София. Йордан Георгиев е роден на 24 юни 1950 г. в София. Работи от 40 години в БНР и става една от живите легенди като водещ на "Музикална стълбица". Той се брои и за първия наш радиодиджей според енциклопедията на вече покойния Йордан Рупчев. Разведен от 1992 г. Има син, който също е Йордан и също е журналист.
Вече на възраст, Стълбицата изглежда зрял и уравновесен, но иначе в предишни години е разказвал истории от рода на това как с братя Аргирови правили сексоргия с палави провинциални момичета. Днес го раздава доста по-спокойно, живеейки с гаджето си Ася.
- Данчо, как се роди "Музикална стълбица"?
- Наистина се превърнах в символ на това предаване, но не съм аз човекът, който го е създал. То започва със старта на "Хоризонт" през 1982 г. Станах водещ през 86-та. Четири години преди мен имаше рубрика със същото име, но не беше всяка седмица, а само два пъти месечно. Автор е музикалната редакторка Дора Поборникова, а сценаристи бяха трима души: Игнат Димитров - говорителят, който продължава да работи и до днес в радиото, Еди Емирян - дългогодишен водещ в "Хоризонт", както и поетът Димитър Керелезов. Те основаха "Музикална стълбица" с първи водещ Нели Чилингирова от едновремешния Институт по култура. Аз
тогава работех в немската редакция
към "Предавания за чужбина" и правех младежко месечно музикално предаване с класация. Случайно се видяхме в две съседни студия с Дора: тя - на запис на "Музикална стълбица", а аз на моето предаване. Поборникова ме привлече като сътрудник и започнах да правя интервюта с наши и чужди изпълнители, да представям нови плочи, стилове, а след година вече станах и постоянен водещ на "Музикална стълбица". В началото на 1977 г. ме назначиха официално и в Музикална редакция. И така вече 40 години.
- Как намираше записите за предаването?
- Имах много сътрудници. Меломани. Тогава предприемчиви хора започнаха да записват музика на касети или на лента. Във всеки град ги имаше.
Беше нещо като шир-потреба
Отиваш, те ти дават каталози и избираш. Това беше официална мрежа и си имаше вносители. Помагаха ни национални спортисти, които пътуваха в европейски страни, кондуктори в международните влакове, шофьори на тирове, моряци, които спираха в пристанища и купуваха плочи. Това не бе нещо нелегално, защото тогава България не беше членка на международни конвенции за авторски и продуцентски права. В една затворена система това беше прозорецът към света, към музиката и световната поп култура. Успоредно с плочите ни снабдяваха и със списания. Националното радио още от тогава, че и до ден днешен, е абонирано за официозите на поп музиката. Веднага разбирахме какви албуми са излезли и какви предстои да бъдат издадени и пращахме нашите сътрудници с цели списъци из музикалните магазини. Когато бях в Япония през 1987 г., влязох в магазин от световна верига, където цял етаж беше за плочи. Вече имаше дивидита, сидита и каквото се сетиш. Когато обаче показах списъка си на продавача, той каза: "Ние още ги нямаме тези неща, тепърва ще ги заявяваме". В много отношения ние изпреварвахме информацията и дръпнахме много пред съседните страни, защото тук беше Меката на музиката. Тогава нямаше малко или голямо градче - всеки си имаше канали и си правеше презаписи. Пловдивската връзка, Томата Спространов, ги беше организирал и имаше няколко сериозни студия с хубава техника, а пък те захранваха половин Южна България.
Софиянци действаха по морето
и Северна България. Имаше много сериозни русенски и варненски студия.
- Колко струваше един презапис?
- Не мога да се сетя, но мисля, че готова касета с музика без подбор вървеше между три и пет лева. Зависеше и колко минути е.
- Каква е твоята лична класация - "Бийтълс" или "Стоунс"?
- Нямам тази дилема, защото съм закърмен с Рей Чарлз и Стиви Уондър. От там, от джаза тръгва всичко. Иначе "Бийтълс" са моите кумири. По обективни причини нямах шанса и щастието да отида на техен концерт. Но на "Стоунс" успях в Букурещ през 2007-а. Беше невероятно. Този прадядо Мик Джагър - той е явление, феномен!
- Кои харесваш от българските банди?
- Израснал съм със "Щурците". Но когато чухме за първи път с колегата Стоян Кирчев ФСБ, те ни прозвучаха абсолютно новаторски. Не че съм родоначалник, но съм замесен в появата на "Сигнал". Сингълът им "Любов" за първи път го представих в "Музикална стълбица". Имаме обща съдба със "Сигнал" и ми е приятно да го кажа след великолепния им концерт в "Арена Армеец" - това е единствената българска група, която никога не се е разделяла от момента на своето основаване. Общото между нас е, че заедно се явихме на един рок маратон. В зала "Фестивална" през 1978 г. "Сигнал" и аз направихме бойното си кръщение на софийска сцена. От новите страхотно харесвам БТР, Д2, а и много от съвременните певци са чудесни. За Васил Найденов и Жоро Христов да не говорим.
- Коментираш ли чалгата?
- Не ми се иска да засягам тази тема, но лично на мен чалгата не ми пречи. Просто не я слушам. Съветвам всички, на които не им харесва, да се дистанцират и да не се занимават с нея. Всеки предлага нещо, пазарът е свободен и оттук нататък изборът е твой.
Тъй нареченият поп фолк затвори кръга
и направи голям бизнес. Рок музиката може да се поучи в това отношение. Поп фолкът не е типична българска музика. Това всъщност е подражанието на песни от нашите съседни страни. Единственото положително е, че те пеят на български. Често пъти това са цинични стихоплетствания, но има и по-стойностни неща. Говоря само за текст. И понеже пеят само на български, те просто привлякоха много хора. Нека се замислят тези, които правят музика - особено над езика.
- Вярно ли е, че живееш с младо гадже?
- Клюки. Иначе е вярно, че от 11 години живея с Ася. Разбираме се, допълваме се и тя е спътницата ми в живота. Радвам се, че синът ми, който също се казва Йордан Георгиев и също е журналист, стана спортен коментатор. Двамата се разбират прекрасно.
- С какво се занимаваш сега?
- От 3-4 години "Хоризонт" има инициатива в подкрепа на българската музика, наречена "Светофарите светят в зелено". Това е извадка от текст на "Сигнал". Вече имаме няколко успешни концерта. Издадохме и дискове. Представяме "Мери бойс бенд", "Акага". Върхът беше концерт за празника на София 17 септември - в зала "България" със Симфоничния оркестър на БНР, Емил Табаков и Николо Коцев. Имаме идеи и за догодина.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
