Неделя,

Въглеродните емисии вдигат цената на тока

От: Иван Иванов -
A
A
A
  • КЕВР орязва исканията на ЕРП-тата, затова общественият гняв не трябва да е към Комисията
  • Смяната на енергийния модел от ЕС ще наложи спешно да отворим нови мощности, които не замърсяват околната среда, казва проф. Атанас Тасев

Цената на тока за бита да се увеличи средно с 3,48%, предлага Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Според постъпилите искания на трите електроразпределителни компании, токът за клиентите на ЧЕЗ ще поскъпне с 3,46%, за ЕВН – 3,59%, Енерго Про – 3,38%. На 7 юни, петък, е общественото обсъждане. Потърсихме за коментар по темата един от уважаваните експерти в областта на енергетиката – проф. Атанас Тасев.
 

- Проф. Тасев, съществуват ли реални причини да се иска повишение на цените на електрическата енергия?
- Естествено. Но за коректност ще направя уточнение, че коментираме цените на електрическата енергия в регулирания сектор, където ценообразуването се извършва от КЕВР, съгласно разходно-ориентиран  сметкоплан, по методика, утвърдена с решение на Министерски съвет. Законодателят е предвидил реално съществуващата динамика в производството, потреблението, инвестиционния процес, параметрите на националната икономическа макрорамка и дава възможност на предприятията в регулирания електроенергиен сектор да ги отразяват  в бизнес-моделите и при промяна да дават заявка за корекция на цените. КЕВР е регулиращ, а не регистриращ орган, поради което предложенията на предприятията от сектора пред Комисията са само начало на диалога с финал -  издаването на административен акт, с който новите цени влизат в действие. Наблюдавайки работата на комисията от нейното създаване констатирам, че тя обичайно действа рестриктивно по отношение исканията на дружествата в регулирания сектор, работещи  в условията на „естествен монопол“ и винаги прави корекции  на цените надолу, понякога прекалено. От заседанието на Комисията на 4 юли 2019 г. стана ясно, че ако се приемат заявените искания на дружествата, цените на електроенергията за крайния потребител следва да се увеличат от 1 юли с 50% спрямо действащите. Прекалената рестрикция на КЕВР обаче създава проблеми във финансовата устойчивост на сектора и е време за открит разговор в обществото, понеже „сдържането“ на цените реално не защитава интересите на социално слабите и енергийно бедните, но съсипва енергийната ни система.
- Какво по-конкретно налага искането за по-високи цени?    
- Този регулаторен период е особен и се характеризира с настъпилото драстично  повишение на цените на основните енергийни ресурси и съпътстващите разходи към тях. Основният аргумент за исканото повишение на  цените на електроенергията е значителното (шоково) повишаване  на цена на въглеродните емисии, които са основен разход на повечето производители и потребители на фосилни горива в Европа. През последната една година цените на въглеродните емисии на световните пазари се повишиха няколко пъти. Допреди година се търгуваха на цени в рамките на 5-8 евро за тон, докато в момента са около 25 евро. Като се има предвид високия коефициент на емисии на нашите електроцентрали, използващи въглища, то за един Мвтч произведена електроенергия се емитират средно 1,4 тона въглероден диоксид. При прогнозна цена от 30 евро за тон в края на 2019 г., тецовете трябва да плащат 42 евро за Мвтч за емисии, при нулева цена на електроенергията.

Това поскъпване неминуемо води до по-високи разходи

които следва да бъдат отразени в себестойността на произведената продукция. Причината за това увеличение са усилията от страна на ЕС да наложи, но с икономически методи, използването все повече на „зелени“ източници на енергия, а производството и потреблението на фосилни горива да намалее драстично. Прогнозите на световните експерти са за поне двукратно или по-голямо увеличение на цената на въглеродните емисии в рамките на следващите 15 г., което поставя бъдещето на термоцентралите под риск от затваряне.
Освен това енергийни експерти прогнозираха, че драстичният ръст на цените на емисиите се очаква да доведе до затваряне на мощности и дестабилизиране на енергийния сектор. Това ще намали конкурентоспособността на икономиките в държавите от региона и ще има изключително негативен социален ефект, тъй като ще бъдат закрити работни места, а индиректно ще посегне на доходите и ще влоши стандарта на живот на хората. Тези негативни ефекти ще бъдат усетени със сигурност и в България.
- Какъв точно е механизмът при тези емисии? Кой трябва да ги закупува и как?
- Производителите и потребителите на фосилни горива като нефт, въглища и природен газ са преобладаваща част от консумацията на основни енергийни източници по света. По правило те са сред основните замърсители и са задължени да участват в европейската „Схема за търговия с квоти на емисии на парникови газове“. При нея действа принципът „замърсителят плаща“. Плащането се състои в закупуване на разрешителни за емитиране на определени количества парникови газове при производството на електрическа и топлинна енергия. Целта на схемата е да насърчи на пазарен принцип развитието на ниско емисионни и високоефективни технологии. В съответствие с поставените цели, въглищните мощности в ЕС се очаква да се намалят от 139 ГВт през 2018, до 88 ГВт през 2025 г., 58 ГВт - през 2030 г. За Германия, която е водеща в този процес, се очаква с 50% намаляване на мощностите, а от там - емисиите (производството) от ТЕЦ до 2030 година. За Полша се планира 20% намаляване до 2030 г.; за Великобритания - от 10 ГВт през 2018 г., на 0 ГВт през 2026 г. При нас нещата изглеждат доста драматично. Правим последен опит да спасим въгледобива и производството на електроенергия от ТЕЦ, като активно се работи по национален План за въвеждане на Механизъм за осигуряване на капацитет (МК). МК обаче е временна мярка със срок на действие не по дълъг от 10 г.
След влизане в сила на новия електрически регламент за изграждащи се нови мощности, характеризиращи се със EPS (Emission Performance  Standard) от над 550 гр/кВтч, те няма да могат да участват или получават плащания от МК. Това означава, че на страната са необходими спешно няколко нови енергоблока, работещи в условията на „ниско емисионен“ „надкритичен“ режим, за да запазим частично въгледобива и да гарантираме стабилността на енергийната ни система в „подвърхов“ режим.
След 1 юли 2025 година съществуващи мощности, характеризиращи се със EPS (Emission Performance  Standard) от над 550 гр/кВтч и над 350 кг СО2/година/киловат, не могат да участват или получават плащания от МК.
За да не изпуснем отново европейския нормативен влак, трябва да успеем до края на годината да спазим следната процедура:
• Да се изготви спешно национална Оценка на адекватността на ресурсите, допълваща европейската;
• Да се дефинират рисковете/опасенията за адекватността на националните ресурси;
• Да се разработи и публикува План за изпълнение на мерки за премахване на регулаторни отклонения и дефекти на пазара
При тази процедура ЕК се произнася със становище по мерките в Плана в срок до 4 месеца и ако мерките са недостатъчни, се въвежда МК, но само като крайна и временна мярка. Видно от сроковете и условията за участие в тази процедура, ние вече се „съревноваваме с времето“. Всичко това следва да се знае от широката аудитория, за да се оцени сложността и отговорността на задачите, които решават министерството на енергетиката и КЕВР.
- Българите отдавна са недоволни от високите цени на тока. Какво не знаят те?
- Българинът винаги се оплаква от поскъпванията, които се налагат от КЕВР, но никой не обръща внимание на цените в други европейски държави. Отново напомням, че КЕВР прилага много по-рестриктивни методи в ценообразуването в регулирания сектор, отколкото е необходимо и не следва да насочваме обществения гняв към неговите служители. Освен това трябва да се знае, че цените на свободния пазар в преходната година бяха по-високи от тези в регулирания и това застави голяма част от потребителите да се завърнат на регулирания пазар. Всяка година, когато КЕВР обявява своето решение за повишаване на цените в регулирания сектор, ставаме свидетели на остра реакция от обществото. Участието на либерализирания пазар показа, че спектърът от изисквания към участниците става доста по-широк и сложен, което отново породи носталгия към регулирания пазар. Отчитайки тази тенденция, през следващия регулаторен период са

предвидени 12 979 765 Мвтч за регулирания пазар, които са с около 600 000 Мвтч повече

от изтичащия регулаторен период. Всичко това се прави под знака за защита интереса на крайния потребител и запазване конкурентоспособността на икономиката, но създава проблеми в сигурността и ефективността на енергийната ни система. Преди много години директното прилагане на либералния модел в управлението на енергийната система на САЩ доведе до “калифорнийския синдром“.  В резултат на прекалената либерализация на пазара се получи ефект на „потискане“ на инвестиционния процес в енергосистемата, което доведе до нейното разпадане, с произтичащи от това колосални загуби за икономиката на щата. Очевидно е, че нашата енергетика на този критичен етап от своето развитие има нужда от преразглеждане на модела. Акцентът върху социалният ефект на енергетиката и произтичащите от това инвестиционни рестрикции поставя под риск не само енергетиката, но и стабилността на държавата. Което означава, че в следващите месеци целият експертен потенциал на държавата следва да се концентрира в търсенето на адекватно решение.

 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Препоръчани новини

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички