Неговата политика е опасна за нашето културно наследство
Започвам тази статия с един "Апел", подписан от над 50 български интелектуалци с различни професии, без значение на политическите им убеждения.
АПЕЛ В ЗАЩИТА НА АВТЕНТИЧНОСТТА НА БЪЛГАРСКОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО
Културното наследство е значимо преди всичко като историческо свидетелство - безценен прозорец към историята. То трябва да бъде съхранено и предадено на бъдещите поколения в цялото богатство на неговата истинност и автентичност.
Ето защо днешната практика върху оригиналните културни ценности да се изграждат измислени крепости, дворци и църкви, "вдигнати до зъбер и до керемида", предизвиква силно безпокойство. С тази практика България нарушава ратифицирани международни конвенции, документи и харти, които ни приобщават към цивилизования свят.
Каквито и да са мотивите за това - политически, икономически или патриотични, резултатът е загуба на автентичност на българското културно наследство, фалшифициране на миналото, поразяване на оригинала и на духа на мястото. Напълно неприемливо е милиони да бъдат влагани в ново строителство на измислени еднотипни "паметници", докато в същото време се рушат и загиват множество други уникални автентични свидетелства за историята по нашите земи.
Това посегателство към българската култура трябва да спре. Необходимо е днешната политика за опазване на културното наследство незабавно да бъде преразгледана в духа на демократичен обществен и професионален дебат. Да защитим автентичността на нашите културни ценности!
(По азбучен ред): проф. Андрей Наков (Франция), Асен Йорданов, Алберта Алкалай, доц. д-р Атанас Щерев, проф. Богдан Богданов, Богдана Карадочева, проф. арх. Бойко Кадинов, проф. Боянка Арнаудова, проф. Велислав Минеков, проф. Владимир Градев, доц. Георги Лозанов, проф. арх. Григор Дойчинов (Австрия), Даниела Доковска, Димитрина Димчева, Доси Досев, проф. Ивайло Знеполски, Ивайло "Нойзи" Цветков, Ивана Джеджева, Копринка Червенкова, проф. д-р Камен Плочев, проф. д-р Коста Костов, Красен Кръстев, Лили Маринкова, арх. Лозан Лозанов, проф. Любомир Халачев, Марио Станчев (Франция), Михаил Белчев, Михаил Билалов, Недялко Йорданов, проф. Нели Огнянова, проф. Огнян Герджиков, проф. Стоян Атанасов, Павел Койчев, Павел Поппандов, Петър Анастасов, проф. Румен Аврамов, Румен Леонидов, Стоян Цанев, проф. Тодор Варджиев, арх. Фани Данаджиева-Ханзен (САЩ), Хайгашот Агасян, Христо Буцев, Чавдар Йорданов, арх. Янко Апостолов (САЩ), проф. Юри Стоянов (Великобритания) и др.
Списъкът с имена е отворен и непрекъснато се разширява с нови съмишленици
Нямаше да напиша тази статия, ако не се почувствах лично засегнат от Божидар Димитров и неговите многобройни медийни изяви по повод на нашето становище, че е престъпно да се строят върху оригиналните архитектурни ценности хипотетични дворци, крепости и църкви.
Ако неговото лично мнение беше поднесено с нормален тон и език, бих отминал - бих си казал - така мисли човекът, който се смята за единствена последна инстанция в този така наболял проблем.
А този проблем съществува от сто и повече години. Две мнения е имало по този въпрос - да се реставрира по фантазия или да се запази автентичността.
Според френския археолог Виоле-льо-Дюк "Да реставрираш сградата, това означава да я възстановиш в завършен вид, който е възможно никога реално да не е съществувал". Според Джон Ръскин такова възстановяване е "най-тоталното разрушение, което може да претърпи паметникът, по-добре да го оставим да умре в своята горда смърт."
Огромната част от специалистите и архитектите се обединяват около Атинската харта за реставрация на историческите паметници (1931) и Венецианската харта 1964 г.
Венецианската харта казва:
"Човечеството приема културните паметници като духовни послания от миналото и има отговорността и задължението да ги опази и предаде на бъдещите поколения в цялото богатство на тяхната автентичност. Реставрацията е дисциплина, отворена към науката, тя се основава на респекта към оригинала и трябва да свършва там, където започва хипотезата. При археологическите паметници трябва априори да бъде изключена каквато и да е реконструкция, освен анастилозата, тоест връщането на наличните разпръснати елементи на техните места в първоначалната композиция. Оригиналната структура трябва да преобладава. Заместващи и допълващи елементи се допускат при условие да не се отличават от оригинала, да се вписват хармонично в цялото и да не фалшифицират документа на изкуството и историята."
Тази харта става кодекс на най-голямата световна организация за опазване на паметниците ИКОМОС. Международният комитет за паметници на културата и забележителни места (ИКОМОС) е основан през 1965 г. Той е международна неправителствена организация от професионалисти, посветена на опазването на историческите паметници и места по цял свят.
ИКОМОС работи за опазването и защитата на местата с културно наследство. Това е единствената по рода си глобална организация, която разпространява прилагането на теорията, методологията и научните методи за опазване на архитектурното и археологическото наследство. Работата й се базира на принципите, поставени през 1964 г. в Международната харта за консервация и реставрация на паметниците и забележителните места - Венецианската харта.
ИКОМОС представлява мрежа от интердисциплинарни експерти - архитекти, историци, археолози, изкуствоведи, географи, антрополози, инженери и урбанисти. В качеството си на научен консултант на ЮНЕСКО, ИКОМОС изготвя за Комисията по световно наследство оценки на обекти на културното наследство, които са предложени за вписване в Списъка на световното наследство. ИКОМОС изготвя също и сравнителни проучвания, осигурява техническа помощ и доклади за състоянието на вписаните ценности.
С писмо, подписано от самия председател на ИКОМОС Густаво Араос до президента на България, организацията отправя предупреждение до българските власти срещу практиката да се реставрират паметници на културата по въображение или хипотеза.
През последните години, обаче, у нас все повече се разширява именно тази практика за изграждане на измислени крепости, дворци и църкви върху паметници, които са достигнали до нас в частичен вид:
крепостите в Созопол, Цари Мали град, Трапезица
Очакват се крепостите на Небет тепе в "Старинен Пловдив", Дворецът на Асеневци на Трапезица, Голямата базилика в Плиска и др.).
Тази практика е в пълно противоречие с ратифицирани от България международни конвенции, международни документи, харти и др., които регламентират съвременната консервация и реставрация. Днешните възстановки на културни ценности, достигнали до нас като руини, представляват свободни измислици-хипотези, унищожават оригинала и фалшифицират историческата истина. Следователно по този начин България нарушава съответните международни документи, което ни отдалечава от цивилизования свят. Освен това, необратимо се поразява българското културно наследство.
Въпреки това, през последните години у нас активно се строят крепости, за което досега са усвоени 80 млн. лв. (почти изцяло европейски фондове). В същото време за 40-те хиляди автентични културни ценности се отделят едва 500 хил. лв. годишно, поради което те реално се рушат и загиват. Причината за тази практика на ново строителство на "паметници" е, че то е изгодно политически - по този начин много по-бързо и по-евтино се усвояват европейски фондове, а също и икономически - за строителния бизнес. Става дума за проекти от по 5 - 6 и повече млн. лв. (публична тайна е, че част от тези средства се отклоняват в други посоки).
Идеолог на тази практика е именно Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей (НИМ), който през 2008 г. издигна лозунга: "Всеки град с крепост" и заяви, че тези крепости и църкви
трябва да бъдат "вдигани до зъбер и до керемида"
По този начин сме щели да привлечем повече чуждестранни туристи!
