Накъде върви България ? Какво очакваме за себе си и близките си днес и утре, какво ще оставим на наследниците си ? Какво ще направи всеки, за да стане родината ни по-добро място за живеене ? "Стандарт" започва дискусия по темата с авторитети, които имат своя визия за настоящето и бъдещето на България. Първият ни гост е писателят Станчо Пенчев. Роден е на 13 февруари 1962 г. в Шумен, завършил философия в СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на романи, признат майстор на късия разказ и философската притча. Има и няколко исторически книги за създаването на Българската държава, за владетелите, за великите ни личности. В романа си "Лунен купол", издаден през 2002 г., прави пророческо прозрение за бъдещето, в което вижда огромна миграция на хора към страните от Западна Европа.
------------------------------------
- Господин Пенчев, каква история пишем в момента ?
- Нашето време е на масова манипулация на съзнанието чрез медиите и затова е лишено от оригиналност. То е време на имитация. От друга страна старият модел на съществуване и организация на световното пространство е пред разпад. Деморализацията и дехристиянизацията на развитите общества ги лишава от цел. Те не могат да изпълняват повече ролята си на водачи на човечеството. Предстоят промени, тоест хаос и преобразуване. Светът ще смени енергийните си силови центрове.
- Кои са великите личности от нашето съвремие, които биха заели място в бъдещите учебници по история?
- Времето ще отговори. Нима някой от съвременниците му е смятал, че Васил Левски е великата личност, която е за нас днес? Напротив! Преди години един поет, вече покойник, ми каза: Левски е бил сам, съвсем сам в началото. Бях млад и тогава не го разбрах. Сега знам, че
всеки, прозрял някаква истина, е сам
и само Времето я доказва и поставя истинските личности на мястото им в съзнанието на другите.
- Накъде върви България и как виждате страната ни след 20-30-50 г.?
- Сега България е в геополитическо менгеме и нито ЕС, нито НАТО могат да решат проблема ни. Ние сме в центъра на противопоставяне на Великите сили и балансът е много труден. Дипломацията ни е недостатъчно подготвена, под външно влияние и лишена от усета за динамиката на промените. Ще става и все по-напрегнато. Поредната близкоизточната криза сега е много по-близо до нас. Тя се превърна в гробница за елитите на няколко държави от региона, самите държавни образувания са вече само символично на картата, а процесите се задълбочават. Западните Балкани имат неразрешими и изострящи се проблеми. Русия, която губи влияние и има сериозни икономически проблеми, ще става все по-агресивна, защото й отнемат геополитически терен, върху който винаги се е чувствала силна. Турция също предявява претенции, които не отговарят на реалните й възможности. Това е доста изнервящо за нашата управляваща класа, която е заета предимно с облагодетелстването си от властта, трупането на пари, имоти и предпочита да отлага важните решения. Новите времена ще изискват обаче да се вземат самостоятелни решения, които могат да имат и тежки последствия. Тя или трябва да предаде напълно националния суверенитет, както направиха българските комунисти, или да се бори за него. България може да премине между Сцила и Харибда само ако има ясни национални цели и обединена в общите си усилия нация. Тогава Бог изпраща и водачите на един народ.
- И тъй като бъдещето се създава от миналото и настоящето, какво е това, което спешно трябва да се направи за по-добрите дни на наследниците ни?
- Самоорганизацията.
Ние все още нямаме общество и предстои да го изградим
Тоталитарната държава остави след себе си пустиня, защото унищожи макар и още примитивната организация на нашето следосвобожденско общество. Това първо беше система за самоизхранване на населението, семейни и фамилни клетки, които се самоиздържаха и не зависеха от волята на държавата. С национализацията на земята тоталитарната власт разби селските общини и изтласка огромни маси хора към градовете, за да ги превърне в зависим и оттам лоялен към нея градски лумпениат. Отне им свободата да вземат решения за собствения си живот и им подхвърли трохите на социалното равенство и уровниловката. Не включи себе си обаче в тази уровниловка. Когато историческите условия се промениха, заграби цялата държавна собственост и се опита да превърне пролетариата в лични икономически роби. Една част от него избяга от територията, друга – по-малка, предимно в София и големите градове, се подчини и мимикрира с тайната надежда да бъде включена в обслужващия персонал. Огромната част от народа обаче просто бе смазана от промените. Хората загубиха работата си, нямаха умение да обработват земята, която им върнаха, нямаха финансова култура и пазарна икономическа грамотност.
- Добре или зле е това, че много млади хора избраха да учат и живеят в чужбина?
- В една отворена система, каквато е европейската, е напълно естествено да пътуваш, да учиш и да се усъвършенстваш. Когато обаче си възпитан в чувство за дълг към семейството, нацията и отечеството, ти се чувстваш отговорен. Така е било с българите до 1944-а. Те са излизали и са се връщали, за да дадат нещо от себе, да предадат на съотечествениците си своите знания. Тоталитарната държава отчужди българина от усещането му за държавно чувство, от гордостта му, че има своя държава, насади интернационализма и нихилизма към националните ценности. След промените от 1989 г. това формирано половин век съзнание само смени термините. Замени интернационализъм с либерализъм. Всъщност либерализмът, който е една от западните идеология, бе изпразнен от съдържание на наша почва и се превърна в знаме на посредствеността и мимикрията. Младите хора нямат предразсъдъци, всеки от тях ще вземе своето житейско решение. Аз мисля, че то в голямата си част ще е отговорно за бъдещето на нацията.
Изтичането на мозъци не е свързано само с по-високото заплащане
то произтича и от мотивацията на личността, както и от психологическия климат в държавата, чувството за справедливост. По кой от тези показатели сме направили нещо сериозно?
- България има много богато културно-историческо наследство, но не може да заеме своето място на световната карта заедно със страни като Гърция, Италия, дори Турция. Защо и какво трябва да се направи?
- Тези страни са работили десетилетия за своето място, а ние бяхме затворена държава. Нас просто не ни познават достатъчно. Мисля, че това се променя постепенно, но активността на държавната администрация е слаба. Ние можем да изнасяме култура, но вижте положението на творците в България, на тези, които създават този продукт. В областта на литературата има една програма за 100-те книги от времето на Елка Константинова. Тя е за частично финансиране на издания, тоест на издатели.
У нас творецът е някакъв социален несретник, който проси работа
за да се издържа. Ако едно общество не цени творческите си умове и техния продукт, то неминуемо запада. Една от причините да не ни уважават достатъчно в уж вече нашия европейски свят е, че не представяме достатъчно творците си във всички области, техните постижения и съвременната висока българска култура. Цивилизованият свят цени високата култура във всичките й форми и съди по нея за равнището на обществото, с което общува. У нас има средства за спортни федерации, които никога няма да спечелят отличие за страната, за треторазредни футболисти, има за спортни съоръжения, но няма за творчески труд.
- Защо Гърция се счита за люлката на европейската цивилизация, а не цивилизацията по нашите земи?
- Гърция великолепно се възползва от митологията на Западния свят, създадена през Романтизма. Истината е, че когато Западна Европа става влиятелна сила в света, започва да търси своята идентичност. Казвам „да търси“ защото духовната история на Западния свят, като изключим Италия, е твърде кратка за имперските претенции на страните от този регион. Говоря общо, въпреки различната степен на държавното развитие на страните, защото в духовен план това е постварварско пространство с елементи на римско наследство. Има някакъв спомен за античния свят, но той е опосредстван и твърде неясен. Католическата църква е унищожила преводите на античните автори. Тогава трябва да се сътвори от смътните образи отново мита за духовната родина. Така се ражда преданието за Гърция, която никога в древността не е съществувала като единна държава. Не отричам постиженията на античния свят и ролята на гръцкия език като посредник, но
културата, която се приписва на Елада, е много по-древна и родена на Балканите
много преди гърците да се заселят тук. Все повече учени стигат до този извод в последните години. Ние, българите, сме отломка от този древен свят. Това не е мое мнение, а на академик Лихачов. От тази култура на европейското и световното цивилизационно първоздание. Тъжното е, че чужденците по политически причини ни приписаха някакво варварско минало на нашественици, а собствените ни духовни плагиати го превърнаха в историография и го вкараха в учебниците. Всъщност цялата древна българска митология, танци и обредна система са родени на тази земя. Ние обитаваме това място от хилядолетия и най-древните ни спомени са свързани с него. Доказателствата са безброй. Апропо, има нещо не съвсем здраво ментално в това - от една страна да разхождаш по света тракийските съкровища и от друга страна да твърдиш, както някои водещи историци, че ние нямаме нищо общо с траките. Гърция много ловко се възползва от тази наша глупост и си присвоява цялата античност. Румъния, която от създаването си се чуди на кой исторически стол да седне – римския или тракийския, е също доста активна. В последно време се включи и Турция.
- Ще променят ли технологиите хората – не само живота им, но и мисленето, съзнанието?
- Не толкова кардинално, колкото изглежда на пръв поглед. В природата има кръговрат, в човешкия житейски цикъл също. Не вярвам, че човекът ще стане роб на технологиите, защото е непостоянно и търсещо същество. В човешката история имаме доста периоди на „вторично подивяване“ на народите. Време, в което условията на живот рязко се променят и народите губят всичко, което са придобили като знания и технологии. Виждате, че Западна Европа е залята от нискообразовани маси, които неминуемо ще й повлияят в бъдеще и технологиите не могат да спрат това, въпреки че всички ги използват.
- Какво не сме научили от историята ни и какво трябва да се промени в „чипа” на българина?
- Чипът е състоянието на съзнанието ни в момента. То е и историческа категория. Всички ние сме деца на времето си и е почти невъзможно да се видим от независим ъгъл. Днешните българи, особено възрастните и средното поколение, сме дълбоко травмирани като личности. Причината е страхът в костите, насаден от тоталитарното общество и изолационизма – невъзможността на общуваш свободно с другите народи и култури. Обществено несигурният индивид възпитава и децата си в краен конформизъм. Ние сме до голяма степен мимикриращо общество. Политиците ни също са мимикриращи, те сменят цветовете си, за да създадат усещане за собствена идеология, но нямат характер и възпитание на обществени реформатори. Най-лошото е, че комунизмът, който е всъщност антихристова секта, нарани духовните устои на нашия благороден и в същността си благочестив народ. Вярата му в справедливия ред и в почтеността. Нашият народ, обаче, има една, спокойно мога да я нарека, мистична сила за оцеляване и нов възход. Ще преодолее всички пречки и сега. Въпреки непостоянството си имаме и една инстинктивна мъдрост, съчетана с невероятна духовна мощ, която обикновено дреме у нас и се буди само по Божие повеление. Това, че сме тревожни за бъдещето си в момента, е добре. Това ни направи активни и ни принуждава да мислим и действаме. Все повече българи разбират, че всичко зависи от нашите взаимни усилия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
