Схемата "Купи-продай" вече е отживелица  в търговията ни с Русия

Българо-руската търговско-промишлена палата (БРТПП) се превърна в инструмент за фина настройка на двустранните отношения, казва нейният председател Георги Минчев

Схемата "Купи-продай" вече е отживелица  в търговията ни с Русия | StandartNews.com


- Г-н Минчев, днес тържествено отбелязвате 30-годишнината от създаването на Българо-руската търговско-промишлена палата (БРТПП). Бихте ли откроили най-съществените успехи, които постигна палатата през последните години?
- Нищо окончателно не можем да отчетем! Успехите засега са само междинни, стремежите ни са големи и перспективни, така че все още нямаме никаква, да не говорим за окончателна удовлетвореност от постигнатото. Поради това и винаги сме недоволни!
- Напомняте ми епитафията на Яворов: „Все туй копнение в духът, все ту скиталчество из път, на който не съзирам края...".
- Говоря истината! БРТПП играе ролята на сериозен инструмент за фина настройка на  взамиоотношенията между Русия и България при решаването на редица въпроси, свързани с обичайните противречия, които възникват в търговските отношения между всеки две държави, още повече, когато те членуват в различни, противоречащи си формати. Имам предвид, че България е член на НАТО и ЕС, докато Русия е световет колос, който не членува в тези организации. В този смисъл БРТПП намери своето място на координатор, ако щете - дори на „преводач“ от руски на руски и от български на български, на механизъм за защита на конкретните интереси на множество руски и български дребни и средни фирми, които остават извън обхвата на двустранните отношения. Или пък когато техните интереси влизат в периметъра на конкретните интереси на правителствата, тези фирми вече са обезличени. Знаете, че "Газпром", "Росатом" и "Лукойл" винаги са от 1-во лице единствено число, независимо на какво ниво се разглеждат техните интереси и по какъв начин те се съотнасят към някакви други, в това число и междудържавни интереси. Докато интересите на хиляди други дребни и средни български и руски фирми се обезличават и трябва да има някой, който да следи, образно казано, къде ги стяга чепикът – т.е. по какъв начин промяната в обстановката заплашва техния бизнес, за да може да им помогне. И някой трябва да може да реализира това в правилната, подходяща форма, така че тя да бъде чута и да бъде разбрана, да го направи достояние на правителствата, а от друга страна - да може навреме да транслира и негативния, и положителния опит до максимално голям кръг заинтересовани фирми. В този смисъл БРТПП се превърна в доверен източник на информация не само за членовете си. Ние имаме претенцията да сме припознат и доверен източник на информация за българския и за руския бизнес, и то в специфична форма.
- Какви са перспективите пред БРТПП за следващите години?
- Промени се профилът на фирмите, членове на БРТПП. От края на 2015-а или началото на 2016-а година преживяхме дълбока криза, свързана с провала на т.нар. „Голям шлем“ - енергийните проекти, а след това и с Кримската криза и размяната на санкции и контрасанкции. Всичко това не само стъписа, а буквално извади стотици компании - активни участници и от двете страни на БРТПП, които създаваха физиономията на двустранния стокообмен.
- В смисъл много фими излязоха от палатата?
- Да, в рамките на кратък период от време излязоха над 50% от дългогодишните членове на палатата - и български, и руски. Сменихме си изцяло Управителния съвет и по същество БРТПП се рестартира, като вече има съвсем нова физиономия. Знаете, чисто диалектически, когато на едно място нещо се запуши, веднага на друго място се отпушва. Така и затварянето на някои традиционни схеми за стокообмен, ограничаването на някои традиционни сфери на българския и руския износ създаде алтернативи. Така новият профил на палатата след есента на 2017-а година, са производствените фирми - български и руски, които създават относително високотехнологични продукти и услуги със сериозна добавена стойност. Основно това са дребни и средни фирми по европейската класификация – до 200 млн. евро годишен оборот. Фирми, които имат собствена физиономия и доказано присъствие на международния пазар, Фирми, които намериха възможност да използват промените, които настъпиха и у нас, и в Русия, като конкурентно стратегическо предимство. Така вече имаме нарастващ брой фирми, които създават нарастващи производствени възможности на територията на другата държава.
- Значи санкциите и контрасанкциите, вместо да издигнат стени – откриха нови пътища?
- Не, санкциите издигнаха високи стени пред традиционния спектър от износ, като обемите вече са направо символични. Но в същото време някои сфери, като например туризма или износът на лекарства от България към Русия, оцеляха, въпреки конюнктурата. Вярно е, сега настъпват големи промени в държавната политика по отношение на лекарствата в Русия, с които нашите производители ще трябва да се съобразят, ако искат да продължат да присъстват на руския пазар, иначе рискуват след някоя и друга година да се окажат извън борда. Изобщо възможността да продължава да се работи между България и Русия по старите, простички схеми от типа „купи – продай“, в значителна степен вече се изчерпа. Ако искаш да купуваш и да продаваш вече трябва да присъстваш по друг начин на чуждия пазар. По друг начин трябва да си станал част от световните вериги на доставки. Искам да кажа, че и българските, и руските фирми, намирайки разумни комбинации на потенциалите си, вече участват в световното разделение на труда, като България има огромен неизползван потенциал в това отношение, тъй като тя е естествен хъб за редица сектори на световния пазар. Българските фирми, които намират място на руския пазар, са свързани най-вече с тези световни клъстери, като автомобилния клъстер, високите и информационните технологии, приложния софтуер, микроелектрониката и пр. Така че в края на третото десетилетие от съществуването си БРТПП преживя дълбока криза, която се трансформира в един сериозен катарзис, който я оздрави, стегна и изправи по-силна пред предизвикателствата на времето. 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай