Само по-скъп ток може да  плати квотите на ТЕЦ-овете 

Проекти като "Белене" и газовия хъб "Балкан" ще раздвижат икономиката ни, казва Богомил Манчев

Само по-скъп ток може да  плати квотите на ТЕЦ-овете  | StandartNews.com

* Откъде НЕК ще вземе пари и за емисиите на двете щатски централи

* За година токът на свободния пазар у нас скочи от 34 на 52 евро

* Наказанията за термичните централи ще са от порядъка на 100 евро за тон емисии

* Хората трябва да осъзнаят, че енергията от въглища не е толкова евтина, тъй като не сме отчитали ефекта й върху околната среда

* Цените на електроенергията от въглищните и газовите централи вече се изравнява

* Дефицитът на НЕК заради двете американски централи скоро ще клони към 1 млрд. лева

* Знам само за един реален инвеститор за "Белене" - китайската ядрена корпорация

* Износът на електричество тази година навярно ще намалее 


- Г-н Манчев, с какво настроение приключва 2018-а година енергийният отрасъл в България? 
- За съжаление 2018-а година беше белязана от много сътресения - влизане на свободен пазар, неуредици с някои процедури на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) и неочаквано високите цени, които се получиха през четвъртото тримесечие на пазара "Ден напред". 
На търговете за определени количества базова електроенергия за 2019-а година, които се проведоха през декември, силно впечатление ми направи, че цената гравитира около 50 евро/МВтч, докато само преди година тя беше в диапазона 34-36 евро/МВтч. Дали това значително нарастване на цената е резултат от повишено търсене на пазара, тъй като в определени моменти започнаха да се появяват и дефицити, или е изпреварващ отговор на проблема, който възникна и все още не е решен нито у нас, нито в съседните страни - как да се реши въпросът с огромните плащания на квотите въглероден диоксид от термичните централи - навярно скоро ще стане ясно. 
- В какъв смисъл как да се реши въпросът с огромните плащания за въглеродните емисии? 
- В смисъл, че все още няма решение на този проблем. А на практика не съществуват и толкова много варианти за решаването му. Основният вариант е да се увеличи драстично цената на електроенергията за гражданите и доста по-малко - на таксите за достъп и пренос, тъй като тези, които вече е определила Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, и без това са достатъчно високи. След което трябва тази част от цената, която ще бъде увеличена, чрез някакъв подзаконов акт да се насочи към Фонд "Сигурност на електроенергийната система", за да се покриват цените на енергията от термичните централи, работещи с въглища, докато това е възможно. Казвам "докато е възможно", тъй като хоризонтът, който е даден от ЕС на термичните централи да влязат в определените норми за нива на емисиите, никак не е далече.
Затова, ако се вгледаме по-внимателно в пазара, ще установим, че тези цени на електроенергията, които днес наричаме високи, скоро ще започнат да ни изглеждат изключително ниски, тъй като наказанията, които ще се налагат на термичните централи, са от порядъка на 100 евро за тон емисии. Затова решаването на проблема е едно изключително предизвикателство пред нас за близкото бъдеще. 
За 2018-а година проблемът с плащането на емисиите беше временно решен чрез вземането на пари от няколко печеливши предприятия в структурата на БЕХ - АЕЦ "Козлодуй", ЕСО и "Булгартрансгаз", с които да се изплатят емисиите на държавната ТЕЦ "Марица изток 2". 
Това е добре, но 2019-а вече започна и ТЕЦ "Марица изток 2" започва да трупа нови емисии и да се нуждае от нови средства, за да ги плаща. И то съвсем скоро - до края на март. 
Вторият важен и все още нерешен въпрос е: Кой ще даде пари на НЕК, за да изплати емисиите и на ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и на ТЕЦ "КонтурГлобал Марица изток 3", тъй като на практика тези две т.нар. "американски" централи произвеждат толкова електроенергия, колкото и държавната ТЕЦ "Марица изток 2". 
А ако разликата между старите и новите цени на емисиите е 300 млн. лева, то това означава, че и НЕК ще трябва да увеличи разходите си с 300 млн. лева. Следователно дефицитът на НЕК заради двете американски централи ще започне да нараства и скоро да клони към 1 млрд. лева. 
При това проблемът не е едногодишен, че да кажем: решаваме го тази година, след което започваме да работим, за да върнем парите. Не!
- Да, цената на емисиите непрекъснато и солидно расте, затова проблемът трябва да се реши кардинално, и то - за дълго време.
- Абсолютно! Всъщност именно това е и целта на Европейската комисия - да накара големите горивни уредби да спрат да излъчват емисии чрез монтиране на по-модерни очистващи инсталации или прекратяване на работата им. Целта е и хората вече да осъзнаят, че енергията от ТЕЦ не е толкова евтина, както сме мислили досега, тъй като не сме отчитали ефекта й върху околната среда. Затова сега, като започнем да плащаме за излъчваните от ТЕЦ-овете емисии - да разберем реалната й цена.
А същото не се ли случи вече и с ВЕИ-тата?
Следователно хората вече трябва да разберат, че когато се заменя един източник на електроенергия с друг или се миксира енергията от евтин с тази от скъп източник - то няма как цената да намалява. И тук няма икакво значение какво е финансовото състояние на гражданите на Република България, което, спор няма - не е цветущо. Но това няма значение, защото ядреното гориво за АЕЦ "Козлодуй" се купува на същата цена, на която се купува и ядреното гориво за атомните централи в Белгия или Дания, да речем. По същия начин и цената да се изгради нова ядрена мощност в България, Дания или Белгия, в общи линии, е една и съща. Цената на въглищата, които копаем в Мини "Марица изток", както и на всички останали въглища по света - калорийно се определя на Лондонската борса. Разликата между тях е само транспортната съставка, която се включва към цената на вносните въглища и която понякога е по-висока дори от цената на самите въглища. Но очевидно човечеството все повече се ориентира към намаляване и елиминиране на горенето на въглища и на въглеводороди въобще. Поради това вече има държави като Англия и Франция например, които приеха закони, според които до 2040 г. ще приключат с използването на въглеводородни горива и в двигателите с вътрешно горене. Това ще се отнася включително и за пропан-бутана, който се отделя при рафинирането на нефта. Видно е, че човечеството желае да направи един огромен технологичен скок напред, но не знам дали може да го реши чисто технически толкова бързо. Лично според мене този проблем не може да се реши толкова кардинално без  сътресения в цената на енергията за крайния потребител. 
- Вие какво предлагате, за да се набавят необходимите средства за изплащането на емисиите от големите горивни инсталации?
- По принципа на бизнес логиката би трябвало цената на емисиите да се приеме като присъщ разход на ТЕЦ-овете, при което себестойността на енергията от "Марица изток-2" към днешна дата ще бъде между 130 и 140 лв./МВТч и скоро ще отиде към 170 лв./МВтч. Това означава, че цените за производство на електроенергия от изгарянето на природен газ и на въглища ще се изравняват именно заради разликата в емисиите. Тук трябва да се има предвид, че изгарянето на природен газ за производство на електроенергия също излъчва въглероден диоксид, но около 2.5 пъти по-малко, отколкото в една въглищна ТЕЦ. Поради това и газовите топлоцентрали също са с ограничен времеви хоризонт, така че те не са нещо, с което генерално бихме решили проблема - примерно, за 100 години напред. 
Периоди от 10, 20 и дори 30 години в енергетиката не са чак толкова големи, тъй като технологиите, с които се произвежда базова електроенергия, не се развиват с такава огромна скорост поради това, че се обръща сериозно внимание на безопасност, на природни ресурси, на преноса и т.н. Наистина - много е голяма мечтата на човека да си направи малки и надеждни източници на енергия, да си ги монтира до къщата и да работят перфектно. Но това все още си остава само една фантастика. 
- Все пак нещо положително в енергетиката ни през 2018-а година не се ли случи?
- О, да, две положителни неща веднага бих искал да откроя. Първото е, че Народното събрание възложи на Министерския съвет в лицето на енергийния министър Теменужка Петкова да изготви задание за обявяването на процедура за избор на стратегически инвеститор за изграждането на АЕЦ "Белене". Това е особено важно за България, тъй като една нова ядрена централа би била нова базова мощност за нашата безвъглеродна енергетика. И тъй като досега си говорихме за само за цени, а и твърде много се дискутира колко би струвала енергията от бъдещата АЕЦ "Белене", вече започва да става ясно дори и на най-големите скептици, че цените на електроенергията от Втора атомна ще са по-ниски дори спрямо това, което ни се е случило вече, а не спрямо това, което тепърва ще ни се случва! Знаете, Министерството на енергетиката си изпълни ангажимента, като направи задание, което беше прието на заседание на МС и очакваме през януари да бъде обявен търгът за АЕЦ "Белене". А това означава, че преговорната част по този инвестиционен проект ще прехвърли 2019-а година - това е моето категорично мнение. И това е напълно логично - в крайна сметка не е чак толкова лесно да проведеш успешно търг за проект на стойност около 10 млрд. евро! 
Другият проект, който също ще даде тласък на нашата икономика, е за т. нар. газоразпределителен център "Балкан", част от който е и преминаването на втората тръба на газопровода "Турски поток" през България. Как точно ще се проведат процедурите, дали те ще са достатъчно прозрачни, за да гарантират тяхната адекватност като цена и изпълнение - това е задължение на държавата и лично аз се надявам, че тя ще направи всичко както трябва. 
Това са два огромни инвестиционни проекта, каквито в България не е имало от много дълго време и които ще раздвижат икономиката ни.
- Да насочим поглед към започналата 2019-а?
- На първо място, след като се обяви процедурата за АЕЦ "Белене" - ще видим кой ще си купи документи за участие, а това вече ще е ясен белег и за бъдещето на проекта. 
- Колко големи инвеститори очаквате?
- Засега лично аз знам само за един реален инвеститор - китайската ядрена корпорация. НЕК, разбира се, ще е вторият инвеститор. За други инвеститори досега не съм чувал. 
- Да, от "Фраматом" многократно обявяваха, че не искат да участват като инвеститор, а само като доставчик, но някои у нас явно не разбират разликата между тези две неща. Говореше се и за интерес от корейска компания?
- Корейците може и да са проявили интерес, но в тръжната процедура има изискване стратегическият инвеститор да има опит с ВВЕР-технология (б.а. - водо-воден енергиен реактор, на англ. PWR - работещ с вода  под налягане), а корейците нямат такава. Съседни държави като Сърбия и Македония, които са проявявали интерес към проекта "Белене", според мен също са удачни участници в проекта като купувачи на енергията за дълъг период от време, но при условие, че цената й бъде договаряна всяка година по пазарни условия. Това е задължително изискване - да се резервират определени количества електроенергия за дълги периоди от време, но цената да се определя ежегодно на базата на пазарни цени, което е много различно от дългосрочните договори по фиксирани цени, каквито бяха сключени с двете "американски" централи. Фиксирани могат да бъдат количествата, но не и цените на енергията.
- Имат ли бъдеще т.нар. малки модулни реактори (ММР) - в България, а също и в Европа и света?
- Много ми се иска да имат, но там основният проблем, който трябва да бъде решен, е как едно ядрено съоръжение да съжителства в близост или дори вътре в един населен пункт. Колкото и да ни се иска това, критериите за използване на ядрени инсталации засега не разрешават положително този проблем. 
- Тези реактори работят на ядрени подводници, самолетоносачи, космически кораби и пр. 
- Това е много различно. Ядрените подводници са в океана и защитната бариера между тях и сушата, на която живеят хората, са огромните водни пространства. Когато един такъв ММР бъде изваден на сушата и дори да бъде вкопан в земята, той ще трябва да бъде окичен като коледна елха с много системи за безопасност, което веднага ще направи цената му непоносима.
Според мене много преди ММР да бъдат приспособени за използване в цивилния живот, ще бъдат въведени нови големи енергийни мощности с реактори с бързи неутрони. Знаете, че в Русия вече работят няколко такива. Хубавото е това, че и ядреното гориво, което използваме в сегашните реактори ВВЕР, е подходящо за тези бъдещи реактори, в които от него ще извлечем още много енергия, която остава неизползвана. 
Но най-важното за 2019-а година е политическите сили да намерят правилното решение как ще бъдат изплащани скъпите въглеродни емисии от големите горивни системи в бъдеще. Това трябва да става чрез балансирано увеличаване на цената на електроенергията, което много внимателно и убедително ще трябва да се обяснява на населението, тъй като то наистина не разполага с много средства, за да поеме още един такъв тежък удар върху личния и семейния си бюджет. 
- През 2018-а България отчете един сериозен ръст на износа на електроенергия. Очаквате ли тази тенденция да се запази и през 2019-а?
- Може и да не се запази. Причината е, че в момента цената на електроенергията у нас е с около 20-ина евро по-ниска от тази в Румъния, Унгария и Словакия, а енергията тече натам, където цената й е по-висока. Защото една държава, която има сериозен излишък от инсталирани мощности, каквато е Румъния, цената на енергията е 72 евро, а у нас тя все още е около 50-52 евро. Знаете, че четвъртото тримесечие ни изненада с високи цени на енергията на борсата, така че трудно е да се предвиди каква ще е цената на енергията у нас догодина. Ясно е, че през второто тримесечие тя ще е по-ниска, но никой не знае каква ще е през лятото, ако е горещо и се включват повече климатици. Ами погледнете навън - сега времето е сравнително топло, но ако се задържат температурите няколко дни в рамките на минус 12-15 градуса, какво ще стане? Тогава първото, което ще направим, е да спрем износа. Затова и никой не може да прогнозира какъв ще бъде износът на електроенергия догодина.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай