Сряда,

Тревожни майки и бащи родиха  паниката за Момо в нета

От: Стела Стоянова -
A
A
A

"Самоубийствените" игри са продукт на страховете на обществото, казва училищният психолог Младен Владимиров

-------

- Господин Владимиров, как ще коментирате случая с "Момо", което подобно на предишния "Син кит" уж подтиква децата към самоубийствено поведение?

- За мен това е медиен продукт и фалшива новина. Както бе казал Марк Твен - "Слуховете за смъртта ми са силно преувеличени". Това е нещо, което се роди в медиите, което се разви в медиите и което умря в медиите. Не знам дали Вашите читатели знаят, но създателят на куклата Момо я уби символично тези дни, за да прекъсне този тип страхове.

"Самоубийствените игри"са продукт на страховете на обществото. Те се породиха в социалните мрежи и може би в главите на тревожните майки, но това показва две неща - колко безкритично възприемаме света на дигиталните технологии. "Щом нещо е в интернет, то вече е вярно", а преди беше правилото "Щом са го излъчили по телевизията, вече е вярно".

А това всъщност би трябвало да ни накара да помислим как се създават фалшивите новини и каква е причината да им вярваме. По отношение на Момо технологията е следната - нещо се  създава като информация в жълти сайтове, впоследствие се развива през родителските форуми, докато стане популярно и интересно за електронните медии и сутрешните блокове. И така популяризирахме Момо по подобие на перпетуум мобиле - никой не го е виждал, но всеки има идея за него. Дори и децата повярваха на своите родители, когато видяха страха в техните очи. Аз тези дни имах възможност да се срещна с деца от втори клас и да разговарям с тях. Децата наистина ми говореха за куклата "Момо" като за нещо реално и ми разказваха градски легенди. А на моя въпрос "Познавате ли дете, при което Момо действително да е излязъл, докато е гледало клипче", никое от децата не можа да потвърди. Но феноменът "Една жена ми каза" за пореден път работи.

- При децата той работи особено много...

- Най-големият проблем е в главите на родителите, които за пореден път показаха, че прекалено много вярват на паническата информация в интернет и в същото време показаха, че не познават дигиталния свят на своите деца. А постоянно говорим за програми за родителски контрол, които са достъпни и напълно безплатни.  

- Май съвсем малко родители го правят..

- А трябва да ги призовем да правят точно това. Спомням си, когато беше истерията покрай играта "Син кит", която бе руска - никой родител не си даде сметка, че това се развива в руската действителност, а повечето от съвременните деца не знаят руски, подобно на поколенията преди 30 години, нито участват в руски социални мрежи като "В контакте". 

- А какви са реалните опасности, които дебнат децата в интернет и които родителите на практика подценяват?

- При по-големите тийнейджъри опасното е общуването, защото там всеки може да се представи за някой друг. И, докато си говориш с приятелче, може да се окаже, че отсреща стои педофил. Или пък някое момче да помоли момиче да изпрати своя "секси" снимка, която впоследствие да бъде използвана за изнудване, шантажиране, дискредитиране на детето.

Освен това има и "дарк нет", който е още по-опасен и където контролът е много по-труден. Но, както учим детето си да работи с нож и му казваме за предимствата и рисковете при работата с нож, така трябва да говорим и за интернет.

При по-големите деца, когато говорим за тези самоубийствени игри, има една категория деца, които най-вероятно ще проявят експериментаторско поведение и любопитство и ще влязат. "Момо" прекалено бързо се появи и прекалено бързо умря, но при "Синия кит" имаше деца, които се тагваха с хаштаг, за да видят какво ще се случи.

Ето именно това е опасното - че ние можем да превърнем нещо фалшиво в нещо реално. И тук е отговорността на нас като родители и като учители - да поговорим с децата си какво правят в социалните мрежи и как го правят. Да научим децата да мислят критично и да споделят с нас. А отговорността ни като общество e, дори когато една новина е атрактивна и може да увеличи рейтинга на медията ни, по-добре 15 минути нисък рейтинг, отколкото заиграване със страховете на хората.

Обществото ни върви към създаване на общности, а ние някак си вървим в обратната посока – да отидем да попитаме някой близък, така наречения „хоризонтален лидер“, как да си излекуваме детето, вместо да се обърнем към личния лекар.

Да влезем в интернет и да напишем „Мами, вашето дете виждало ли е Момо?“ Момо е една грозновата кукла с изцъклени очи, подобно на болна от базедова болест, не е нищо толкова страшно. Дали едно нещо ще бъде интерпретирано като опасно, зависи както от личността на детето, от неговата богата фантазия, така и от отговорите, които родителите ще дадат на въпросите му.

Ако обаче детето види, че въпросното нещо плаши мама и стряска татко, тогава то наистина си мисли, че това е нещо страшно. Ако едно интернет приложение има по-голям авторитет от нас, възрастните, и може с поява от няколко секунди да повлияе на детското поведение и да накара детето да мълчи пред нас, това е голям удар върху нашия родителски авторитет. И тук не трябва да виним високите технологии, а себе си заради това, че детето ни може да бъде повлияно за няколко секунди от нещо виртуално, докато ние през годините не сме създали система за доверие. Защото Момо може да е продукт на фантазия, но педофилите в мрежата не са.


 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Препоръчани новини

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички