Д-р Михаел Ангерер е водещ австрийски експерт по икономическите връзки с Русия и Източна Европа. Той коментира какъв е ефектът от американските санкции срещу Москва за страните от ЕС, както и новата търговска политика на Вашингтон спрямо Европа.
Бойчо Дамянов, Виена, специално за в."Стандарт"
- През последните години в света настъпиха сериозни изменения в търговско-политическите условия и във военнополитическата обстановка. Как оценявате тези промени?
- Главната тема в нашата работа днес е политиката на санкции на ЕС и на САЩ срещу Русия и ответните мерки на Русия по отношение на ЕС, т.е. контрасанкциите.
Русия успя в определена степен да преодолее част от щетите с развитието на собствено производство, което да замести вноса. Най-видими са резултатите в селското стопанство и в хранително-вкусовата промишленост.
- Как се отразява това на австрийските фирми?
- От една страна, има фирми, които пострадаха. Това са главно тези, които изнасяха хранителни стоки – сокове, сирена, колбаси и други месни и млечни продукти. Те загубиха руския пазар. Но има и такива, които спечелиха – тези, които произвеждат селскостопанска техника, машини и оборудване за хранително-вкусовата промишленост. Техният износ рязко се увеличи, тъй като Русия има остра нужда от такова оборудване заради преработка на увеличеното собствено селскостопанско производство – оборудване за производство на сирена и други млечни продукти, за преработка на месо, плодове и зеленчуци. Като краен резултат австрийската икономика търпи загуби от санкциите, но отчасти тя успя да компенсира някои от негативите.
- Русия не се ли обръща все повече на изток, към Китай, в търсене на по-надеждно икономическо сътрудничество?
- Да, това е така, но има и някои особености. В определена степен Китай е не лош производител и доставчик на различни видове оборудване и технически изделия за Русия. Но много от руските фирми, с които съм се срещал и разговарял, споделят, че след доставката не могат да разчитат на 100% на техническо обслужване, поддръжка и ремонт, каквито предлагат европейските доставчици, в това число и австрийските. Ако се налага извършване на сервизна дейност, ние за броени часове я обезпечаваме, а китайците засега не успяват. Нашите руски партньори разбират, че е по-евтино да инвестират в по-скъпо оборудване, отколкото в по-евтино, за което не е осигурено техническо обслужване на място.
Във връзка със санкциите има и още един много съществен негативен момент, свързан с финансовия сектор. Западните банки много силно ограничиха кредитирането на руските банки. За да спъват дейността на руските фирми, те получават само краткосрочни кредити, което рязко намалява възможностите им да закупуват от нас машини и оборудване и задържа нашия износ за Русия.
И на трето място, като цяло санкциите създават климат на нестабилност и неувереност както в дейността на руските, така и на австрийските фирми. На инвеститора му е нужна дългосрочна, стабилна обстановка, за да може да планира, да изгради и да експлоатира замисления проект, за да възстанови инвестицията. И нашите, и руските фирми, не знаят какво още може да им хрумне утре на американците, какви още нови ограничения и санкции могат да измислят и накъде може да тръгне развитието. Мисля си дори дали основната задача на американската санкционна политика против Русия не е именно това – да създаде обстановка на неувереност и нестабилност. Да вземем последните заявления – ще въведем нови санкции след няколко дни“, не, няма да въведем веднага. Всичко това разклаща и задържа нашето икономическо сътрудничество с Русия. Считам, че преките последици дори не са толкова важни, колкото нестабилността. Тя е най-вредният фактор.
- Австрия заяви, поемайки председателството на ЕС, че ще работи за отменяне на европейските санкции. Има ли вече нещо постигнато в това направление?
- Полагат се усилия, но засега няма конкретни резултати. Полагаме всевъзможни усилия за преодоляване и решаване на украинската криза, за излизане от задънената улица на базата на минските съглашения. Канцлерът Себастиан Курц посети и Москва, и Киев. От негова страна има активност, но засега няма промяна в санкционната политика, тъй като няма напредък в изпълнението на минските съглашения.
- Как се отразява на ЕС новата търговска политика на САЩ срещу Европа?