Нещо повече, в една от многобройните си тв изяви той нарича ИКОМОС някаква едва ли не самодейна и мафиотска структура. Не му се сърдя, така мисли човекът, така говори.
От многобройния списък на подписалите Апела за съхраняване автентичността на нашето културно наследство той е избрал само няколко имена и ни е окачествил като хора, които "хал хабер си нямат от проблема."
Божидар Димитров:
"Кои специалисти и експерти са се подписали под това писмо, разпратено на всички висши държавни институции. Според в. "Дневник" това са проф. Богдан Богданов, проф. Велислав Минеков, доц. Георги Лозанов (да, да онзи с папийонката - б.а.), проф. Нели Огнянова, Копринка Червенкова, Недялко Йорданов, Ивайло Дичев. Какво е общото между тези хора. Интелектуалци със сериозен принос в своите области, особено крупните медийни специалисти Гого Лозанов и Нели Огнянова. Но нито един от тях не е специалист в областта на културно-историческото наследство. Ако трябва да бъдем по-точни - хал-хабер си нямат. Ако знаеха за какво става дума, едва ли щяха лековерно да се подпишат под писмото, подготвено им вероятно от международния мошеник арх. Тодор Кръстев. Не аз, а във форумите читателите щяха да ги разгромят."
За "международния мошеник арх. Тодор Кръстев" - по-късно.
Но да видим форумите под въпросната статия и другите статии на Божидар Димитров, в които той твърди, че това е практика във европейските страни, нарича своите опоненти с най-обидни епитети и дори ги заплашва с прокурор. Ето една много малка част от отзивите, на които Божидар Димитров се надява:
"Проф. Димитров няма нервни изблици, не проявява агресия към опонентите си, не е готов и да си хаби времето с техните тези.
Единственото, от което се нуждае г-н Димитров, е внимание. От медиите, от институциите, от широката публика. Г-н министър-председател, за вашето внимание се маймунисва проф. Димитров! Приласкайте го, моля, и ни отървете от медийната му логорея."
"Този ще нанесе върху културно-историческото ни наследство щети по-големи и невъзвратими от онези, които са им нанесли турците."
"Г-н Димитров, аз съм млад човек със завършено висше образование в реномиран европейски университет точно със специалност Опазване на културното наследство и историческия пейзаж и практика във Франция и Англия. С огромно разочарование чета думите ви! Вие изцяло сте "криворазбрал" дори цитирания от Вас документ Венецианската харта! Колко жалко за скъпата ни Родина такива хора като Вас в устрема си да "правите добро", да не се замислите над позицията на другите, а още повече на международно признати експерти (поне малко да вникнете в постулатите на международното законодателство). Това няма да доведе до нищо добро! И бъдете сигурен, един ден ще бъдете коментиран в учебниците по история, но с укор към времето, когато се е натрапвало хипотетичното за единствена истина. Обичате да давате примери от чужбина, където се е постъпвало по такъв начин, но всеки малко по-запознат вижда, че тези примери не са аналогични или са от различна епоха (Европа отдавна е надраснала този подход на реставрация) или въобще не става дума за възстановяване на ПК, уповавайки се на гравюра или аналогия с друг подобен обект (все източници без доказателствена стойност). Силно се надявам, че ще се спрете! С цялото си уважение Ви препоръчвам малко да се образовате на тема опазване на КН, защото страдате от много теоретични и практични липси в тази област!"
"Очевидно Айнщайн е бил прав. Глупостта е безкрайна! Моля всеки, който вярва на този човек, който обвинява истинските експерти с неща, които на него му липсват, да прочете наистина Венецианската харта, за да стане ясно, колко му е ясно къде, как и какво се прави по света и колко този "проф." е наясно с това. Не може да се строят неща, които не са автентични и това е основен принцип в реставрацията. В документите пише, че за да бъде нещо автентично, трябва да има визуални доказателства за това, т.е. снимки, описателни документи и т.н. Има си цял документ за автентичността, направен при конференция в гр. Нара, Япония. Препоръчвам да се прочете от тези, които вярват на този човек.
"Как ме е яд, че не го набихме преди 2-3 месеца в Пловдив... Можеше да се освести."
А какво се е случило в Пловдив
Безочието на Божидар Димитров стига дотам, че той се явява на обсъждането на проекта за крепостта на Небет тепе в Пловдив на 27 март. На това обсъждане присъстват над 200 души професори, архитекти, специалисти археолози и граждани на Пловдив. Проектът за реставрация на крепостта, за която идва да пледира идеологът, е остро и единодушно осъден, а той самият е изгонен от залата.
Ето какво пишат пловдивските медии:
"Директорът на НИМ Божидар Димитров беше освиркан и изгонен по време на днешното обществено обсъждане за бъдещето на Небет тепе. Скандалът се разрази, когато Димитров се опита да вземе думата в защита на проекта на архитект Юлий Фърков, който беше повод за дебата. Част от хората в залата, които бяха над 200, започнаха да го освиркват, други да викат "вън", а трети да ръкопляскат силно, за да не може той да се изкаже. Видимо изненадан и изнервен от случващото се, Димитров дори влезе в словесни сблъсъци с част от присъстващите, след което напусна залата."
А сега за "международния мошеник Тодор Кръстев".
Ето какво казва и пише за него Божидар Димитров:
"Заявявам, че тъй нареченият "професор" Тодор Кръстев е един супер мошеник"
(Интервю по БТВ "Тази сутрин", 2 март 2015)
"Арх Тодор Кръстев е невежа"
"Никакъв експерт не е той, нищо не разбира от тези работи, не познава международното законодателство, не познава международната практика";
"освен невежество, нищо друго не демонстрира."
(Интервю на БД по БТВ "Тази сутрин", 2 март 2015)
(Интервю с БД по ТВ 7 в предаването "Акцент" на 4 май 2015)
Какъв цинизъм! Един от най-компетентните експерти в областта на опазване на културното наследство да бъде обявен за "супермошеник и невежа."
Професор доктор архитект Тодор Кръстев е признат не само в България, а в целия свят.
През последните 30 г., до днес, той е предпочитан експерт на ЮНЕСКО и ИКОМОС за Световното наследство с реализирани над 30 мисии по цял свят. Авиньон (1993), Лион (1994), Берлин (1999), Ферапонтовия манастир (2000, Русия), Будапеща (2001), Баку (2002), Берат, Албания (2006), Котор, Черна гора (2008, 2009, 2011), Яйце, Босна и Херцеговина (2008), Цетине, Черна гора (2009); Киев (2009), Санкт Петербург (2009, 2010, 2011, 2013, 2014); Белград (2010), Киев (2010), Ферапонтовия манастир (2010, Русия), Котор (2011), Киев (2011), Ярославл (2012), Лвов, Украйна (2012), Москва - Кремъл (2014), Соловецки манастир (2015, Русия)
Тези мисии е реализирал лично по поръчение на ЮНЕСКО и ИКОМОС и винаги досега неговите експертизи са били изцяло приемани от ЮНЕСКО и са били база за решенията на правителствената организация Комитет за световно наследство (България е неин член). Никога негово експертно мнение не е било отхвърляно. Тези мисии изискват висш експертен капацитет и безупречно владеене и прилагане на международните документи в тази област. В периода 1991-2005 той е представител на България в експертния Управителен комитет за културно наследство към Съвета на Европа. Експерт е на Европейската комисия за оценка на проектите по програма CULTURE. Почетен член е на най-голямата международна експертна организация в тази област ИКОМОС.
Той е един от 88-те почетни членове от общо 9500 членове на ИКОМОС от 144 страни!
"Не, той е мошеник и невежа." - продължава да твърди упорито и безнаказано Божидар Димитров.
"Арх. Тодор Кръстев е невежа, защото през целия си живот има само една творческа реализация: една суха чешма до с. Ястребино.
"За целия си доста дълъг вече живот тази странна личност има само една творческа реализация - една суха чешма край с. Ястребино"
(Прессъобщение на НИМ с автор Божидар Димитров "Бардак или само мафия", разпространено до всички медии с бланката на НИМ.)
Каква злоба и ненавист! И каква отвратителна лъжа!
Не е възможно Божидар Димитров да не знае, че професор доктор архитект Тодор Кръстев е автор на стотици проекти в България и чужбина. Не е възможно да не знае - като човек от Созопол - че прочутият Мост на плажа в Бургас е проект на "невежата" и "некадърника" Тодор Кръстев и е обявен през 2008 чрез широк референдум за символ на Бургас.
Не е възможно да не знае, че последният проект на проф. д-р Тодор Кръстев "Опазване и реабилитация на Античния стадион на Филипопол в Пловдив" е обявен за "Сграда на годината" (2014 г.), а той самият е обявен за почетен гражданин на Пловдив.
Може и да не знае за проектите му в много градове на страната и чужбина. Ще цитирам само няколко от стотината:
Центърът на Карлсруе (Германия), Исторически център на Санкт Петербург - ръководител на международна работна група, Центърът на Бургас, както и комплекс "Славейков", Търговски център- Варна, ръководител на екип "Застроителен план на зона с ансамбли - групови паметници на културата", около Централната минерална баня в София, ревалоризация на родната къща на Елиас Канети в Русе - национален паметник на културата, по възлагане на Министерството на културата на Австрия (1999-2000), проект "Консервация на паметници на културата в "Старинен Пловдив", ЮНЕСКО, български и японски национални комитети на ИКОМОС - ръководител, реализиран (1996-2003), план за опазване и управление на "Старинен град Несебър", Световно наследство" - ръководител (2011-2012);
архитект на много сгради и културни домове в Пазарджик, Кюстендил, Бургас, Обзор и др.
Това ли е сухата чешмичка край с. Ястребино?
И как може да се употребява и повтаря публично една такава изумително нагла лъжа? И то от директора на Националния исторически музей???
А нима Божидар Димитров - специалист по созополските паметници не знае, че проф. д-р архитект Тодор Кръстев е ръководител на Концепция за опазване и устойчиво развитие на остров Св. св. Кирик и Юлита край Созопол?
Но ето следващата измислица на Божидар Димитров с неговия брутално циничен език:
"Проектите, по които са възстановени над 30 крепости вече в България, включително и този ужас, единствения възстановен с нетрадиционни материали от пластмаса - Кракра, е с подписите на главните икомосци - проф. Тодор Кръстев и т.н. Тези хора наистина страдат от двойственост на съзнанието. От една страна, подписват въпросните проекти, от друга страна, се оплакват непрекъснато, че стават такива работи в България, аз наистина не мога да ги разбера. Тези хора са освен всичко друго и за психиатрично лечение, защото това е типичен случай на раздвояване на съзнанието."
Това е поредната абсолютна лъжа. Тодор Кръстев повече от 20 г. е професор в института по архитектура и никога не е имал пълномощно да подписва каквито и да било разрешения, камо ли такова за възстановяване на пернишката бутафория.
Интересно защо Божидар Димитров, след като се смята за главен специалист по възстановяването, не се е намесил и не я е спрял навреме?
Следват многократни обвинения в корупция и заплахи с прокуратурата. Но това е вече предмет на съда.
Пиша тази статия, защото не мога да не я напиша, след като бях цитиран от Божидар Димитров като един от авторите на Апела за опазване на паметниците на културата.
Пиша я принципно, но не отричам, че се чувствам лично засегнат от отвратителните епитети и нападки срещу един от най-добрите ми приятели в този живот, човекът, с когото заедно сме преживели детство, юношество, младост и сега старост.
Радвам се и му се възхищавам, че не се предава, че е все така принципен, възпитан, деликатен и скромен и се чувствам длъжен да разкажа на широката публика кой е той.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
