Радев хвърли поредния камък в политическото блато. Този път го направи с такава ярост, че мътната вода оплиска целия обкръжаващ ни ландшафт.
В деветоноемврийското си обръщение той отправи открито обвинение към управляващите и в същото време даде послание към хората. Според него виновна за мизерното ни състояние е властта, която той определи като проядена от лобизъм и корупция, задушаваща свободното слово и критично застрашаваща демокрацията. А спасението е в хората, които, ако повярват във силата си, ще променят статуктвото. И в бунта срещу елитите президентът ще е на тяхна страна, за да се върне законността и да се гони благоденствие.
Уикендът ясно показа, че всеки е направил собствен прочит на изказването. Политиците се върнаха към любимия си дебат - що е това демокрация и какъв е цветът на заплахата срещу нея. ГЕРБ определиха президента като разединител на нацията, патриотите веднага ги подкрепиха, БСП очаквано го засипа с аплодисменти, СДС тръгна да обединява всички десни. А ДПС за пореден път напомни, че демокрацията е в опасност от момента, в който Борисов реши да сподели управлението с популистите-националисти.
Случайно или не, ден след обръщението на президента, площадите се напълниха с най-разнородни протестиращи. Майките, оскърбени от недопустимото изказване на Валери Симеонов, се оказаха вече малка групичка от стотиците гневни хора по улиците. А шумомерът на вицепремиера със сигурност щеше да гръмне в поне 20 града, където часове наред виковете на протестиращите се редуваха с форсиране на двигателите на автомобилите им.
Недоволството от високите цени на бензина и очакваното поскъпване на гражданската отговорност бяха конкретният повод за поредните протести срещу кабинета. Но и те нито провокираха реакция на властта, нито обединиха нацията. Цената на насъбрания гняв платиха не политиците, а десетките хиляди българи, които часове наред стояха заклещени по магистрали и тунели. И не успяха да се приберат по светло в края на почивните дни. Изнервени, те припознаха за врагове протестиращите и за съюзници органите на реда, които отпушиха пътищата и градски кръстовища.
Вече е напълно ясно, че хаосът в държавата тепърва ще се усилва с войната по политическите върхове. И с двойната неизвестност - какво цели президентът с това бунтарско говорене и какво премиерът с това оглушително мълчание.
И най-големите врагове на президента няма как да отрекат, че в думите му има много горчива истина. Вярно е обаче и обратното. И най-големите му фенове няма как да не признаят, че красноречието му пълни с топлина сърцата, но навява страх за разума. И не от това, че иска да прави държавен преврат. Едва ли президентът е толкова смел, та чак безразсъден. Със сигурност е наясно, че в епохата на хибридната война, властват други механизми. Да имаме уважение поне към историята. Все пак пленумите на социалистите днес са далеч от тежестта и историческата роля, която имаха по време на бащите и дедите им. А и Борисов едва ли ще повтори грешката точно на Живков, знаем защо.
Радев не готви нито преврат, нито партия. Той обаче усеща вятъра на промяната и затова дава тон за Wind of Change. Позабравената песен на Скорпиънс, която огласяше внушителните митинги по цяла източна Европа след падането на Берлинската стена. И която пак ще е фон на събитията, с които, както стана ясно, вече започнахме преждевременно да отбелязваме юбилея. Ако иска да бъде флагман, на Радев красноречието няма да му е достатъчно. Защото излъганите надежди за демокрация и справедливост направиха българите отчаяни песимисти и безгранично недоверчиви. И Радев не е прав, че вината за това е на сегашния кабинет. Тоест, на Борисов. Защото емблемата на прехода не е корупцията, не е лобизмът, не е бандитската приватизация, не е открадната справедливост, не е унизителната бедност, не са кредитните милионери, не са източените хиляди предприятия, не са фалиралите двадесет банки, не са съсипаните отрасли, не са офшорните милиарди. А по много от всички тях. И вината трябва да се понесе както от архитектите на промяната, така и от конкретните изпълнители през годините - било в качеството си на президенти или на премиери. Докато всеки предишен управник минава метър, 30-годишният модел ще се възражда в нови уродливи форми. А ще приключи само когато някой плати сметката на прехода. Но не народът.
Днес, никой няма да запее с пълно гърло песента, ако няма поне малка гаранция, че готвената нова промяна ще ни върне поне нормалността. И че може да ни донесе лелеяното благоденствие, а няма да докара по-големия ужас дори от среднощните опашки за мляко. А именно - че България е спряла да го произвежда, защото кравите са умрели, а хората - избягали.
Затова, ако трябва да избираме като електорат какво да е новогодишното обръщение на президента, то по-добре нека се върне към единението и да загърби враждебността. Нея си я имаме в излишък, дори по голям от този в бюджета.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
