Неделя,

Реми в US вота ? Това е за шаха, а Тръмп е боксьор в политиката

От: Любомир Кючуков, Директор на Института за икономика и международни отношения -
A
A
A

Какво следва след изборите за Конгрес в САЩ ? Отговорът изглежда достатъчно прост и логичен –повече от същото. На национално равнище това означава на първо място още повече конфронтация. Изборите потвърдиха, че американското общество е не само дълбоко разделено, но и силно конфронтирано. До степен, каквато историята на страната отдавна не помни. А на ниво политически елити става дума не просто за остра, агресивна конфронтация, а за истинска политическа война.
Затвърждаването на републиканското мнозинство в Сената и преобръщането на ситуацията в Камарата на представителите, където след осем години демократите отново имат превес, отбелязва края на еднопартийното и до голяма степен безконтролно управление на Тръмп, когато републиканците държаха и президентската институция, и двете камари на Конгреса. В новата ситуация демократическото мнозинство в Камарата на представителите ще се стреми да наложи свой дневен ред, различен от този на Тръмп: с акценти в здравеопазването (съхраняването на „Обамакеър"), защита на мигрантите и техните деца (срещу опитите за отнемане на правото на американско гражданство за родените в САЩ), контрола върху оръжието и т.н. И не на последно място – във въздуха ще продължава да виси с още по-голяма сила заплахата от иницииране на процедура по импийчмънт на президента. От друга страна със запазеното преимущество в Сената републиканците ще могат допълнително да затегнат контрола върху съдебната система и назначенията в нея (които са основно прерогатив на горната камара) – а с това и инструмент за противодействие срещу атаките срещу президента.
Изборите се възприемаха като референдум – „за" и „против" Тръмп. И като част от вече доста отдавна стартиралата кампания за неговото преизбиране след две години. От тази гледна точка те дадоха основание и на двете страни да обявят победа. Те обаче подпечатаха една значителна трансформация в самата Републиканска партия – превръщайки я все повече в Партията на Доналд Тръмп. Зависеща изключително от него. Което предвещава нови ожесточени сблъсъци на политическо и продължаваща несигурност и противопоставяне на обществено ниво в страната.
В международен план също няма основание да се прогнозира радикална промяна на американската политика. По-скоро могат да се очакват
нови международни трусове
като резултат от подхода на сегашната администрация. От една страна тя ще продължи да остава все така непредсказуема, дори още повече, до степен, когато мнозина политици по света си задават въпроса дали и доколко външната политика на Тръмп е външна политика на САЩ. От друга демократите ще имат реални инструменти за контрол върху нея чрез съответните комисии и в самата Камара на представителите – но в повечето случаи той е коригиращ и е до голяма степен пост фактум. Във всеки случай походът срещу мигрантите, срещу многостранната дипломация (т.нар. мултилатерализъм), излизането от международни институции и споразумения, залагането на двустранните преговори (където САЩ по силата на своята икономическа, политическа и военна мощ имат предимство пред всяка друга държава), несъобразяването с мнението на партньорите и съюзниците – и в крайна степен самоизолацията на САЩ в международен план, очевидно ще продължат да бъдат

доминанта в подхода на Тръмп към света.

Което пък ще рефлектира върху стабилността на международните отношения като цяло, ерозирайки международната институционална и правна рамка и поставяйки под угроза стабилността на следвоенния световен ред.
И ще постави все по-остро пред Европа въпроса за нейното място в глобалния свят – като самостоятелен играч: в повечето случаи не срещу САЩ, но отделно от САЩ и паралелно с него.
Изборите рефлектират и на още едно ниво – идейното. Както в национален, така и в глобален план. Разглеждан първоначално като „чист" популист, Тръмп постепенно започва да „обраства" с последователи в редица страни, които от своя страна вече са склонни да трансформират неговия национализъм (а и да доразвият авторитарните му подходи) в един
нов идеен радикализъм.
При това обхващащ все повече страни - победата на Болсонаро в Бразилия само потвърди, че тези процеси не са изолирани в евро-атлантическото пространство. Тръмп премахна бариерите и табутата на политическата коректност и с лозунга „Америка преди всичко" де факто легализира национализмите по света. Което на практика означава не отказ от глобализма, както заяви американския президент (това е обективен процес и не може да бъде отменен със заповед), не връщане към свят на националните държави, а повишаване на риска от сблъсък на агресивни национализми.
Много анализатори определиха резултатите от парламентарните избори в САЩ като реми. Но това едва ли означава, че са фиксирани нови стабилни баланси, които да канализират политическите процеси и в страната, и в света в едно по-спокойно русло. По-скоро става дума за ново ниво на противоборство. Особено като се има предвид, че Тръмп предпочита по-силовите подходи и очевидно шахматът не е най-точното поле за спортна аналогия в случая.

 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички