Директорът на Руския културно-информационен център и и представител на "Россотрудничество" в България Павел Владимирович Журавльов е добре известен на обществеността и медиите у нас. Поел тези важни за българо-руските отношения постове през ноември 2016 г., той приключва мандата си в началото на ноември т.г. В България Павел Владимирович прибави към респектиращата си професионална биография в областта на медиите, работата с младежта, съотечествениците в чужбина и други области и две години, посветени на културната дипломация и хуманитарното сътрудничество между приятелските народи на България и Русия.
49-годишният дипломат е винаги усмихнат и приятен за общуване. Неговата оценка беше, че българо-руските отношения преживяват ренесанс. Преди да отпътува от България Павел Владимирович даде специално интервю за „Стандарт“.
- Павел Владимирович, как се чувствахте в България сред българите, които са свързани с руския народ с вековни исторически, религиозни и човешки връзки?
- През цялото време, докато работех в България, се чувствах много комфортно. Установихме доверителни и конструктивни делови и творчески контакти с нашите български партньори и успяхме със съвместни усилия да направим много.
Общите исторически корени, истинската българо-руска дружба се проявяват много ярко. Много ми хареса страната, много ми харесаха и хората. И онези исторически събития, в които имахме щастието да вземем участие - имам предвид и мероприятията, посветени на 140-та годишнина от Освобождението на България, и всички национални празници, и другите важни събития. Това разбира се ще остане у мен за цял живот и аз ще го пазя в сърцето си.
- В какво се изразява ренесансът, който според Вас преживяват българо-руските отношения?
- Да, вие правилно отбелязвате, че в последно време употребяваме термина "ренесанс" в руско-българските отношения и говорим за това не случайно. Известно е, че през последните 25 години нашата съвместна история премина през различни етапи, които често не благоприятстваха дружбата и взаимното разбиране, но към днешна дата сферата на културно-хуманитарните отношения, на културната и обществената дипломация несъмнено са във възход.
Съвършено очевидно е, че в последно време се наблюдава активизация по тези направления. Имам предвид възраждащия се и много висок интерес към изучаването на руски език, към руската и съветска култура, към литературата, към съвременното руско кино при това не само у по-възрастното поколение, у поколението на средна възраст, но и сред младежите. И ако развием тази тема, то очевидно потвърждение на възраждането на взаимния интерес е това, че с всяка изминала година расте броят на младите българи, които избират да получат руско образование.
На най-високо ниво в последно време се осъществяват интензивни контакти: и на нивото на правителствата, и на нивото на президентите на двете страни. Мисля, че това е добър сигнал. Ето една новина от последните дни: достатъчно ефективно и резултативно премина заседанието на Междуправителствената руско-българска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество под ръководството на съпредседателите - министъра на промишлеността и търговията на Русия Денис Мантуров и министъра на енергетиката на България Теменужка Петкова. Доколкото ми е известно, обсъдени са сериозни въпроси, в това число в сферата на икономиката, в сферата на промишлеността, в сферата на взаимодействието на ниво организиране на Асоциация на търговските палати и предприемачите.
Всичко това потвърждава ренесанса в отношенията ни, за който говорим. Разбира се, има определени ограничения, които възпират това движение, но според мен в последно време съвсем ясно наблюдаваме позитивна динамика в този въпрос. И разбира се, нашата работа по вектора на културно-хуманитарното сътрудничество, подкрепена от развитието на отношенията в икономиката и политиката, допълва модела на сътрудничество в пълен обем.
- Какви акценти поставяхте в рамките на културната и хуманитарната дипломация на РКИЦ в България през последните две години?
- Както вече казах, на първо място ние с голям ентусиазъм се занимаваме с популяризацията на руското образование в България: както на висшето, така и в сегмента на общото и специалното образование. Ако говорим за нашите приоритети, то днес голямо внимание отделяме на младежките програми в различни направления. Това е и реализираната от "Россотрудничество" програма "Ново поколение", и онези проекти, в които нашите български приятели получиха възможност да вземат участие. Това са мероприятия, свързани с научно-техническо, с образователно и иновационно сътрудничество. През последните 2 години се увеличи интересът на руските и български вузове към съвместни програми и има ярки примери на успешно сътрудничество: подписани са споразумения, формирани са съвместни образователни програми и т.н.
