- В личните ферми могат да се отглеждат до три прасета за угояване, пространството им трябва да е оградено
- Регистрацията тип "заден двор" е напълно безплатна и много улеснена, казва проф. Паскал Желязков
Проф. д-р Паскал Желязков е изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на храните. Има дългогодишен опит като ръководител на структури с научноизследователска, диагностична и аналитична дейност. От 2013 до 2019 година е Директор на Национален диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт (НДНИВМИ) "Проф. Г. Павлов" в София.
От 2009 до 2011 година под негово ръководство е била и Национална научноизследователска станция по ловно стопанство, биология и болести по дивеча (ННИСЛСББД).
Повече от три години е заемал поста зам. генерален директор на Национална Ветеринарномедицинска служба в София.
От 2007 година е член на Комитета за оценка на ветеринарномедицинските продукти (CVMP) към Европейската агенция за оценка на лекарствата (ЕМЕА)-Лондон.
По образование е ветеринарен лекар, завършил е Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина в Стара Загора. През 2006 г. е специализирал "Безопасност на храните" (НАССР) в USDA - Вашингтон.
Владее английски и руски език. Има над 90 научни публикации и научни доклади.
Наредба 44 въвежда още по-засилени мерки за биосигурност
Стопанството тип "заден двор" трябва да е защитено от проникване на гризачи
Влизането при прасетата само след дезинфекция
Забранено е отглеждането на птици на открито
Храни от затворените складове в Плевен и предприятието в Луковит не са стигнали до магазините
Ежеседмичен контрол в млекопрера- ботвателните предприятия, в които са открити несъответствия
- Проф. Желязков, нека започнем с мерките срещу Африканската чума по свинете. Колко огнища е регистрирала БАБХ през 2020 г. при домашни свине? Как изменението в Наредба 44 ще повлияе на отглеждането на прасета в България?
- От началото на годината регистрирахме две огнища в индустриални ферми - в с. Никола Козлево, област Шумен и с. Брестак, област Варна. Както съобщихме, те са технологично свързани. Към днешна дата в тях няма свине и се изпълняват мерките по дезинфекция. Служителите в областните ни дирекции съдействат на собственика и съблюдават спазването на всички възложени мерки, за да се уверим, че огнището е ликвидирано и е безопасно в обектите отново да се отглеждат животни.
Регистрирано огнище имаме в област Габрово, там е фамилна ферма, и едно в лично стопанство в област Сливен. Искам да отбележа, че последното огнище при домашни свине регистрирахме на 8 януари тази година.
Регистрирахме десет огнища в Шуменско и Варненско в обекти за отглеждане на Източнобалканска свиня.
Към момента няма ферми, засегнати от болестта, които напълно да са възстановили дейността си. Три от засегнатите с АЧС - в с. Бръшлен и с. Голямо Враново в област Русе и с. Попина, област Силистра са започнали процедура по репопулация, като са на ниво сентинелни животни.
Предоляването на огнищата е само малка част от мерките за борба със заболяването. За да се ограничи разпространението на АЧС в страната се изпълняват мерките, заложени в План 2020 за контрол и предотвратяване разпространението на заболяването. В сила са промените в Наредба 44, които въвеждат още по-засилени мерки за биосигурност.
- Кажете ни повече за мерките за биосигурност и измененията в Наредба 44.
- За да не се допусне заразяване и разпространяване на болести по животните е много важно стриктно се спазват мерките за биосигурност. Биосигурността е ключова за опазването на всяко стопанството.
Регистрацията на личните стопанства е напълно безплатна за стопаните. Освен това е много улеснена, като заявленията се подават при кмета на населеното място. Смятам, че това ще облекчи собствениците.
Съгласно новите изисквания на Наредба 44 в личните стопанства тип "заден двор" се допуска отглеждането на до три броя прасета за угояване, различни от свине майки и некастрирани нерези, при спазване на мерките за биосигурност. Те трябва да отговарят на следните изисквания - да имат обособено място за отглеждане на животните, което е оградено по начин, непозволяващ достъпа на други животни, и е осигурена защита от гризачи. Това обособеното място, използваните съоръжения и инвентар трябва да са изградени от материали и по начин, позволяващи цялостно и ефективно почистване, дезинфекция, дезинсекция и дератизация. Достъпът, влизането на лицата до мястото за отглеждане на прасета за угояване и излизането се осъществява с работно облекло и обувки след преминаване през място за дезинфекция. Необходимо е осигуряването на място за предварително съхранение и обеззаразяване на тор, съобразено с броя на отглежданите животни, за не по-малко от 40 дни, а в нитратно уязвимите зони за не по-малко от 6 месеца.
