Вторник,

Радев запя Wind of Change

От: Светлана Владимирова -
A
A
A

Радев хвърли поредния камък в политическото блато. Този път го направи  с такава  ярост, че мътната вода оплиска целия обкръжаващ ни ландшафт.

В деветоноемврийското си обръщение той отправи  открито обвинение към управляващите и в същото време даде послание към хората. Според него виновна за мизерното ни състояние е властта, която той определи като проядена от лобизъм и корупция, задушаваща свободното слово и критично застрашаваща демокрацията. А спасението е в хората, които, ако повярват във силата си, ще променят  статуктвото. И в бунта срещу елитите президентът ще е на тяхна страна, за да се върне законността и да се гони  благоденствие.

 

Уикендът ясно показа, че всеки е направил собствен прочит на изказването. Политиците се върнаха към любимия си дебат - що е това демокрация и какъв е цветът на  заплахата срещу нея. ГЕРБ определиха  президента като разединител на нацията, патриотите веднага ги подкрепиха, БСП  очаквано  го засипа с аплодисменти, СДС тръгна да обединява всички десни. А ДПС за пореден път напомни, че демокрацията е в опасност от момента, в който Борисов реши да сподели управлението с популистите-националисти.

 

Случайно или не, ден след обръщението на президента, площадите се напълниха с най-разнородни протестиращи. Майките, оскърбени от недопустимото изказване на Валери Симеонов, се оказаха вече  малка групичка от стотиците гневни хора по улиците. А шумомерът  на вицепремиера  със сигурност щеше да гръмне в  поне 20 града, където часове наред виковете на протестиращите  се редуваха с форсиране на  двигателите на автомобилите им.

 

Недоволството от високите цени на бензина и очакваното поскъпване на гражданската отговорност бяха конкретният повод за поредните протести срещу кабинета. Но и те нито провокираха реакция на властта, нито  обединиха нацията. Цената на насъбрания гняв   платиха  не политиците, а десетките хиляди българи, които часове наред стояха заклещени по магистрали и тунели. И не успяха да се приберат по светло в края на почивните дни. Изнервени, те припознаха за врагове протестиращите и за съюзници органите на реда, които отпушиха пътищата и градски кръстовища.

 

Вече е напълно ясно, че хаосът в държавата тепърва ще се усилва с  войната по политическите върхове.  И с двойната неизвестност - какво цели президентът с това бунтарско говорене и какво премиерът с това оглушително мълчание.

 

И най-големите врагове на президента няма как да отрекат, че в думите му има много горчива истина. Вярно е обаче и обратното. И най-големите му фенове няма как да не признаят, че красноречието му пълни с топлина сърцата, но навява страх за разума. И не от това, че иска да прави държавен преврат. Едва ли президентът е толкова смел, та чак безразсъден. Със сигурност е наясно, че в епохата на хибридната война, властват други механизми. Да имаме уважение поне към историята. Все пак пленумите на социалистите днес са далеч от тежестта и историческата роля, която имаха по време на бащите и дедите им.  А и Борисов едва ли ще повтори грешката точно на Живков, знаем защо.

 

Радев не готви нито преврат, нито партия. Той обаче усеща вятъра  на промяната и  затова дава тон за Wind of Change. Позабравената песен на Скорпиънс, която огласяше внушителните митинги по цяла източна Европа след падането на Берлинската стена. И която пак ще е  фон  на събитията, с които, както стана ясно, вече започнахме преждевременно да отбелязваме юбилея. Ако иска да бъде флагман, на Радев красноречието  няма да му е  достатъчно. Защото излъганите надежди за демокрация и справедливост направиха българите отчаяни песимисти и безгранично недоверчиви. И Радев не е прав, че вината за това е на сегашния кабинет. Тоест, на Борисов. Защото емблемата на прехода  не е корупцията, не е лобизмът, не е бандитската приватизация, не е открадната справедливост, не е унизителната бедност, не са кредитните милионери, не са източените хиляди предприятия, не са фалиралите двадесет банки, не са съсипаните отрасли,  не са офшорните милиарди. А по много от всички тях. И вината трябва да се понесе както от архитектите на промяната, така и от конкретните изпълнители през годините - било в качеството си на президенти или на премиери. Докато всеки предишен управник минава метър, 30-годишният модел ще се възражда в нови уродливи форми. А ще приключи само когато някой плати сметката на прехода. Но не народът.

 

Днес, никой няма да запее с пълно гърло песента, ако няма поне малка гаранция, че готвената нова промяна ще ни върне поне нормалността. И че може да ни  донесе лелеяното благоденствие, а няма да докара по-големия   ужас  дори от среднощните опашки за мляко. А именно -  че България е спряла да го произвежда, защото кравите са умрели, а хората - избягали.

Затова, ако трябва да избираме като електорат какво да е новогодишното  обръщение на президента, то по-добре нека се върне към единението и да загърби враждебността. Нея си я имаме в излишък, дори  по голям от този в бюджета.

 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички