Една българска писателка направи пробив в американската образователна система и стана част от американски учебник. Помагалото е за втори клас и съгласно него децата трябва чрез текстове от различни автори да се учат как да обогатяват своя език. А българката, която се нарежда редом до Айзък Айзимов и Лъвкрафт, се казва Здравка Евтимова. Автор на многобройни разкази и романи у нас, преводач на фентъзи на английски и преводач в Министерството на отбраната. Доста дини, които един човек може да носи под една мищница. Разказът й, който е впечатлил създателите на учебника, се казва „Кръв от къртица“. Неговото американско заглавие е само „Кръв“. „Стандарт“ разговаря с нея за писането, образователната система и за това как идват разказите.
- Госпожо Евтимова, Вашият разказ „Кръв от къртица“ се появи в американски учебник. Знаете ли дали други Ваши колеги фигурират в тези учебници? И, тъй като сте преводач от англиски, сами ли превеждате текстовете си?
- Нямам представа дали има и други българи, които са попаднали в американски учебни помагала. Самата аз превеждам сама онова, което съм написала. В американската литература има едно доста строго структуриране – дали говорим за фентъзи, за комерсиална проза, или за висока литература. Но има и текстове, които комбинират от трите жанра, и лично аз съм превеждала такъв автор- Кинг Стенли Робинс, който разказва за колонизирането на Марс, но го прави схедин могъщ и красив език.
- А как попадна Вашият разказ „Кръв от къртица“ в американски учебник. Мислите ли, че американските деца ще го възприемат подобаващо на българските?
- Този разказ бе изпратен за първи път в едно университетско литературно списание. После влезе в алманах, свързан с писането на внезапна проза до 2000 думи. Моят разказ, поне на английски, се състои от 1212 думи. Американците в това отношение са безкомпромисни – ако имаш повече от 2000 думи, те игнорират, независимо от качеството на текста ти. Малко след това ме попитаха дали давам съгласие текстът да бъде публикуван само под името „Кръв“. И аз се съгласих, защото в други случаи, когато отказвам съгласие за промяна на заглавието, на практика текстът не се публикува. А след два месеца вече получих запитване дали не може да влезе във въпросния учебник.
- Как според Вас биха го възприели американските ученици?
- Аз първо попитах на каква възраст са децата, които трябва да го изучават и да създават текстове по него. Учудвам се, че са в осми клас. Но изборът за това не е мой.
- А как според Вас трябва да се промени бг образователна система?Ваш разказ се преподава в САЩ, но не е част от програмата на МОН?
- Може би тук въпросът трябва да бъде не толкова кои автори да се преподават. Не дали да са български или световни. А децата да могат да спорят върху тях и да документират и подкрепят мненията си с цитати от текстовете. Другото означава да се наложи зубренето.
- Как се решихте да напишете „Кръв от къртица? Имаше ли конкретен повод? По този повод съпоставиха разказа Ви и с „По жицата“на Йовков“.
- „По жицата“ бе един от любимите разкази на мен и брат ми. Ние с Йовков сме израстнали. Но всъщност „Кръв от къртица“ е провокиран от заболяване на мой роднина. И така дойде. Разказът е като човека – или идва да те види, да ти проговори, или не идва и нищо не може да се направи.
- Вие пишете и на чужди езици, и на български. Кога сте в свои води?
- Писането на чужд език може да бъде сравнено с изкачване на количка с камъни, от която човек трудно може да се освободи. Има думи, които трудно могат да намерят своя аналог. С удоволствие пиша на български. Чела съм обаче и пред китайска, и пред канадска публика, и виждам как хората първо се смълчават преди да ми зададат въпроси.
- Виждала съм името Ви в два варината- Евтимова и Ефтимова. Кое е правилно?
- Преди по документи бях Ефтимова, след това държавата го промени на Евтимова, без да съм подавла такива искания. Но по света ме наричат различно- китайците например въобще ме могат да произнесат името ми, а американците ме наричат“Ана“, което е най-често срещаното име в моите произведения. Когато нарека някоя героиня „Ана“, знам, че няма да я забравя.
Ето линка към разказа на Здравка Евтимова
https://www.dnevnik.bg/kultura/2019/01/23/3379356_kruv_ot_kurtica/
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
