенсионер/ неговите наследници -  съпругът, децата и родителите имат право на еднократна помощ от НОИ за настъпилата смърт и на наследствена пенсия. Размерът на еднократната помощ се определя за всяка година в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

В случай, че починалият е оставил саморъчно завещание, то се обявява от нотариуса. Тогава се дължат съответни такси за обявяване и вписване на завещанието, които се определят от данъчната оценка на имотите. Съгласно българското законодателство завещаването не е задължително. В случай, че наследодателят не желае да променя кръга от наследниците по закон или квотите на всеки от тях, не е необходимо да се прави завещание. Разпоредбите за наследяване по закон са изчерпателни и уреждат всички въпроси по наследяването. По закон низходящи, съпруг, родители имат запазена част от наследството. Ако наследодателят чрез завещание накърни запазената им част, те могат да искат възстановяването й от наследниците по завещание по съдебен ред.

Завещанието се прави по два начина – пред нотариус /нотариално завещание/ и саморъчно /саморъчно завещание/. При нотариалното завещание завещателят в присъствието на свидетели продиктува волята си на нотариуса, който я записва под формата на нотариален акт. За завещаването на съответни недвижими имоти следва да се представят документи за собствеността им, скици и данъчни оценки. Завещанието се вписва в имотния регистър, който е публичен и до него имат достъп всички лица. Екземпляр от завещанието със съответните печати се предава на завещателя. Таксите се определят в зависимост от данъчната оценка на имотите, включени в него – за МПС застрахователна стойност, за друго имущество – пазарна стойност и се заплащат на нотариуса. Те са в размер на 50% от таксите, които се дължат при сделка със същото имущество.

Саморъчното завещание следва изцяло да бъде написано ръкописно от завещателя, да съдържа дата и подпис, положен след завещателните разпореждания. Такова завещание може да се държи вкъщи, при друго лице или да се предаде на нотариус за пазене в затворен плик. При смърт на завещателя всеки, у когото се намира саморъчно завещание, трябва да поиска от нотариуса неговото обявяване. Предаденото за пазене от нотариуса завещание се обявява по почин на самия нотариус. При обявяване на завещанието се съставя протокол. Завещанието се вписва в Имотния регистър, ако с него се завещават недвижими имоти. Таксите се определят от стойността на имуществото, в частност от данъчната оценка на завещаните имоти.

Не може да се прави съвместно завещание на две и повече лица, не може да се включват завещателни разпореждания в брачен договор. Всяко завещание може да бъде отменено изрично с ново завещание  или с нотариален акт, в който завещателят изрично заявява, че отменя изцяло или отчасти предишните си разпореждания.
В случай, че един от родителите на малолетно /до 14 г./ или непълнолетно лице /от 14 до 18 г./ почине, другият родител сам осъществява родителските права. Не е необходимо да се назначава управител на наследството. Родителят управлява имуществото на детето в негов интерес. Това означава, че може да извършва обикновени действия на управление – плащане на данъци, подаване на декларации, отдаване под наем на недвижим имот и пр.
За всички действия на разпореждане /продажба, замяна, ипотекиране, теглене на пари от влог/ с имущество на детето – недвижими имоти, МПС, влогове, ценни книги е необходимо разрешение на районния съдия по настоящия адрес на детето, до който следва да се подаде заявление за всеки отделен случай. Към заявлението се прилагат съответни документи и се внася такса – около 25 лв. Това означава, че теглене на пари от наследствена сметка на детето може да стане само с разрешение на съда, ако е в интерес на детето. Същата процедура се извършва дори и двамата родители на детето да са живи – щом то има имущество, разпореждането с него следва да е разрешено предварително от съда.

 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай