Събота,

Три вида национализъм на върха на един уикенд

От: Администратор -
A
A
A

През Средновековието са се водили оживени спорове колко дявола могат да се съберат на върха на една игла. Тези дебати са отправяли комплексни послания, от които през изминалия уикенд бяха актуални четири: легитимират специфичен тип персонажи – имагинерно-реални; образно-живописно илюстрират колко необятно може да бъде полето на политическото въображение; ясно показват кой е хегемонният дискурс: през изминалия уикенд –националистическият; недвусмислено открояват, че символната политика е топ.

Уикендът ни впечатли с три вида национализъм: европейско-тръмповски в Чехия; софт-автономизмът на Ломбардия и Венето в Италия; нарастващото кресчендо на регионалния национализъм на Каталуния.

В Чехия има 12 бежанци, но анти-бежанската вълна стремително и успешно изведе на върха две партии, събрали 40% от гласвете на парламентарните избори: 30% за АНО на милиардера Андрей Бабиш и 10% за крайно-дясната "Свобода и демокрация" на родения в Токио бизнемен Томио Окамура. Три политически послания чухме от Прага. Традиционните партии са окончателно погребани – двете партии, трайно на власт след разделянето на Чехословакия – Социалдемократичската и Гражданската демократиеска партия – заедно не успяват да достигнат и 20%. Непопулярни лидери като Бохуслав Соботка са като авто-торпедо и могат да сринат управляваща до вчера партия в малка партия (7.4%). Няма нужда Европа да търси собствена алхимическа формула на успеха, след като Тръмп вече я е създал и тя е кратка и ясна: милиардер плюс анти-корупционна и анти-истеблишмент реторика плюс имагинерно-реални персонажи като несъществуващите бежанци.

Референдумите в Ломбардия и Венето италианците шеговито определят като „Да питаш Милано и Венеция дали искат повече автономия и пари

е като да питаш италианците дали обичат майките си

Сходството с Каталуния е, че богатите не искат повече своите бедни, просперищият Север не иска данъците му да съживяват "мързеливия Юг". Във всичко останало се различават – Северната лига, управляваща в двата регииона, не цели да взриви единството на Италия, а да множи електорат с евроскептична и критична реторика – и към Рим, и към Брюксел.

Каталунският случай от своя страна навлезе в гореща фаза. Парадоксално, колкото повече се нагорещяват страстите, толкова по-сходни стават взаимните обвинения. Карлес Пучдемон обвини Мадрид в пуч, в най-драматичното вмешателство в автономията на Каталуния след франкистката диктатура. В играта на огледални образи Мадрид обвини Каталуния в пуч, в погазване на конституцията и чрез незаконен референдум, и чрез заплаха за едностранна декларации на независимост.

Каталуния е нажежена и поляризирана до предел. Обществото е разцепено от разделения: или си за независимост, или си против нея. Индепендисти и юнионисти са настръхнали едни срещу други, разделенията прорязват и най-личните отношения на съседи, приятели, семейства. Микро-конфликти никнат като гъби: банки напускат нестабилния регион; лидерите призовават гражданите да изтеглят влоговете си от тях, като оставят 155 евро – символна сума като прословутия член от Конституцията.

Взривоопасната ситуация може да се излее в три сценария. Единият е едностранно обявяване на независимост. Индепендистите печелят и губят в един исторически миг. Печелят с декларативната реализация на мечтата си за независимост, губят по всички фронтове. Какво е необходимо, за да възникне нова държава? Народ, територия, годно правителство. И признание. Признанието на останалите държави е ключово, за да те приемат сред тях.

Няма страна, която да е изразила подкрепа за независима Каталуния

Тереза Мей и европейските лидери – разделени във всичко, са единодушни в едно – твърдата си позиция в подкрепа на Мадрид и целостта на Испания.

Вторият сценарий са предсрочни избори. Ключова политическа грешка на Мариано Рахой беше, че вместо незаконен референдум не успя да предложи политическа формула на предсрочни избори, когато конфликтността не беше достигнала точка на кипене. Те биха преброили по най-демоократичен начин привърженицте на двете противоположни визии за бъдещето на Каталуния и най-вероятно биха показали предимството на мълчаливото мнозинство, което успешно съчетава каталунска, испанска и европейска идентичност. Третият сценарий е ескалация на конфликта, нови форми на насилие, които могат да избухнат и от радикализирани индепендантисти, и от неумерени в реакцията си сили на реда. Изумително е как един красива, просперираща Барселона, която свързваме с архитектура, арт, култура, може да бъде трансформирана от екзалтрани и безотговорни политици в горещия картоф на Европа. Това е демократчният урок, който политици и лидери от всички цветове предстои да научат – националистическата карта може да изглежда дори симпатична, със сигурност е печеливша до време, после става разрушителна и неуправляема.

Тагове:

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички