"Възможно е примитивният живот да се среща много често, докато интелигентният – твърде рядко. Някои биха казали, че всъщност му предстои да се появи и на Земята“.
Тези думи принадлежат на един наистина голям човек, чието име е Стивън Хокинг. Няма как някой да не помни или пък да не е чувал за тази бележита личност, постигнала забележителни успехи, променили света напук на безпощадното заболяване, от което е страдала цял един живот.
Всъщност този изстрадал човек е доказателство, че потенциалът на човешкия мозък е безграничен и него не можеш да приковеш към инвалидната количка. За жалост такива личности са доста голяма рядкост. Може би и поради тази причина е далеч по-правилно, ако се вглеждаме в техните дела и се вслушваме в техните съвети и изводи. Повярвайте, те могат да се окажат безценни. Особено във времена, когато повече от всякога ние хората се нуждаем от тласък, който да ни мотивира да вървим напред.
Тук обаче отваряме една скоба, при това голяма: Ако имаш един идиот и го мотивираш, ще имаш просто един мотивиран идиот. Така без да искаме се оказваме на, меко казано, изходна позиция или по-скоро отново в началото, което опира до поколението, което сме създали и продължаваме да създаваме.
Вярно е, че всеки човек сам по себе си е уникален, но пък сигурно и за това се роди толкова популярната фраза сред днешната младеж: „уникален идиот“. Несъмнено подобни словосъчетания будят огромна доза смях и за някои са си откровено забавление, но приятната част свършва точно там, където започват проблемите, последствие от безумните и безотговорни действия. Естествено отговроността за същите в никакъв случай не пада върху плещите на виновника, а точно обратното. Но те, старите хора, са си го казали, пък ние ако искаме да го проумяваме: „ Покрай сухото, гори и мокрото“. „Преведено“ на по-прост език няма как, когато примитивното, пошлото и комерсиалното са на почит, културното, смисленото и индивидуалното да не пострадат.
Даже по-лошо – тези неща просто се изгубват, стават някак незабележими. Само, че от това страдаме всички, без изключение! Защото добрият пример, когато е един, не е достатъчен, както една птичка пролет не прави. Умножаването му го затвърждава и превръща в неписан закон.
Сгоден момент за даването на такъв несъмнено е денят, посветен на Св. Атанасий /18 януари/ и познат сред нас, миряните, като Атанасовден. Разбира се, за всички е ясно кои са именниците. Още по-ясно е, че това е поредната дата от годишния календар, вещаещта луд купон и може би мощно напиване. Това по всяка вероятност е асоциацията, която си правят младите, но едва ли сред тях има много, които знаят какви са обичаите и традициите, свързани с празника, камо ли каква е историята му.
Ние обаче ще се възползваме от възможността да споделим няколко думи по темата, което ще ни помогне да направим и един плавен преход към поредното заболяване вероятно също толкова древно, колкото и битието на светеца.
Св. Атанасий се смята, че е роден през 295 г., а на съвсем млада възраст е ръкоположен за дякон. Години по-късно придобива епископски сан. В народните вярвания светецът е свързван с леда и снега. Празникът е популярен и като „Среди зима“, тъй като се счита се, че от този ден нататък зимата започва бавно да отстъпва. Честването на светията се свързва и с поверието за умилостивяване на чумата, шарката и антракса /синя пъпка/.
Именно последното споменато е онази болест, която загатнахме в предходните редове. Сибирската язва или злокачествен оток както още се нарича антраксът е болест, датираща според древни сведения от преди 32 000 години. Някога е бил силно разпространен в Гърция, Сирия и Древен Египет. Преди да попадне в учебниците по медицина е описано в Библията като петото или шестото наказание над Египет. Древните арабски лекари го наричали „персийски огън“, а Плиний Стари в своята „Естествена история“ го назовава карбункул /хич не е бил далеч от истината между другото/. В далечната 1607 г. Заболяването се разпространява до такава степен на Стария Континент, че предизвиква епидемия, отнемаща живота на близо 60 000 души.
В съвременната медицина антраксът се описва като остро заразно заболяване, каквото и е, характеризиращо се с изключително тежка интоксикация на организма. То е вид зооноза, чийто основен източник на разпространение са труповете на заразени домашни и/или диви животни.Хомо сапиенс се сдобива с диагнозата основно чрез контакт със заразена почва, животни, предмети и разбира се консумация на контаминирани продукти от животински произход.
Причинителят на заболяването е бактерията Bacillus anthracis, която може да проникне в човешкия организъм дори и чрез наранена кожа и лигавици. Веднъж попаднала в тялото тя започва да спорообразува и респективно да се размножава. Точно в този си период се наблюдава и отделянето на токсичните вещества.
Екзотоксинът, спадащ към тях има за цел да увреди лимфните възли и ендотела, от което следвасилно нарушаване на перфузията на вода и белтъци, водеща до изразени и видими с просто око оток и некроза на тъканите. Системното му проникване на „отровата“ в телесните течности предизвиква тежки метаболитни и морфофункционални смущения. При хората, чиято имунна система не е компрометирана, протичането на инфекцията се наблюдава под формата на антраксен карбункул. Същият представлява папула, с времето трансформираща се в мехур, чието съдържание е серозно. Споменатата се отличава на кожата, тъй като преди да приеме формата на пустула потъмнява, а зоната около нея е силно зачервена /знак, говорещ за възпалителен процес/.
Лимфонодулитът и хеморагично-некротичният лимфангит пък са сигурен признак, че Bacillus anthracis е достигнал лимфната система. В такива случаи е от изключително значение да се действа бързо, тъй като в противен случай се стига до сепсис. Да не говорим за възможността, причинителят да порази и други органни системи, провокирайки чревна или белодробна форма на болестта, та дори и менингоенцефалит.
При наличие на засегнатост в областта на корема антраксът поразява лигавицата на червата и образува карбункул в самите тях. Налице е хеморагично възпаление. Белодробният антракс пъксе проявява чрез серозно-хеморагична пневмония, плеврит, бронхит, хеморагичен трахеит.
Важно е да се уточни, че по-специално чревната форма не бива да се бърка с други диагнози, провокирани от патогени, нямащи нищо общо с B. Anthracis само заради първоначалната клинична симптоматика. Тук на помощ идва незаменимата микробиология, показваща верния път. Все пак едва ли има нужда от допълнително убеждаване, че разликата между B. Anthracis и Enterococcus faecium е от земята до небето, та даже и повечко! Не че втората болестотворна гад не може да ни създаде сериозни ядове. Тя представлява грам-положителна, алфа-хемолитична бактерия от големия род Enterococcus.Предпочита стомашно-чревния тракт на хората и животните и причинява болести като неонатален менингит или ендокардит.
Според специалистите E. Faecium надминава Enterococcus faecalis като водеща причина за множеството резистентни ентерококови инфекции. Освен това заразените лица с бактерията се оказват склонни да предават микроорганизма на други посредством горе-долу добре познатите начини. По принцип трансмисията зависи предимно от това, кое е мястото в тялото, където патогена е „приютен“, секретирането на органичните течности и съответно досега на други лица с тях.
Симптомите след заразяване с бакерията са различни и в зависимост от местоположението на инфекцията. Това включва такива на кръвния поток, пикочните пътища, рани. Последните могат да причинят болезненост и подуване на мястото на травмата, червена, топла кожа около нея и изтичане на течности. Инфекциите на пикочните пътища се характеризират с често или интензивно желание за уриниране, болка или усещане за парене по време на този акт, умора и болка в долната част на гърба или корема. Тези на кръвния поток обикновено причиняват треска, студени тръпки, болки в тялото, гадене, повръщане и диария. При всички положения лекарската намеса е неизбежна.
За това помнете думите на Стивън Хокинг: „Човек е винаги далеч от разрешаването на проблема, докато не намери отговора“.
P.S. И още нещо специално за колегите, за да не забравят колко възвишен е техният труд, въпреки тежките обстоятелства: „Повечето от важните неща в живота са били постигнати от хора, които са продължавали да пробват, дори когато е изглеждало, че няма никаква надежда“.- Дейл Карнеги
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
