„Учение се прави с душевна щедрост и душевна будност“ казва Питагор. "За разлика от Кришна, Хермес и Орфей, историческият лик на Питагор е безспорен, защото приносът му в областта на науката е безсъмнен. Древната мъдрост повтаряна във вековете – Еволюцията е закон на Живота, Числото е закон на Вселената, Единството е закон на Бога, е най-добрият израз на духовна посветеност.... За да разкрием Божествеността, вечното трябва да търсим в себе си. Но човечеството се храни по-скоро с външната, отколкото с вътрешната енергия", пише в една древна книга. Дали пък това не означава, че още от времето на великия мислител се е обръщало повече внимание на външните белези на човека, отколкото на духовните му качества? Би било доста жалко, ако е така, защото се оказва, че за толкова много изминали векове нищо не се е променило. А щом досега това не се е случило, то едва ли бихме могли да се надяваме на някаква промяна. Много пъти сме припомняли поговорката: „по дрехите посрещат, по ума изпращат“, но никога не трябва да забравяме, че в доста случаи, подвеждащ е именно външният вид. Често той оставя впечатление, което на по-късен етап определяме като разочарование. С подобно усещане напоследък се сблъскваме все по-често и по-често. Разочаровани сме от живота, който живеем, от хората, които ни заобикалят, от храната, която ядем, от лекарите, които ни лекуват. Можем да продължим да изреждаме до безкрай.
Само, че с това нищо няма да променим
По-интересно е да се замислим защо постоянно страдаме заради разочарованието. И не се ли сблъскваме с него, защото сме склонни прекалено прибързано да идеализираме и приписваме несъществуващи качества на този срещу нас. За толкова много години, ние хората не успяхме да се научим, че предателството винаги идва от най-близките нам, а че масата се държи досущ като вълци единаци. Вече никой на никого и за нищо не е длъжен /или поне така си мисли/. И горко на тези, които все още живеят с тази нелепа мисъл и продължават да упорстват, смятайки че вечно някой трябва да им принася и да ги дундурка. Това, че лекарят е избрал да е такъв и работи държавна или недай си Боже хулената частна практика в никакъв случай не означава, че няма право на сън, семейство и личен живот. Единствено българският медик цял живот е с популярното и търсено от днешната младеж „плаващо работно време“. По белия свят нуждаещите не стига, че се съобразяват с правилата, ами чакат с месеци да дойде ред за преглед при някое светило. Направете си експеримент и потърсете информация дали има друга такава държава, в която лекарите са бити, заплашвани от всеки, който се почувства разочарован или надрусан? Дали има друга такава държава, която да хули и съди родните си лечители без да е сигурна във вината им.
Само при нас е възможно краят да предхожда началото. То и за това сега си блъскаме главите как да съберем достатъчно пари, че да се лекуваме навън. Но ще напомним една приказка, станала известна покрай многото люде напуснали родна почва с огромни финансови претенции:
Успял е този българин, който си е направил зъбите извън България
Е, същото важи и за медицината. За това нека тези, на които им излиза по-евтино да си купят самолетен билет до тук, за да се лекуват, бъдат пример на остналите, хулещи българските медици! И още нещо – не подценявайте знанията и професионализма на всички тези хора, работещи една от най-тежките и рискови професии. Те многократно са доказали, че практиката им е на световно ниво (нищо, че заплащането за непосилният труд не е такова). Ако беше обратното, то едва ли щяха да могат да овладяват критични ситуации, каквито например предизвиква Candida parapsilosis. Същата представлява гъбичен вид, превърнал се през изминалите години в една от основните причини за сепсис и инфекции на меките тъкани особено при имунокомпрометирани индивиди. За разлика от Candida albicans и Candida tropicalis, тя се изолира и от източници като домашни животни, насекоми и почва. При човека C. Parapsilosis най-често бива изолирана от ръцете. В исторически план патогенът е известен на медицината от 1928 г., когато за първи път бива открит в Пуерто Рико, но под друго име - Monilia parapilosis, която нищо неподозорищите откриватели определят за непатогенна. Едва на по-късен етап се установява, че
гъбичката ни най-малко не е безобидна
А днес вече научно е доказано, че тя е вторият най-разпространен патоген, причиняващ повърхностна кандидоза след C. albicans. Важно е да се кажем че Candida parapsilosis не образува истински хифи, а съществува под ферментационна или в псевдохифална форма, за която безспорно е доказано, че променя и морфологията при патогена. Когато е в дрождена такава, нейният фенотип се променя. Този представител на гъбични свят се среща в природата в пъти по-често от останалите представители на клана Candida, но се нуждае от предварителна територия, където да колонизира, което от части обяснява факта, че обикновено се предава на човека от външни източници. Макар C. parapsilosis да притежава свойството да надделява над други болестотворни „пришълци“, попаднали в организма на хомосапиенс, като по този начин подтиска и възпрепятства възможността да се проявят, тя произвежда химикали, които упражняват цитотоксични ефекти върху клетките в тялото. Благодарение на тях би могло да се стигне до обуславянето на ендокардит, особено ако преди това е имало и налично заболяване, касаещо сърдечните клапи. Гореспоменатата диагноза, провокирана от гъбичен патоген е рядко наблюдавана инфекция, но пък е свързана с висока смъртност и заболеваемост. Като цяло по данни 2-5% от инфекциозния ендокардит се дължи на гъбичния представител. Лечението е доста трудно, тъй като Candida видовете могат да образуват биофилм върху сърдечните клапи. Този детайл предполага прилагане на по-специфична комбинация от антимикотични средства. Продължителността на терапията не бива да бъде прекъсвана, като пълният курс се опредлеля от това как се повлиява организма. С. parapsilosis също така води и до тежки инфекции на кожата и стомашно-чревния тракт. Обикновено това се случва заради наличието на псевдохифите, които провокират възпалителен отговор. По-специлано внимание и разбира се терапия изисква и един друг представител наречен C. gattii. Диморфната гъбичка, представител на род Cryptococcus, отново предпочита за свой дом почвата и определени дървета. Инфекцията, която предизвиква е позната на специалистите с името криптококоза. От нея страдат най-вече хората, но и някои животински видове като котки, птици, кучета.
Заразяването се случва основно по въздушно-капков път
както и чрез директно попадане на патогена в лигавиците или кожата. При този вид микоза се различават няколко вида форми. Една от тях е белодробната, която заблуждава основно с грипоподбни симптоми, придружени от болка и задух в областта на гърдите. Кожна крптококоза представлява развитие на папули, пустули, язви, които с течение на времето формират кисти и абсцеси. C. Gattii е в състояние да атакува и костната система. Когато това се случи наподобява неприятния остеомиелит, включващ болки в костите, артралгии, миалгии и други. Изключително опасно е допускането на церебрална криптококоза, дължаща се на инвазивния патоген. Стигне ли се до тази диагноза, то значи е налице криптококов менингит. Неговите симптоми са силно изразено главоболие, скованост в областта на врата, фоточувствителност, зрителни нарушения и промяна в когнитивните функции. Излишно е да споменаваме колко опасна и животозастрашаваща е тази диагноза, защото всеки е наясно. Въпреки това тя продължава да се среща в лекарската практика, което говори, че страдащите от нея не са възприели достатъчно сериозно признаците и са се оставили на заблудата, че са покосени от поредния характерен за сезона грип. Но както е казал Владимир Тендряков: „Заблужденията понякога са по-страшни от чумата“!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