Достъпът, влизането на лицата до мястото за отглеждане на прасета за угояване и излизането се осъществява с работно облекло и обувки след преминаване през място за дезинфекция. Необходимо е осигуряването на място за предварително съхранение и обеззаразяване на тор, съобразено с броя на отглежданите животни, за не по-малко от 40 дни, а в нитратно уязвимите зони за не по-малко от 6 месеца.
Промени бяха направени и в Закона за ветеринарномедицинската дейност, с които беше въведен значително по-облекчен режим за регистрация на животновъдните обекти за отглеждане на животни за лични нужди. Допълнени са задълженията на собствениците и ползвателите на животновъдни обекти и е предвидена промяна в организацията на ветеринарномедицинското обслужване на животните на територията на населените места. Основната цел на новите изисквания, касаещи собствениците и ползвателите на животновъдните обекти, е недопускане възникването на заразно заболяване, а в случай на поява на такова навременното предприемане на мерки за ограничаването и ликвидирането му.
В тази посока са допълнени и задълженията на местната власт при констатиране на заболяване, с цел по-добра координация и своевременно предприемане на мерки за ограничаване разпространението и ликвидиране на заразата.
В момента в страната се провежда разяснителна кампания сред населението във връзка с новите мерки. На срещите присъстват представители на Областната дирекция по безопасност на храните, Българския ветеринарен съюз и кметове и кметски наместници.
- Каква е ситуацията при дивите свине от началото на годината?
- На 16 февруари приключи ловният сезон, в който дивата свиня беше разрешена за групов отстрел. Той беше удължен до средата на февруари по необходимост. Целта беше да се намали популацията на дива свиня, съгласно експертните становища на Българската агенция по безопасност на храните и ЦОРХВ, че високата популация е основен фактор за разпространение на заболяването АЧС.
Достигнатият отстрел на диви свине при индивидуален и групов лов през сезон 2019/2020 г. (от месец март 2019 до 16 февруари 2020 година) е близо 40 000, което е 49% от планираното.
С оглед на превенция и ограничаване на заболяването е издадена заповед, която определя нови мерки. Съгласно документа директорите на териториалните поделения на държавните горски предприятия са определили райони в зоните с радиус от 20 км около всички 65 индустриални животновъдни обекта за отглеждане на свине в страната. В тези райони се извършва санитарен отстрел на диви свине. Разпоредено е и извършване на ежеседмични обходи и претърсване за трупове на диви свине.
Продължава да е разрешен индивидуалният отстрел през цялата година.
Възложено е изработване и утвърждаване на методика за таксиране на запасите от дива свиня.
- Проф. Желязков, в област Пловдив обявихте огнища на Инфлуенца по птиците. Какво прави БАБХ, за да не допусне болестта и в други региони?
- Още през януари тази година издадохме Заповед за привеждане в състояние на повишена епизоотична готовност по отношение на болестта Инфлуенца по птиците. За ограничаване на заболяването са предприети високи мерки за биосигурност и тяхното стриктно прилагане и спазване от собствениците на птицеферми и наличния в тях персонал. Забранено е отглеждането на птици на открито. Фуражите за изхранване не трябва да се съхраняват в затворени помещения, без достъп на диви птици и гризачи. Проследява се стриктно произходът на новозакупени птици и тяхното здравословно състояние, както и почистване и дезинфекция на влизащите и излизащите транспортни средства в обектите.
За стопанства "тип заден двор" е забранено отглеждането на птици навън и е задължително това да става само в затворени помещения. Отглеждането на кокошеви и водоплаващи птици в тях трябва да бъде разделно, а фуражът за изхранването трябва да бъде на закрито. Собствениците на този вид стопанства трябва да спазват основните мерки за биосигурност - измиване и дезинфекция на ръцете и обувките преди и след посещение при птиците, както и използване на различно от ежедневното облекло при контакт с тях.
Мерките, които се предприемат при констатиране на огнище на Инфлуенца по птиците са: определяне на защитна (3 км) и надзорна (10 км) зона около огнището; максимално бързо умъртвяване на всички птици в огнището и тяхното унищожаване, почистване и дезинфекция в и около огнището на заболяване; извършване на клинични прегледи и вземане на проби от птицевъдни обекти разположени в изградените зони; налагане на забрани за провеждане на пазари и изложби с птици в засегнатите зони; проследяване на движението на пратки от птици и техни продукти от и към засегнатия птицевъден обект.
ОДБХ следят за отглеждане на закрито на всички видове и категории птици, стриктен контрол при движение на птици и лабораторни изследвания преди тяхното движение, засилен надзор на птицевъдните обекти за заболяването Инфлуенца, вземане на проби от всички обекти попадащи в зоните с констатирано заболяване, извършване на надзор на дивите птици съвместно с орнитоложките дружества, засилен надзор на пазарите за живи животни.
Санкциите съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност за неизпълнение на мярката за профилактика, ограничаване и ликвидиране на заразна болест по животните, е от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение от 2000 до 4000 лв. Когато в резултат от неизпълнението са настъпили значителни икономически загуби или опасност за здравето на голям брой хора или животни, ако не подлежи на по-тежко наказание, глобата е от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 7000 лв.
Към настоящия момент са засегнати 6 птицевъдни ферми (4 за патици мюлари и 2 за кокошки носачки). В тях са унищожени 121 579 птици.
- Да поговорим и за контрола върху храните. В последния месец съобщихте за затворени нелегални складове в Плевен, за затворено предприятие в Луковит. Унищожени ли са вече количествата храни, има ли стигнали до пазара?
- До търговска мрежа не са стигнали храни от затворените складове. Бяха извършени проверки и в търговските обекти веднага, не са открити стоки от тях. Разбира се, ние продължаваме да следим дали продуктите в магазините разполагат с необходимата придружаваща документация, правим т.нар. проследимост. Тя е част и от проверките, които извършваме планирано, целогодишно или както казваме официален контрол.
В Плевен имаме още три затворени склада на същия собственик при проверка заедно с органите на полицията. Откритите храни от всички складове са насочени за унищожаване, като то е започнало. Собственикът е длъжен да ги унищожи под контрола на инспекторите на ОДБХ, след което да удостовери унищожаването и с документи. Издадени са му актове, предстои издаването на наказателни постановления. Случаите са предадени на прокуратурата.
Колкото до предприятието в Луковит, фирмата е извършвала обработка на месо, за която няма регистрация по Закона за храните. Бизнес операторът без разрешение от контролния орган е променил предназначението на предприятието си. Установено е неправилно съхранение на готова продукция, както и на странични животински продукти. Открити са храни от животински и неживотински произход, които не са разрешени като асортимент на предприятието. Унищожени са над 32 т птиче месо доставено от Полша с наличие на салмонела, 82 т птиче месо и разфасовки с изтекъл срок на съхранение и 42 т СЖП (кости и готова продукция без идентификационна маркировка). На бизнес оператора са издадени актове за констатираните нарушения с максималните по закон финансови санкции.
- Каква е последната информация по повод на проверките на сиренето на българския пазар. Наскоро съобщихте за драстични нарушения, които сте открили. Има ли санкционирани?
- И през 2020 година продължава инициативата на дирекция "Контрол на храните" и комисия от представители на агенцията, Асоциация на млекопреработвателите, Национална асоциация на млекопреработвателите, Комисия за защита на потребителите и асоциация "Активни потребители". Правят се внезапни проверки в търговската мрежа, като на произволен принцип се вземат проби за лабораторно изпитване от сирене, масло, кисело мляко, прясно мляко и други млечни продукти. Целта е да се установи дали се спазват изискванията на Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти.
От изследваните към 5 март 40 млечни проби, в една от сирене е установено наличие на немлечни мазнини, а три са с много ниско съдържание на млечни мазнини, 8 проби са несъответстващи по нормите, заложени в технологичната документация. За констатираните несъответствия незабавно са уведомени директорите на ОДБХ, на територията на които се намират предприятията производители за извършване на проверки и предприемане на мерки. Извършена е проверка в производствените предприятия и в складове за търговия на едро за установяване произведени количества и реализацията им. След извършените проверки е спряна дейността на едно млекопреработватело предприятие.
След анализ на резултатите от проверките БАБХ предприе засилен ежеседмичен контрол в млекопреработвателните предприятия, в които са открити несъответствия. Контролът се извършва на всички суровини за производство и за спазване на технологията при производството. За реализация на пазара се допускат само партиди млечни продукти, от които е взета проба в присъствие на официален ветеринарен лекар за изпитване по физикохимични показатели, съгласно технологичната документация и получен лабораторен резултат за съответствие.
В комуникация сме с КЗП и КЗК, като предложихме работна среща за организацията на съвместни проверки и предприемане на административнонаказателни мерки при установяване на нарушения.
Съдействие търсим и от Главна дирекция "Национална полиция", с молба за съдействие за установяване на производителите и търговците, които допускат на пазара некачествени млечни продукти.
Само през месец януари инспектори от "Контрол на храните" извършиха общо 9 887 проверки в цялата страна. Връчени са 803 предписания и 118 акта за установяване на административно нарушение. Спряна е дейността на общо 5 обекта.
БАБХ извършва официален контрол върху всички храни с изключение на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води. Официалният контрол се извършва систематично на базата на риска и с подходяща честота. Целта ни е да осигурим безопасни храни за всеки потребител.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
