Неделя,

Във водите от рудника на Ада тепе плуват сомчета

От: Даниела КАЗАНДЖИЕВА -
A
A
A

* Планираме 85 хиляди тройунции средна годишна производителност на златен онцентрат 

* Наехме 238 души, от тях 229 са местни

* Средните заплати на работещите в мината са между 2500 и 2700 лева

* Крумовградчани искат да правят хотели за културен туризъм, да отглеждат билки и шафран

* Фондът на „Дънди” може да финансира местни проекти със суми до 400 000 лева

* Следващата ни инвестиция е в сръбския град Бор

 

- Инж. Гърков, на 23 август официално се открива рудникът на Ада тепе в Крумовград. Колко време отне реализирането на проекта?

- Този проект започна с началото на геолого-проучвателните дейности, които бяха проведени от предишен концесионер. С идването на "Дънди" през 2004 г.  бяха регистрирани геоложко и търговско откритие. След това беше направен проект за добив и преработка на рудите. Но той срещна отпор, включително от местните хора. И това предизвика необходимостта от  разработването на нов проект, адресиран към петте основни области на притеснение у хората. 

- Кои бяха страховете? 

- Първият беше свързан с хвостохранилището, макар че всичко беше според стандартите и изискванията за безопасност. Класическото хвостохранилище изисква голяма площ и трябваше да се купят държавни, общински и частни терени. Решихме проблема по друг начин – с изграждането интегрирано съоръжение за управление на минни отпадъци. Използваме инертната скална маса от рудника като строителен материал за изграждане на клетки, в които да се депонира сгъстеният отпадък от обогатителната фабрика под формата на паста. Обикновено се прави една голяма клетка, която се запълва, а после се рекултивира. Докато ние правим множество малки клетки, разположени на много малка площ. Те са една върху друга като стъпала или като пчелни клетки.

- Какво друго притесняваше хората и еколозите? 

- Другият страх беше свързан с качеството на водите. Изградихме пречиствателна станция за индустриални води, като качеството на изпусканите води е като на питейната.   Направихме и станция за битово-фекални води, която също пречиства до питейна вода. Третият страх на хората беше свързан с прахта, която се отделя при работа. Затова предприехме необходимите мерки - постоянно се оросяват пътищата, дори взривеният материал се оросява, ако е нужно.  Четвъртият страх бяха взривните дейности.  Благодарение на Холивуд в главите на хората е насадено, че като взривяваш, стават поразии. При нас това, което се чува при взривните работи, са само предупредителните сигнали. На едно от последните взривявания разлетът на късове беше под 5 метра. Да, големи количества взривни вещества се използват, но в малки обеми, в отделни сондажи. Прави се от български фирми, имаме много добри специалисти в тази област. 
Петото притеснение беше, че ние няма да наемаме местни хора или ако го правим, те ще са общи работници. Едно от най-трудните неща беше да обясним, че ние общи работници няма да имаме. Техниката, технологиите, които използваме, изискват човек да има най-малко средно образование, за да започне работа при нас. Сега общият брой на наетите е 238 души, от тях 229 са местни, а деветима не сме. Но щом ядеш хляб на едно място, значи си местен. 

- 15 години е отнела подготовката, доволни ли сте от постигнатото?

- Получи се така, че всички критики, несъгласия  или недоверие на хората ни помогнаха да разработим проект, който да отговаря на всички изисквания и притеснения. И този проект стана пример за индустрията. Доста компании от Европа и извън нея искат да споделим опита си. 

- През март 2019 г. бе обявено, че е добит първият златен концентрат. Колко руда ще се преработва годишно?

- Планираната годишна производителност е 840 хиляди тона. И около 2 милиона тона баластра, която отива за изграждането на интегрираното съоръжение. Средното съдържание на ценния метал е около 4 грама на тон. Средната годишна производителност на концентрат е 85 хиляди тройунции. 

- Как се оценява находището на Ада тепе в световен мащаб?

- В световен мащаб Ада тепе е средно по съдържание находище на злато. В България е едно от добрите. 

- Освен злато, какво има още в тези руди? 

- Има и малко сребро, което е процент от общото съдържание на полезен компонент в концентрата. От тези 85 хиляди тройунции, златото е средно 77 000,  другите 7-8 хиляди тройунции са сребро. 

- Какъв е по-нататък пътят на концентрата, който се добива в Крумовград? 

- В момента се водят преговори с шест металургични комбината -  български и чужди. Ще изберем един, с който ще работим.  Предполагам, че до края на септември договорът вече ще е сключен. 

- Какво ще се случи с Ада тепе след изчерпването на находището?

- Предвидено е то да се експлоатира 8 години и половина, но със закриването и дейностите, които трябва да се извършат, срокът ще стане между 13 и 15 г. 
На някои места се рекултивира още с развитието на дейностите. Така например се работи на интегрираното съоръжение. Когато приключи работата в едно стъпало и следващото отгоре се въведе в експлоатация, започва рекултивирането на това отдолу. Слага се кокосово зебло, което е и хранителна добавка за растенията. Хвърляме семена на треви, птиците и мишките също  разнасят. И през пролетта беше зелено.  А във водосборниците, които са от интегрираното съоръжение, вече има жаби и риби - сомчета. И това е показателно за качеството на водата, която излиза от него. По време на строителството на рудника и на фабриката иззехме всичката почва и я съхранихме. Сега, при изграждане на всяка една от клетките, отново се отнема почва и се депонира. А там, където вече рекултивираме и е необходимо да добавим почва, се добавя от нея. 

- Какво се случи със защитените видове животни на територията на рудника?

- Защитени са два вида костенурки, които бяха на територията на рудника "Ада тепе". За тях работихме с херпетологическото дружество, представлявано от Деян Духалов. 
Инвестирахме в монтирането на чипове под черупките на костенурките, за да могат да бъдат наблюдавани онлайн. Имаше една костенурка, която я кръстиха „Маратонеца”, защото тя изминаваше разстояние в пъти по-дълго от всички останали. 
Бе построена ограда около цялата индустриална площ на рудника и след това костенурките бяха преместени. Това отне над 2 години.

- Какво ще се случи с археологическото наследство, открито на Ада тепе? 

- Около 18 тона артефакти са открити от археолозите досега. Работата продължава, имаме договор с тях за цялото време на работа чак до  рекултивирането на рудника, тъй като винаги може нещо да излезе.  Една част от тези артефакти вече са сглобени на съдове. Работи се по проекта между Националния археологически институт с музей при БАН, община Крумовград и „Дънди” за изграждане на музей. Догодина ще го имаме.  
 

- А правят ли се проучвателни дейности около рудника? 

- Да, имаме проучвателни дейности на 40-50 км от Крумовград. Идеята е с откриването на други находища да продължи за по-дълго време съществуването на този проект. Потенциал има, но трябва да бъде технически възможно и икономически целесъобразно. 

- Каква е средната заплата на работещите в рудника в Крумовград? 

- В момента хората при нас започват на 80 % от т. нар. целева заплата и в рамките на своето обучение и развитие като специалисти достигат до 100%. Като най-дългият срок за това е година и половина. За един и същи труд в двете ни фирми – в  Челопеч и в Крумовград, се получава една и съща основна заплата. Около 60 % от хората в Крумовград вече са достигнали целевите си заплати, които са между 2500 и 2700 лева.  До края на следващата година всички ще достигнат тези нива на средна заплата.

- Развивате ли дуално обучение в Крумовград?

- При нас нещата стоят по-различно. Няма специалности, насочени към минната дейност,  защото срокът на живот на рудника е много къс.  Ние подпомагаме обучението по специалности, които са приложими на много места. Защото искаме да остане нещо устойчиво след нас.  Работим с гимназията по автотранспорт в града, като ремонтирахме и оборудвахме няколко кабинета. Там провеждаме обучение - наши специалисти преподават практика. Работим и с учителите, и с учениците.

- А хората, които наемате на работа, се обучават в компанията ? 

- Ползваме и учителите от гимназията при необходимост. Примерно за шлосерите учителите проведоха квалификационни курсове и обучиха повече хора, отколкото ни трябват. А след това ние си избрахме. Заради краткия живот на проекта, според нас това е по-добрият подход. Акцентираш върху уменията на хората, които дори и да са ги имали, може би са позабравили, или създаваш нови умения. От тези хора една част работят по проекта, друга част може да бъдат наети от местния бизнес, защото са по-квалифицирани. 

- Заработи ли фондът за подкрепа на малкия и средния бизнес, за който „Дънди” даде 5 милиона долара?  

- Фондът е учреден, в момента се довършва  документацията. Предвиждаме в края на септември или октомври да заработи. От наша страна изискванията са само две. Първото е тези, които кандидатстват, да бъдат местни хора, с фирми, регистрирани в община Крумовград.  Защото искаме данъците, които ще плащат и работните места, които ще създадат, да са в Крумовград. И второто изискване е тези бизнеси да нямат никаква зависимост от минния. За да оставим устойчиво развитие в града след като проектът ни приключи. 

- Какво финансиране може да получи един проект? 

- Максималното е 400 хиляди лева. 

- Напълно безвъзмездно ли се получават тези пари? 

- Нашето първоначално желание беше да бъде напълно безвъзмездно. След това от общината предложиха 50 % от сумата да бъдат върнати отново във фонда. Така че фондът да не изчезне след като свършат парите, а да има и за други проекти. 

- Има ли вече кандидати? 

- Има доста голям интерес. Но все още не приемаме документи, тъй като не са приключени юридическите дейности.

- С каква насоченост са проектите?

- Хората са заинтересовани от производство на зеленчуци и консерви, от месопреработване, кланици, пчеларство, хотелиерство, за да се развива исторически туризъм. Има интерес към билкарство, в района има много хубави билки. Има идеи за производство на шафран. В Крумовградско чушките постепенно изместват тютюна, шафранът и билките също имат потенциал в тази насока. 

- Има ли интерес "Дънди" да инвестира и на други места в България или пък в съседните страни? 

- Да, в България имаме два проекта - Челопеч и Крумовград. Освен това имаме над 10 проучвателни площи сега. Една част от тях са в районите на Челопеч и Крумовград, но други са извън тези региони. Следващият ни проект, на който в момента вървят технико-икономическите анализи, лабораторни проби и т.н., е в Сърбия. Проектът ни "Тимок" е района на град Бор. 
 

- Там какви находища се очаква да има? 

- Благородни метали и попътно добиване на цветни, ако излязат. Не напразно името на нашата компания е "Дънди Прешъс металс". Питали са ме дали не се интересуваме от друг вид находища, включително и уранови. Не, защото това не сме ние. 

- Какви са цените на борсите за ценните метали? 

- Лондонската борса сега върви лекичко нагоре, но това не са онези темпове, които бяха преди години. Тогава прогнозите бяха, че златото ще мине над 2 хиляди долара, но това не само, че не стана, но и цената се върна доста назад. При нас от началото на дейността на компанията до продажбата на крайния продукт зависим от борсовите цени. В началото това са акционерите - акциите на „Дънди” се листват на фондовата борса в Торонто. Крайния продукт го продаваме по цени на Лондонската борса. Няма държавно гарантирани цени, само пазар в чистата му форма. 

- Ако се сбъднат мрачните прогнози за преминаване отново в цикъла на криза, очаквате ли златото да стане "убежище" на инвеститорите и цената му да се вдигне? 

- Да, но зависи от много други неща. Например при предишната криза златото не стана убежище, а петролът. 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Препоръчани новини

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички