"Природата не е храм, а работилница. И в нея човекът е работник", гласи логото на Съюза на ловците и риболовците в България, който съществува от 1898 г. и е от най-старите подобни организации в Европа. През изминалите 115 години много събития разтърсват България. Някои са благосклонни към търсачите на силни усещания, други - не особено. Но родните ловци и риболовци останаха верни на традициите и идеалите на своите предходници - хуманизъм, отговорност и патриотизъм. Затова смело преодоляха изпитанията на историята.
След петвековното робство българите хукват да догонват Европа във всички области на живота, включително и в лова. Привилегия на управляващия турски елит до Освобождението "авджилъка", в нова България става достъпен за всички слоеве от населението. Това обаче предполага и спазването на определени правила. Затова още през 1880 година излиза първият закон за лова у нас. Негов създател е Петко Горбанов - възрожденец и участник в Освободителната война, заемал висок административен пост в първите години след Освобождението. Този юридически акт съдържа единствен член, който въвежда ловните билети и съответните такси.
Началото на организираното ловно движение у нас е поставено през 1884 г. във Велико Търново, където е основан първият тематичен кръжец, прераснал в първото ловно дружество. През 1889 г. във Варна възниква второто ловно дружество, а през 1890 г. в София се създава третото, начело с министър-председателя Стефан Стамболов. До края на 1893 г. нови дружества са основани в Дряново, Карлово, Ихтиман, Пловдив, Попово, Трън, Айтос, Асеновград, Берковица, Кюстендил.
На 1 август 1895 г. излиза първото ловно списание - "Ловец", орган на софийското ловно дружество "Сокол". През 1896 г. списанието става орган на ловните дружества в България. Това е първата стъпка към създаване на обща организация на ловците в страната. Междувременно през 1894-1897 г. са създадени 35 нови дружества. Така условията за учредяване на съюз вече са назрели. Инициативата излиза от столично дружество. През март 1897 г. то решава да се отправи предложение до всички за свикване на конгрес. И така на 6 август 1898 г. в столицата делегатите на 66 ловни дружества в страната поставят основите на Ловния съюз в България.
Едно към едно
През цялото си съществуване Съюзът отстоява налагането на демократични традиции в своя организационен живот. Още на учредителния му конгрес се поставят за обсъждане следните цели:
1. Да се въздейства за организирането на всички ловджийски дружества в едно корпоративно тяло, което да се въодушевява от еднакви идеали и програма.
2. Възпитанието на ловците да уважават и разпространяват светлите, демократически хубави принципи, които са прокарани в сегашния закон за лова, принципите, които са основани на нашите стари и скъпи традиции, щото всички български граждани да бъдат собственици на живата природа, с която така щедро е дарена България, без да притежават в джобовете си крепостни актове за нея. Тези свети принципи трябва да пазим като зеницата на окото си, защото отсега са се появили похитители, които не се свенят да заявяват, че ловът е лукс и като такъв той може да бъде достояние само на аристокрацията (богаташите), но не и на бедните...".
Особено важни решения взема Вторият конгрес на Ловния съюз през 1901 г. Той определя мястото на ловно-стрелковия спорт в дейността на организацията. На дружествата се дава зелена улица да се упражняват в ловна стрелба, като за целта се устройват всяка година състезания. При всяко дружество се учредява комитет за ръководство на стрелковия спорт. През 1911 г. ловната организация подема инициативата и със собствени средства поема издръжката на първата ловна стража за опазване на дивеча.
На 7 април 1929 г. е осветен първият ловен развъдник "Марин тепе" край Варна. Там се провеждат и първите курсове за ловни надзиратели и лововъди.
Плевенското дружество пък открива първия в България ловен и природозащитен музей.
Старозагорското и Врачанското създават фондове за строителство на ловни домове. В Пазарджишкото ловно дружество възниква идеята за създаване на Международен ловен съюз за закрила на дивеча. Първият почин за създаване на Съюз за защита на природата у нас също принадлежи на българските ловци.
Ловците са в първите редици на залесителите. Техните акции датират от началото на миналия век. Едва създали своята организация, те се включват активно в насаждането и отглеждането на младите горски култури, подпомагат за опазването на горите от пожари.
От 1931 г. ловно-стрелческата организация е член на Международния ловен съвет със седалище в Париж. През 1937 г. тя участва на първото световно ловно изложение в Берлин.
И въдичарите със съюз
Примерът на ловците е последван от рибарите. Те също се ориентират към създаване на свой съюз, чиято най-важна цел е:
"Да запази това, което е останало в нашите води, и да се започне дейност за попълване чрез изкуствено зарибяване на онова, което е изтребено и опустошено."
Така на 19 май 1929 г в София се провежда Учредителният конгрес на Българския рибарски съюз. От първия си редовен конгрес (26-28 април 1930 г.) той работи за обогатяване на родната ихтиофауна. А през 1932 г. се заражда идеята за обединяването на двата съюза. Втората световна война и политическите промени след 1944 г. забавят нейната реализация. Това става през 1947 г., когато е проведен Обединителният конгрес между Българския рибарски съюз и Народната ловно-стрелческа организация "Сокол" под името Народен ловно рибарски съюз - днес Съюз на ловците и риболовците в България.
Съюзът запазва относителна самостоятелност в условията на тоталитарната държава и продължава да развива свята дейност за поддържането и умножаването на дивечовото и рибно богатство паралелно с държаваната дейност в тази насока. Със собствени сили и средства са построени пет нови фазанови стопанства за 500 000 птици годишно, две кекличеви стопанства за около 50 000 птици, четири за диви патици (130 000 патици годишно). Съюзът дава своя принос и за увеличаване на рибното богатство с построените от него 12 пъстървови и 11 шаранови стопанства с общ капацитет около 13 000 000 рибки. За обогатяване на рибната фауна се аклиматизират редица нови видове.
Съюзните членове полагат ежегодно около милион и половина трудодни. Построяват над 400 волиери за доотглеждане на дивеча, строят рибни прагове, правят хранилки, хранят дивеча през зимата, регулират броя на хищниците.
Огромни са успехите на Съюза в трофейното дело. Само на Второто световно ловно изложение в Будапеща през 1971 г. от 300 наши трофея на 286 са присъдени 116 златни, 95 сребърни и 75 бронзови медала. А общият има брой от различни подобни форуми навярно отдавна е надхвърлил четирицифреното число. Признание за това е и домакинството на Пловдив на Третото световно ловно изложение през 1981 г.
Демократичните промени в страната след 1989 г. наложиха нови изисквания и изправиха Съюза пред нови проблеми. Развихри се бракониерството, а някои хора се опитаха да разцепят Съюза с цел да се облагодетелстват от имотите му. Но той успя да запази своето единство и икономическа независимост. Сега усилията на СЛРБ са съсредоточени за съхраняване на ловните полета и увеличаване популациите на дивите животни, като се използват и възможностите за финансиране от различни европейски програми.
За да има жива природа В България и след още 115 години. На слука!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
