В ПЕТЪЧНИЯ СТАНДАРТ: Изхабяването на партиите е огромен проблем за

Проф. Георги Близнашки е бивш служебен премиер и професор по конституционно право. Пред "Стандарт" той сравни протестите у нас и
във Франция и коментира периодично появяващите се тежнения за президентска република у нас.

- Проф. Близнашки, кралят на Испания Фелипе Шести Ви награди с Ордена на Исабел Католическа. За какви заслуги получихте това отличие и какво е то за Вас?
- Отличието идва заради твърдата подкрепа, която дадох на испанското правителство по повод референдума във Каталония. Моята позиция беше ясна и недвусмислена: референдумът за независимост беше произведен в нарушение на демократичната Конституция на Испания, нейните закони, дори беше в разрез със статута за автономията на областта, а резултатите от него бяха напълно нелегитимни. Още преди седем-осем години имахме разговор с испанския премиер Рахой, който се интересуваше дали в Конституцията на България е предвидено правото на сецесия, т.е. отделяне. Отговорих му, че подобно право не само, че не е предвидено в нашата конституция, но че тук на Балканите правото на сецесия би било равнозначно на война.
- Откривате ли нещо общо между Испания и България ?
- И двете страни имат сложна историческа съдба. Не трябва да се забравя, че испанският преход към демокрация и свободно гражданско общество от преди четири десетилетия служеше като образец за подражание в България, когато след 10 ноември 1989 г. започнаха демократичните преобразования. В началото на 90-те години на миналия век беше преведена не само испанската конституция, но и близо двадесет органични закони, като редица техни идеи и принципи залегнаха в нашето ново законодателство. Испанското правителство винаги е подкрепяло присъединяването на България към Европейския съюз. Затова напълно естествено беше, когато се появиха кризисни явления в самата Испания, ние да проявим солидарност и да подкрепим усилията на тяхното правителство за опазване на държавното единство и териториалната цялост на страната. В крайна сметка всички ние се обединяваме в един Европейски съюз, за да живеем заедно, запазвайки своята национална идентичност, а не за да насърчаваме центробежните тенденции в отделните страни. В отношенията между нациите, така както и в отношенията между хората, важи максимата „приятел в нужда се познава“.
- Да се върнем към родната действителност. Вълната от протести говорят ли за нестабилност на правителството ?
- Протестите са нещо напълно естествено в едно демократично и плуралистично общество. За да се стигне до дестабилизиране на правителството е необходимо да се стигне до масови протестни действия, подчинени на общи цели. За разлика от Франция, където протестите на „жълтите жилетки“ започнаха като акции срещу покачването на цените на горивата, за да поставят впоследствие на дневен ред въпроса за социалната справедливост, то в България протестиращите издигнаха странни лозунги от типа за „смяна на системата“, каквото и да означава това. Да не говорим за абсурдни лозунги като „Долу партиите“, които говорят сами по себе си за примитивна политическа култура. И това е така, защото политическите партии са необходим елемент на модерното демократично общество. Още Дядо Славейков е казал през далечната 1886 г., че „народ без партии е мъртъв народ“. Историческият опит показва, че в наши дни държава без партии може да бъде единствено и само една фашистка държава.
- Опитва ли опозицията да намери път към протестиращите?
- Съществен елемент от българската драма е обстоятелство, че протестиращите не припознават опозицията като изразител на техните собствени интереси. Въвеждайки плоския данък в България преди 10-12 години, БСП се придвижи в десния политически спектър, поради което собствените й избиратели не вярват, че нейното евентуално връщане във властта ще внесе съществени промени в политическия курс на страната. Поради отсъствието на управленска алтернатива се появяват и нихилистичните искания, насочени срещу „системата“ и нейните движещи фактори –„политическите партии“, за които стана дума по-горе.
- Напрежението в управляващата коалиция може ли да доведе до парламентарна криза и до предсрочни избори?
- Вътрешните противоречия сред коалиционните партньори на партия ГЕРБ, са постоянен източник на напрежение. Не веднъж съм имал повод да кажа, че с такива съюзници ГЕРБ няма нужда от опозиция. Но ако оставим шегата настрана, не мисля, че съществуващите разногласия ще доведат до падането на правителството от власт, защото предполагам, че „патриотите“ от всичките им разновидности си дават сметка за простата истина, че впоследствие няма да имат никакви шансове да се върнат във властта.
- Изхабяването на политическите партии ли е големият проблем на България?
- Няма съмнение, че това е огромен проблем за България. Обичайните канали за вътрешнопартийно обновление са до голяма степен затлачени, поради което начело излизат хора, които са обременени от своето политическо минало, а имената им се свързват с едни или други корупционни практики и прояви. Да не забравяме и наличието на една силна паралелна власт в България, която търси своя исторически реванш, поради което не се поставя въпросът за обичайното редуване на партиите на власт и в опозиция, а се иска „смяна на системата“, като в случая става дума за връщане към отживели времето си авторитарни практики и режими.
- България си има своята демократична традиция, но въпреки това периодично се говори за президентска република. Можем ли да тръгнем по пътя на Турция или Русия ?
- Казвал съм го неведнъж, но ще повторя: президентската система е глуха улица за България. Обикновено се имат на ум държави като Русия и Турция – единствените президентски системи на европейския континент –но се забравя, че това са имперски тип държави, при които демократичните традиции нямат дълбоки корени в тяхната история. Всеки опит за подражание на този тип държави ще има тежки последици за България. И това е така, защото президентската република твърде лесно се изражда в авторитарен режим.
Драматичните събития във Франция показват до каква степен е уязвима прехвалената полупрезидентска система тогава, когато огромна маса граждани излязат на улицата, за да протестират срещу действията на управляващите. Арогантността на държавния глава, който е съсредоточил огромна власт в ръцете си и се изживява като монарх, рано или късно предизвиква обратната реакция на обществото, което го държи отговорен за всички и всякакви несполуки в управлението на страната.
България има своята демократична традиция. Да не забравяме, че на 16 април догодина ще отбележим 140 годишнината от създаването на Търновската конституция, която е била възприемана като „светиня“ от българския народ, а в наши дни това е повод за национална гордост. Каквито и недостатъци да има нашата парламентарна форма на управление, то нейното голямо предимство е, че всички основни политически сили, които се ползват с подкрепа в обществото, са представени в парламента, а парламентарните разисквания в една или друга степен снемат обществените напрежения. И това е така, защото в хода на парламентарните разисквания откритият сблъсък на интереси се преобразува в борба на идеи. При това се запазва перспективата за демократичното редуване на политическите партии на власт и в опозиция.