- САЩ въведоха мита и ограничения върху някои стоки от ЕС. Те засягат част от стокообмена. Но най-големи поражения, както вече подчертах, нанасят финансовите ограничения. Очакваме през ноември да бъде въведен нов пакет санкции, който допълнително ще влоши икономическото сътрудничество. Очакваме да бъде ограничен износа на автомобили и стомана от ЕС за САЩ. Една от целите на тези мерки е да подтикне европейските фирми да осъществяват преки инвестиции в САЩ и на място да извършват производството. Не мисля, че това ще проработи мащабно и повсеместно. То дори често технически не е възможно – ей така спонтанно дадена фирма решава и прави инвестиция в САЩ! Нашият металургичен концерн „Фьост Алпине“ още от по-рано има дъщерно предприятие в Тексас. Някои фирми могат да си позволят, но средните и малките не могат. Австрийските фирми по-скоро искат да инвестират в Русия, за да произвеждат на място и да не ги ловят санкциите. ОМВ вече направи много неща в Русия, в това число и разработване на газови полета.
Потреблението на газ в ЕС расте и ще продължава да расте – закриват се АЕЦ, спира се използването на лигнитни въглища, вятърните и соларните генератори са недостатъчни. За ЕС има един-единствен приоритетен източник за доставка на газ – Русия, а не САЩ.
- Очаквате ли САЩ да понижат цената на своя втечнен шистов газ?
- Не. Това би означавало да започнат да субсидират износа на газ, което ще е в разрез с днешната им икономическа политика. Мисля, че на този етап нямат такива намерения.
- Какво очаквате да се случи на изборите за Европейски парламент през май следващата година?
- Очаквам резултатите да бъдат доста интересни и необичайни. Много неща се промениха в страните от ЕС на последните избори за техните национални парламенти. Също голямата разлика ще бъде и това, че ще са първите общоевропейски избори след излизането на Великобритания от ЕС. Това ще доведе до нови съотношения на силите в ЕП. Още е рано да се направи прогноза как ще изглеждат нещата конкретно, тъй като в отделните страни разликите са съществени и няма единна тенденция. В Австрия и в Италия са налице едни процеси, в Испания – други. Там начело на правителството дойде ляв социалист. Картината в Европа е нееднозначна и има място за изненади.
- Как оценявате миграционната политика на Австрия и на Германия?
- Има два аспекта – положителен и отрицателен.
Към първия се отнася това, че пристигнаха и продължават да пристигат допълнителни млади трудови ресурси. Към втория – как да се осъществи интегрирането на тези хора в общество, което силно се различава от тяхната култура и начин на мислене. Освен всичко друго, те произхождат и от съвсем различни социални слоеве. Полагаме много сериозни усилия, особено в сферата на образованието и професионалното обучение. Истината е, че на нашето стопанство му липсва работна ръка и има нужда от нови попълнения. Но въпросът има и социално-политическо измерение – до каква степен останалата част на обществото е в състояние да "преглътне" този поток, така че да не се създадат социални напрежения.
- В кои отрасли дефицитът е най-остър?
- В обслужването, туризма и селското стопанство. Потокът на емигрантите от Източна Европа през последните години намалява. В тази връзка за нас е интересно какво ще стане след излизането на Великобритания с източноевропейците, които живеят и работят сега там. Ще могат ли да останат или ще трябва да напуснат острова? Мисля, че англичаните искат да се избавят от излишното население и Брекзит е замислен да изпълни и тази мярка. Ако наистина се върнат в своите страни, как ще се отрази това на заетостта и социалната сфера на тези страни – Българи, Полша и т.н.? Процесите са навързани, не бива да забравяме, че има емигрантска вълна от Украйна в Полша, която запълни работните места, освободени в резултат на полската емиграция в ЕС. Дори в Западна Украйна вече не достига работна ръка заради емиграцията в Полша и други страни от ЕС.
- Какви са резултатите от мерките по включване на емигрантите в трудовия процес?
- Ако трябва да сме честни, на фирмите им е изгодно да назначават емигранти заради по-ниските заплати, които им дават. Проблемът е, че емигрантите искат да работят, но не могат, защото трябва да минат през една твърде сложна и дълга процедура, докато получат работни визи, а бизнесът настоява за опростяването ѝ. В Австрия има около сто хиляди бежанци, от които само незначителна част са вече с обработени документи и са интегрирани в трудовия процес, останалите още чакат. Това предизвиква напрежение и сред обществеността, и в бизнеса. Подобна е ситуацията и в Германия. Темата е много чувствителна.
- Как оценявате днешното икономическо положение в България?
- Най-обезпокояващото е високото число на емигриращото от страната население, главно в по-развитите страни на ЕС. Това поражда сериозна демографска криза, която предизвиква икономическа нестабилност. Изтичането на населението е фактор, който задържа и блокира икономическия растеж.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
