С крясъци и палене на камиони няма да спрем пакета „Мобилност”, трябват общи действия на държава, работодатели и синдикати, призовава лидерът на СТСБ Екатерина Йорданова
Екатерина Йорданова е председател на Съюза на транспортните синдикати в Българя и вицепрезидент на Европейската федерация на транспортните работници. Член е на Управителния съвет на Международната транспортна федерация. Член на Изпълнителния съвет на КНСБ. Председател на Постоянната комисия по транспорт и туризъм в Столичния общински съвет. Член на Сдружение “Пазители на българщината”. Родена е през 1969 г. в София. Висшето си образование завършва в УНСС със специалност „Международни отношения“. Магистър е по „Управление на европейски проекти“ от ПУ „Паисий Хилендарски“, има много специализации в чужбина по теми като организиране на кампании, публично-частно партньорство и лидерство. Завършва също индустриални отношения и стратегическо планиране в Токио, Япония, и в Харвард, САЩ .
- Госпожо Йорданова, окончателното приемане на пакет „Мобилност“ беше отложено за следващия състав на Европейския парламент. По време на дебатите стана ясно, че документът разделя страните от Европа, защото не налага справедливи правила за всички в транспортния сектор. Явно има проблем и какъв е той според вас?
- Дебатите наистина разделиха Европейския парламент като никога досега, не беше постигнат консенсус по спорните въпроси, а беше направен опит за бързо и силово налагане на решения от страна на държавите-членки с по-мощни икономики. Дебатите по този пакет продължават вече четири години и като че ли забравихме от къде започна процеса, а това е важно, за да се направи адекватна оценка на ситуацията и за да бъдат успешни следващите ни стъпки по защита на българския интерес, който включва интереса на българските превозвачи, но и този на нашите шофьори.
Пакет „Мобилност“ беше създаден в отговор на практики на нелоялна конкуренция в пътния сектор в Европейския съюз, съществуващи отдавна, установени по безспорен начин в редица проекти и изследвания и осъществявани от така наречените „компании - пощенски кутии“, които хвърлиха сянка върху целия сектор на международните превози. Основните „инструменти“, с които този тип компании си служат, за да осигурят по-ниска цена на услугата, са лошите, почти нечовешки условия на труд за шофьорите, ниското заплащане и избягването на социално осигуряване.
Това в никакъв случай не са практики, с които си служат превозвачи само от Източна Европа. За сметка на това обаче, заетите шофьори в този тип компании, са предимно български и румънски граждани.
Тези лоши практики отвориха темата за социалния дъмпинг. Въпросът придоби макроикономически характер и реакцията на бизнеса и политиците от западната част на Европа беше логична и очаквана. Очаквано беше и тя да се пренесе на европейско ниво, тъй като проблемът е трансграничен и не може да бъде изцяло решен на национално ниво от нито една от засегнатите страни. На практика, това е идеален пример за злоупотреба с Общия пазар – възможност, която следваше да бъде „затворена“.
Кризата от близкото минало осигури достатъчно работна ръка за подобни компании и вярвам, че в настоящия контекст на недостиг на професионални кадри за този бранш ще бъдем свидетели на естественото им изчезване.
- Настоящият пакет, обаче „удря“ тежко големите български, румънски и полски компании, които работят по правилата и също са европейски. Защо се стигна до това едни да са по-европейски фирми от другите?
Поради финансовата криза, започнала през 2008 г., която доведе досериозна безработица и по-тромавата реакция на европейските институции по въпроса, вниманието се насочи и към легалните превозвачи от Източна Европа. Разликите в заплащането на труда и и нивото на социални осигуровки, които фирмите в двата края на ЕС плащат са сериозни. Разликата в стандарта бе „приобщена“ към нелоялната конкуренция, макар че превозвачите от Източна Европа не нарушават законите по никакъв начин. В защита на своите граждани Германия първа постанови чрез национален закон, че за икономически действия на нейна територия, следва да се заплаща една и съща цена на труда, независимо от националността на превозвача.
Междувременно и други държави с по-висок стандарт поставиха въпроса на масата за преговори в опит да защитят своя пазар на труда чрез т. нар. “Директива за командироване на работниците”, избягвайки заплащането по чужди стандарти за по-дългосрочна работа на своя територия. Никой не възрази срещу подобна мярка поради нейната очевидна основателност. Заради своя априори трансграничен характер първоначално международният транспорт бе изключен от тази директива.
Щетите, нанесени от нелоялната конкуренция в товарния транспорт и практиката да се работи трайно на Западния пазар, обаче отново поставиха въпроса в центъра на вниманието и този път реакцията на Европейската комисия бе „по-комплексна“. Създавайки пакета „Мобилност“, ЕК реши да отговори на всички заплахи за западния пазар и социална сигурност.
И така се стигна до голямото разделение на позициите. Големите държави в ЕС упрекват страните от Източна Европа, че отхвърлят предложения, които са в полза на работещите в сектора, но не са изгодни на собствениците на транспортни компании. От своя страна, държавите от Източна Европа виждат зад защитата на интересите на работещите, скрит опит и механизъм за дискриминация на транспортния бизнес. Нашите работодатели заговориха за фалити и освобождаване на хора, ако пакетът бъде приет.
- Като синдикати не е ли по-нормално да подкрепите позицията на работещите?
И като синдикати, и като български граждани ние няма как да подкрепим позиции, които са в ущърб на България, българския бизнес и респективно на българския работник. Ние отстояваме българския интерес, настоявайки за продължаване на диалога и намиране на справедливи решения, които да гарантират прекратяване на лошите практики, но не с цената на непосилни и ненужни регулации, които изкуствено да убият светлия и конкурентноспособен български бизнес, който е с дългогодишни традиции в този бранш и който излъчва едни от най- добрите и професионални компании в Европа. От друга страна, ние няма да се уморим да призоваваме същия този бизнес категорично да покаже и на Европа, а и на нас в България, синдикати, политици, граждани и другото си лице, а именно - на отговорен социален партньор и на заинтересован за съдбата на Родината данъкоплатец.
Ще си позволя едно откровение, може би и защото сме в навечерието на Великденските празници... В качеството ми на вицепрезидент на Европейската транспортна федерация, а доскоро и на Международната транспортна федерация, цената която трябваше да платя от професионална гледна точка е много висока, но това няма значение, защото зная в името на какво го правя. От друга страна съжалявам за огромните възможности, които пропуснахме за да предотвратим това, което преживяваме в момента и като държава, и като нация, и като европейци, част от обединена Европа. В ЕТФ е изключително трудно повече от година да разяснявам и защитавам нашата позиция, защото все още нашите български шофьори са с най-ниски заплати и с най-ниски нива на социално осигуряване. Можеше да бъде много по-лесно, ако ни бяха чули като синдикати по-рано и у дома. Чрез диалог и общи действия, синдикати и бизнес, можехме заедно да се справим с лошия имидж, който компании от сивия сектор създадоха за нас, ако бяхме договорили по-високи основни заплати, даващи по-сериозни гаранции за социална подкрепа при болест, безработица, а и за по-достойни старини.
Нямаме друг избор освен да приемем нещата такива каквито са и от мястото, на което се намираме в момента да продължим да се борим българската позиция да бъде чута и разбрана, да бъде защитен и подкрепен българският интерес, да бъдат защитени тези работни места за българския бизнес, да бъдат защитени и дори увеличени приходите за държавата.
Даваме си сметка, че във всяка компания работят български граждани, а зад всяко работно място стои една човешка история, едно семейство, една съдба. Затова СТСБ и КНСБ излязоха с позиция в подкрепа на общата и вярвам, че отстоявайки такава позиция заедно, бизнес, държава и синдикати, си даваме нов шанс да постигнем от една страна справедливост за българския бизнес, а от друга да изградим стабилен мост на доверие, който да доведе до положителни резултати за всички страни.
- СТСБ като член на Европейската транспортна федерация остава доста самотен в позицията си, въпреки че повече от година се опитвате да ги убедите, че текстовете в пакет „Мобилност” са дискриминационни. Имате ли подкрепата на полските и румънските федерации?
Има колеги от Румъния и от Полша, които мислят като мен, но няма друг синдикат член на ЕТФ, представляваща над 5 млн. транспортни работници от Европа, с официална позиция като нашата, приета формално от органите за вземане на решения и публично оповестена.
И в ЕТФ, и на национално ниво, разговорите по пакета продължават. В пакет „Мобилност“ има вътрешно противоречие, което трябва да бъде преодоляно между първо и второ четене чрез разговори и преговори за сближаване на позициите. В документа има текстове, които ясно защитават шофьорите, като се гарантират по-добри условия на почивка, на труд, на заплащане. От друга страна обаче има текстове, които възпрепятстват сериозно достъпа на българските, румънските и полските компании до Общия европейски пазар.
Факт е, че българският транспортен бизнес, българските превозвачи, като част от европейските социални партньори пропуснаха възможностите на европейския секторен социален диалог да докажат с аргументи тезите си. Беше подценен един основен инструмент на действащата в ЕС политическа програма „Социална Европа“,а именно - европейският социален диалог, с което на практика нашите компании изгубиха, както шанса си да убедят западните си колеги, че трябва да се прави ясно разграничение между незаконни и легални практики, така и този и да участват пряко или непряко в изготвянето на проекта на пакета. Поради националната значимост на сектора както българската държава, така и синдикатите застанаха на страната на превозвачите, макар всички страни да сме наясно с пропуските и с основанията на много от клаузите, касаещи условията на труд в чужда страна.
- Има ли още шанс българската позиция да получи допълнителна подкрепа?
Шанс винаги има, но Европа няма да ни чуе, ако просто крещим. Трябва да се положат сериозни усилия за изработването на общ план за действие. Имаме обща позиция между държавата, синдикатите и работодателите. Оттук нататък, за да успеем, трябва да сме добре организирани, да изработим ясен план, който да следваме всеки от мястото, което заема в организациите, институциите и органите, къдетоимаме представителство.
Има време и място за действия, но говоренето и говорителите трябва да се променят. Публичният линч на трима евродепутати няма да разреши ситуацията, нито паленето на камиони „за да ни чуят“, нито превръщането на темата в предизборна дъвка. Ако не започнем промяната незабавно, ако не направим нещо за работещите в сектора веднага, за да ги превърнем в ежедневни активни говорители на националната позиция, ако не дадем ясни гаранции за доходи, пенсии, почивка и условия на труд, няма как да убедим Европейския съюз да спре пакета.
Необходимо е да покажем на Европа колко е важен този сектор за икономиката на страната, да я убедим, че нашите транспортни компании работят по европейски стандарти, спазват европейските правила и се грижат за хората си, както го прави всяка една отговорна европейска компания. Трябва да е ясно, че и ние, българските социални партньори, не по-малко от западните ни колеги, стоим зад коректните компании и правим всичко възможно да се ограничи сивият сектор. Именно поради тази причина настояваме за равнопоставеност и за ясни, но и справедливи правила.
Ако обаче заедно и веднага не се погрижим за българските шофьори, те ще отидат и ще работят за западни компании, защото и там има нужда от техния професионализъм, с или без пакета “ Мобилност”.
При по-лошия - нежелан, но възможен сценарий, те ще тръгнат със семействата си. Ще намерят може би по-високо заплащане, по-добри условия на труд и повече гаранции за бъдещето, но ще престанат да се връщат в Родината си, а от това ще загубим всички, ще загуби България.
Стоян Палейков
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