Ярък пример за научно-техническо сътрудничество в младежката сфера беше провелият се през 2018 година фестивал на детското и младежко научно-техническо творчество "ОТ ВИНТА!", който проведохме заедно с нашите български партньори и това, което е особено важно, в тази сфера имаме стабилен български партньор – Аерокосмическия форум. Фестивалът премина с огромен успех и ние ще развиваме този перспективен формат на международното младежко сътрудничество.
Не можем да не споменем и нашия проект "Открита арт сцена на Шипка", в рамките на който ние практически създадохме на площадката на РКИЦ репертоарен театър. Всеки месец в центъра има по 15-20 театрални постановки по произведения на руски, съветски, български автори. И най-главното е, че в проекта се включиха български творчески колективи, български регионални театри, които поставят спектакли специално за него. И разбира се, в рамките на проекта работи Руският камерен театър.
Важно е това, че ние не сме единствените, които са организатори и инициатори на тези събития, опираме се на това, че всякакво сътрудничество в културно-хуманитарната сфера трябва да бъде двустранно, трябва да има заинтересованост и от руска, и от българска страна, тогава то има добър потенциал.
- Тази година се навършват 140 години от Освобождението на България от турско владичество с помощта на Русия. Как РКИЦ се включи в отбелязването на тази годишнина?
- Първо, ние от самото начало се намирахме в тясно партньорство с Националния комитет по честването на 140-та годишнина от Освобождението на България от османско иго. Взехме участие практически във всички значими събития: и в Плевен, и на Шипка, и в много други градове в течение на цялата юбилейна година. Но бих искал да кажа и за това, че успяхме да инициираме и подкрепим създаването на три руски телевизионни документални проекта, посветени на събитията от Освобождението на България от османско иго. Мисля, че в най-близко време както в Русия, така и в България зрителите ще могат да видят тези документални ленти, които ние направихме съвместно с кинокомпания "Обществено мнение", телевизионна компания "Плеяда" и Руското военно-историческо дружество. Смятаме, че това също е много важно, защото ще привлече вниманието на стотици хиляди хора, които ще могат да научат за трагедията на българския народ и за оня героизъм, благодарение на който българите с подкрепата на руската армия са извоювали своята независимост.
- А какво предлагат на руските сънародници програмите на РКИЦ?
- При нас отлично работи програмата за подкрепа на сънародниците ни, която се ръководи от Министерството на външните работи на Руската федерация. В съответствие с тази програма има мероприятия, които подкрепяме ние. Част от тях се финансират. Диаспората на руските сънародници в България е доста голяма и активна. Много динамично и конструктивно работи Координационният съвет на руските сънародници, който обединява най-големите организации на сънародниците, както и Федерацията „Съюз на сънародниците“. Тези организации се оглавяват от Марина Дадикозян. И ето какво успяхме да направим през последно време: ние изградихме нов подход за конкурсно финансиране на програмите на сънародниците. Тази година при нас започна да работи конкурентна система на заявките, при която всяка организация на сънародниците - малка или голяма - може да представи своя проект и според резултатите от разглеждането им от специално създадена работна група се взема решение за подкрепа. Т.е., стремим се към това, включването и подкрепата на инициативите на сънародниците да се формира първо на базата на реални предложения и второ, изхождайки от факта, че това са най-добрите предложения към днешна дата от гледна точка на работата на диаспората, от гледна точка на работата на сънародниците във взаимодействие с българските организации. И разбира се, тук присъства и темата за привличане на вниманието към реализацията на програмите на младите сънародници.
- Сред младите българи нараства интересът към руския език и култура. На какво се дължи това и какво прави РКИЦ, за да отговори на полезната за двустранните връзки тенденция?
- Това са курсовете по руски език, работещи в базата на РКИЦ. Мога да кажа, че се формира безпрецедентно търсене за тази езикова услуга: при нас в РКИЦ вече не достигат площадки за откриване на нови курсове по руски език, това е истина. И във връзка с това ние сме принудени, изхождайки от нуждите и исканията на нашите български приятели, партньори, потребители на тази езикова услуга, да вървим нататък и да изграждаме ефективна рамка за по-широко представяне на руския език на територията на България чрез така наречените „стартап лингвистични площадки“, които в най-близко време ще започнат да работят в различни региони на България. Второ – това е максимална реализация на потребностите и нуждите на българската младеж на възможността да се обучават в Русия както платено обучение, така и на безплатна основа чрез програмата Russia.Study. Тази година квотата, утвърдена за България, е 220 души и конкурсът е примерно 2-2.5 човека за място.
И, както вече казах, ние естествено подкрепяме образователните инициативи, научно-техническите инициативи, създавани чрез взаимодействие на научни колективи, обществени организации и разбира се, по младежките направления. Това е един от ключовите приоритети на Россотрудничество в дадения момент.
- Български младежи желаят да учат в Русия. Какви са възможностите за реализиране на желанието им?
- Руското образование безспорно е едно от най-добрите образования в света и днес практически се признава в болшинството страни както на Европа, така и на света. Програмата Russia.Study създава уникалната възможност да се получи безплатно образование на високо ниво за сметка на бюджета на Руската Федерация в над 500 вуза по 600 различни специалности. Голям плюс е, че това образование може да бъде конвертирано: т.е. може да бъде получено на различните нива - започвайки от бакалавриата, завършвайки с магистратура, специалитет, докторантура - според търсенето на млади специалисти на пазара на труда. Т.е. програмата Russia.Study дава възможност младежите да си избират конкурентна образователна степен, която след това ще им даде възможност ефективно да се реализират и като млади специалисти, и в по-нататъшното им развитие. И разбира се, и ние, и Посолството на Руската Федерация в България взаимодействаме с младежите, които учат в Русия, държим под контрол всички въпроси от образователен и битов характер и мога да кажа, че от студентите получаваме повече положителни отзиви.
- И накрая да Ви попитам какво освен спомените и опита от извършената в полза на приятелските ни народи значителна дейност какво още ще отнесете от България в Русия?
- Разбира се, с мен завинаги ще останат всички приятелски връзки, които създадох тук с много голям брой хора. Това са прекрасни хора, благодарение на които аз можах да разбера, какво означава истинската българщина, спецификата на страната. Аз вече казах, че времето, прекарано в България, остави само най-приятни спомени и много полезен опит, който, надявам се ще ми бъде полезен в моята по-нататъшна ежедневна работа. А пък ако говорим съвсем откровено, такива командировки позволяват да се запознаеш с културата на народа, особеностите на бита, интересните страници от историята, не туристическите, а онези истинските и сакралните за българския народ. И разбира се, аз ще отнеса със себе си спомените за много вкусната и интересна българска кухня. За онези забележителни прекрасни места, които има по цялата територия на България – това са и планините, и горите, и прекрасните водопади, и морското крайбрежие, и планинските ски курорти, екопътеките, и много от онова, което обикновеният турист може би няма да може да види и научи за България. Разбира се, на всички свои приятели аз ще препоръчам да пътешестват в България, защото България е уникална страна, и в България живеят уникални хора. В България за руснаците, въпреки нашата близост, все пак има много "тайнички" и много неизвестни неща, които човек би могъл да научи и даже да обикне.
- Какво бихте пожелали на вашия приемник на постовете Ви в България?
- Навярно бих му предложил да бъде верен на тези традиции и подходи, които сме заложили ние, и на онези, които са заложени преди нас. Ние знаем, че Руският културно-информационен център е особено място, любимо място, и мисля, че в периода на моята дейност ние засилихме интереса към него и увеличихме неговата притегателната сила за българското население, и за рускоезичната диаспора. Разбира се, би ми се искало това сътрудничество да продължи да се развива, да възникват нови проекти, за да има повече взаимодействие, работата да се изгражда във формат на взаимно включване, за да може това, което правим, да отразява характера на нашето разбиране, че нашите двустранни връзки са естествени, че културните контакти между нас са естествени, да отразява потребността от това, което се прави по вектора на културно-хуманитарното сътрудничество в смисъла на руско-българските отношения, и, разбира се, ще му пожелая развитие и ярки събития.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
