И. д. главен редактор на вестник „Дума“ се оказа най-ветровитият пост в БСП. На неделния пленум бе пометен втори началник на партийния орган в рамките на четири месеца. Ритуалното обезкостяване на Йордан Мичев и неотдавнашната разправа с Таня Джаджева са грозни сцени от един и същи филм. „Дума“ е едно от най-мощните оръжие във войната на троновете в БСП. Затова и битката за овладяването на вестника е безкомпромисна.
Разправии в столетницата никога не са липсвали, но сега критичното им изостряне се случва в не особено подходящ момент.
Третото правителство на Бойко Борисов не на шега затъна в тинята на корупционните скандали, изцепките на патриотичните партньори и тътена на социалното недоволство. Отстрани изглежда, че премиерът пак отива да хвърли пешкира и да се яви на извънредни избори, след което да си хареса нови съюзници.
Обстановката е повече от идеална за всяка опозиционна партия – да притисне отстъпващите хаотично управляващи партии, да даде алтернатива на уморените избиратели и да се бори за властта. Вместо това на „Позитано“ 20
са пуснали поточната линия за вътрешни скандали на денонощен режим
като на практика сами саботират и малкото си смислени инициативи.
Вътрешната опозиция на 50-те отчете като успех свалянето на Мичев, но пък връщането на Ивелин Николов начело на „Дума“ може да им загорчи повече. Забележителното на последния червен пленум е, че най-смразяващите критики срещу Корнелия Нинова постави не друг, а нейният някогашен ментор - Румен Овчаров. Бившият шеф на софийската организация на БСП обвини Нинова, че е успяла да обедини срещу себе си „необединими личности, които не биха стояли в една стая заедно - диагноза за тежкото разделение, което съществува в партията“.
Парадоксалното е, че Овчаров също имаше несъмнена заслуга за възкачването на сегашния лидер преди две години и половина. Тогава зад Нинова застанаха редица мощни кланове начело с техните водачи – Георги Гергов, Красимир Янков, Димитър Дъбов и други. Днес
всичките го играят прелъстени и изоставени от Корнелия Нинова. Нейното умение при укрепването на трона се състоеше в това да убеди „силните хора“, че тя ще изпълнява всичките им прищевки и едва ли не ще бъде тяхна покорна робиня.
Уви, сметките им не излязоха. Бляновете им, че
те ще поръчват музиката на „Позитано“ 20, а Корнелия ще им танцува
не се сбъднаха. Вместо това Нинова поетапно разчисти всички потенциални конкуренти, опирайки се единствено на организационния секретар Кирил Добрев. Опитни юристи като Михаил Миков и Янаки Стоилов и редица други мастити социалисти ловко бяха изключени от депутатските листи, останалите ненадейно се разделиха с постовете си в Изпълнителното бюро, пресечено бе и влиянието им върху апарата и структурите.
Подмяната на кадри по места и в централата върви с пълна пара. Последната тактическа операция на Нинова е овладяването на апарата посредством бивши служители на МВР. „Групата на топченгетата“, която тихомълком взима под контрол ключови отдели и дори инсталира нова охранителна система на „Позитано“ 20, се води от приближената на председателката Ели Спасова, бивш началник на столичното 6-о РПУ.
Създаването и въоръжаването на личната гвардия на Корнелия Нинова също е сигнал, че тя вече не се доверява и на дясната си ръка Кирил Добрев.
Опозицията на 50-те в Националния съвет обаче е крайно разнородна. Противниците им ги определят като смес от „тежки олигарси, крайни левичари и вечни кариеристи“.
Най-силното, което ги споява, е чувството на обида, че са изиграни
от настоящия лидер. В близък план главното им предизвикателство е отмяната на прекия избор на лидер от всички членове на БСП.
Въпрос, който ще се разиграе на драматичната сцена на следващия конгрес през януари. Противниците на Нинова виждат най-голямата заплаха в плебисцита, който тя вероятно ще успее да спечели без проблеми, след което бъдещото й отстраняване ще стане почти невъзможно. Опозицията срещу нея става все по-силна и многобройна, но тя не почива на никакви принципи и каузи. Изглежда напълно неспособна към този момент дори да се обедини зад фигура, която да оспори господството на председателката.
В същото време Корнелия Нинова концентрира в ръцете се мощни оръжия – в медийния й арсенал влиза пълното овладяване на „Дума“ и пускането в ефир на новата партийна телевизия. Заедно с установяването на система на лична лоялност с лидерите на местни организации и задействането на ремонтирания апарат на „Позитано“ 20 нейните шансове за победа силно се увеличават.
Не бива да се забравя, че в столетната партия интригите и машинациите протичат на по-бавен ход и ще текат през официалните форуми конгрес, пленум, отчетно-изборни конференции. Най-голям сърбеж в момента причинява подреждането на листите за Европейския парламент. Политическият гурбет в Брюксел е болната амбиция на не един и двама видни социалисти.
Суматохата около подбора на кандидатите
съвсем скоро ще добие оглушителни нотки
а за Нинова това е огромен шанс да раздели вътрешната си опозиция, като им подхвърли някое и друго избираемо или полуизбираемо място. По подобен начин стои и въпросът с номинирането на кметове и общински съветници за изборите през есента на 2019 г. Битките и пазарлъците за избираеми места сериозно ще отклонят вниманието на партийците от всички лагери.
Колкото и протяжно да се развиват политическите сражения в БСП е видно, че
ситуацията е взривоопасна и при следващо по-рязко движение може да доведе до фойерверки.
От сегашния стил на Корнелия Нинова е видно, че тя, за разлика от бавно еманципиралия се Станишев, предпочита да екзекутира бързо и безмилостно вътрешните си врагове. Затова не е съвсем изключено тя да не допусне чуждите лагери в кандидатските листи и да нареди единствено свои хора. Тогава взривът на „Позитано“ е гарантиран за радост на сеирджиите.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
