Доктор Антоан Тонев е и. д. директор на СМГ. Историк по професия, той пое Математическата гимназия в момент, когато тя бе разклатена от доста скандали. "Стандарт" разговаря с него за това, как въпреки проблемите децата носят злато от олимпиади, а учителите работят нонстоп за заплата, по-ниска от тази на касиерка в хипермаркет.
- Господин Тонев, Софийската математическа гимназия е едно от училищата с най-много отличия. Колко приза Ви донесоха тази година децата и кои са най-голямата Ви гордост?
- Децата ни донесоха тази година страшно много отличия – дори не мога да ги изброя, тъй като са над 80. Един от най-блестящите ни резултати е златният медал на международната олимпиада по химия, при положение че училището ни дори няма химически профил. При това този наш ученик вече две години печели злато на тази олимпиада. Ние просто имаме невероятно учители и невероятни ученици, както и много добри условия за работа в кабинета по химия. Петър, който спечели тези два златни медала, вече е приет със стипендия в университет от Бръшляновата лига в САЩ. Друг наш висок успех е сребърният медал на Георги Александров по физика на международната олимпиада, а сега той го трансформира в златен на олимпиадата по астрофизика в Китай. Той извоюва тези отличия буквално за няколко месеца.
- И той ли е приет в чужбина?
- Не, той иска да учи в Софийския университет и да стане учител. Това е момче, което мен лично ме вдъхновява, аз работя заради такива деца. Той е много дисциплиниран, невероятно морален и е просто дете, заради което си заслужава и ние да правим това, което правим.
Другият наш голям успех е в Москва, на олимпиадата на мегаполисите. Там заехме общо трето място с четирите си отбора – по математика, информатика, физика и химия.
Пред нас са само Москва и Шанхай
Ние с много по-малък демографски потенциал правим уникални неща. И тук искам да вметна, че финландската образователна система, която е толкова пропагандирана и налагана, е на трето място, но отзад-напред. А нашата система, която винаги е под ударите и на медиите, и на родителите, всъщност е на трето място. Ние печелим 30 на сто от отличията по математика и природни науки за ЕС. В този смисъл не е хубаво да се генерализира и да се говори за успешни системи. Нашата дава много добри резултати.
- Но предимно в училища като Вашето?
- Училища като нашето не са едно и две в България. Другите природо-математически гимназии също дават много добри резултати. Ние сме на трето място в страната по резултати от националното външно оценяване след седми клас. Но причината е и в това, че в останалите училища паралелките са много по-малко и по-малки. Ние работим с много повече деца – в паралелка имаме по 33-34 ученици, доста по-трудно ни е, но пък нашите деца са изключително конкурентни и адаптивни. Където и да отидат, те се реализират блестящо.
- А как се реализират? Знам, че много от тях заминават да учат в чужбина?
- Да, засега трендът е масово да отиват в чужбина. Надявам се да обърнем тази тенденция в близките години, но това зависи и от колегите във висшето образование, да станат и те достатъчно атрактивни. Аз смятам, че нашето висше образование не отстъпва на втория ешелон на западноевропейските университети. Във Великобритания таксата е 10 000 паунда на година. Много хора отиват там и
всъщност се дават едни грешни пари, които не носят нищо повече на младежите
като знания, компетенции и умения спрямо това, което биха им предложили колегите от Софийския университет. За съжаление обаче това е стереотип – че на Запад се живее по-хубаво. Но пък нашите ученици наистина отиват в най-добрите западни университети. Само за Оксфорд и Кеймбридж тази година имаме 38 кандидати, от които повечето бяха одобрени. Освен във Великобритания, много отиват в добри университети в Швейцария, Франция и Русия. Те не робуват на стереотипа задължително за се учи в Англия. Отиват там, където е най-добрата програма за тях. За съжаление, наистина над 60 на сто отиват в чужбина. Но пък се надявам, че ще бъдат като българските възрожденци – ще отидат, ще почерпят опит и ще се върнат тук.
- А държавата до каква степен Ви подкрепя в това, което правите? Знам, че преди време набирахте средства за участие в международни олимпиади.
-Продължаваме да набираме средства и всъщност призоваваме всички отговорни бизнесструктури в страната да инвестират в бъдещето, като подкрепят нашите ученици, защото те там не представят СМГ, а България. Това създава и един имидж, който би привлякъл инвеститори – тоест самият бизнес е заинтересован да инвестира в тези деца. Ще дам пример само с последното ни състезание в Москва – трябваха ни 3500 лева за пътуването.
Смешна сума, но много трудно ги намерихме от бизнеса
Много време ми отне да се моля на различни банки, които ни отказаха, и накрая ги намерих от една германска компания. А сега ни предстоят много по-тежки състезания – в Казахстан и Хонгконг, където вече става дума за 15-17 000 лева само за път.
- Вреди ли на имиджа на гимназията тази непрекъсната кавалкада от съдебни битки – в момента дела води и бившият директор Антони Стоянов?
- Скандалите винаги вредят, но пък знаете, че лоша реклама няма. Това се потвърждава и от факта, че тази година за 156 места в пети клас кандидатстваха над 900 ученици. Потвърждава се и от невероятните им успехи на състезанията. Аз най-сърдечно приех успеха на нашите деца на хакатона по ядрени технологии, защото те имаха само два дни за подготовка. Едва предпоследния ден разбрахме, че нашите отбори са поканени за участие, отидохме и заехме първо място сред деца, които са се готвили цяла година. А и нито един от нашите колеги не беше в журито, което не може да се каже за някои други училища. Няма възрастова група, в която СМГ да няма златен медал. Самите колеги са много отдадени на това, което правят, за тях няма осемчасов работен ден. Именно те са истинските будители.
- А срещу какви заплати работят будителите в СМГ?
- Същите като в други училища, а понякога и по-ниски. Има училища, където заплатите са много по-високи. Но това е в резултат на делегирания бюджет. Формулата е формула, ние сме зрели хора и я приемаме такава, каквато е, но колегите са отдадени на това, което правят, това им личи и по успехите. Неслучайно всяка година поне един от колегите ми получава наградата „Неофит Рилски“. Средната заплата при нас е 1131 лева. А „Лидл“ набират касиерки за по-висока сума. Според данните на НСИ за средната заплата у нас, учителите в СМГ вземат само 14 лева по-висока сума, при положение, че в тази статистика са включени и професии с далеч по-ниска квалификация и по-малки отговорности. Но нека не забравяме, че около 10 на сто от нашия състав са млади учители, които вземат 760 лева. Знаете ли колко е трудно да мотивираш някого да дойде и да работи за тези пари? След удръжките реално те вземат 620-640 лева. Мен особено ме впечатляват тези, които са много по-млади от мен – 93-94 набор, но живеят с проблемите и болките на децата, както и с успехите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
