- Българите в чужбина вече гледат към родината заради растящите възможности за реализация
Милен Керемедчиев, бивш заместник-министър на външните работи и на икономиката .
– Господин Керемидчиев, ще влязат ли много крайнодесни партии в новия Европарламент и с какво мнозинство биха разполагали?
– Ако ми бяха задали този въпрос преди десетина дена, отговорът ми щеше да бъде по-категоричен за едно голямо нарастване на крайните националисти и популисти от всички европейски държави. За радост на съществуващите големи формации в Европарламента, този скандал с австрийската Партия на свободата и Хайнц-Кристиян Щрахе, всъщност се разпростря извън пределите на Австрия и засегна много силно всички тези движения. Така че, ако сега погледнем картината, очакванията на крайните националисти са да бъдат трета политическа сила след ЕНП и социалистите, но влизането в парламента ще е една от победите им. Много по-важно всъщност е тяхното обединение. Тъй като ние видяхме, че срещата на Матео Салвини /италиански вицепремиер и лидер на крайнодясната партия „Лига“-б.р./ в Милано с представителите на големите националистически формации не доведе до едно трайно, голямо обединение, което той се надява да постигне на изборите на 26 май. Въпреки че присъстваха видни лица, като Геерт Вилдерс, Марин Льо Пен, не се видяха много представители на източноевропейските държави (от българска страна присъства Веселин Марешки – б.р.). Например Виктор Орбан не присъства, което е показателно, че той може би ще се опита все още да балансира позицията на своята партия в ЕНП, въпреки замразеното членство. В момента по-важният въпрос е доколко тези крайни националисти и популисти биха успели да се обединят в Европарламента. Защото ако те наистина успеят да се обединят с партията Брекзит на Найджъл Фарадж, която се очаква да бъде най-голямата политическа сила, излъчена от Великобритания в ЕП, тогава Европа би била наистина много по-различна.
- Какво ще се случи при евентуално обединение на крайнодесните ?
- Тогава изникват опасенията, че Еврокомисията и Европарламентът ще бъдат много по-вторачени във вътрешнополитическите си проблеми, отколкото да затвърдят или да върнат позицията на ЕС като световна икономическа и политическа сила. Тези скандали през последните години, това разделение, не само Изток-Запад, но и Север-Юг, фактически отслаби ЕС и даде възможност на силните играчи на деня – дали това е китайският президент Си Дзинпин или руският президент Путин, или американският президент Тръмп - да налагат правилата на световната политика. Така че за първи път имаме евроизбори, които са съдбовни за бъдещето на ЕС и за начина, по който той ще съществува.
- Има ли опасност от разпад на ЕС?
- За момента никой не говори за крах и за край на съюза. Това не го иска нито една от даже най-крайните националистически формации, които ще влязат в Европарламента.
– Не само у нас, но и в Европа хората се поддават на популистките внушения. Защо? Само бежанците ли са факторът, който ги подтиква?
– Предимно това. Когато преди три години Ангела Меркел произнесе тези три съдбоносни думи: „Ще се справим”, Европа беше залята от миграция, и то нелегална. Това разтресе целия ЕС и доведе до възхода на всички тези страхове, които имат хората от Гърция до Швеция. Така че страхът от миграция определено дава сила на тези партии, защото икономически Европа стои много добре. За миналата година БВП на страните членки е нараснал до близо 15,5 трилиона евро. Това поставя Европа в ролята на огромен икономически колос, който не може да бъде пренебрегван и заобикалян. Въпреки че европейските граждани живеят по-добре, страхът от миграция, страхът за запазване на работните места, от тази миграция вътре в ЕС,също налива вода в мелничката на националистите. Получава се съвкупност от всички тези елементи, които дават сила на крайния национализъм.
– Като говорим за страх, имате ли впечатление как нашите съграждани, които живеят в страни от ЕС, реагират на тези крайнодесни послания? Дали у тях не се заражда също страх?
– Интересно е, че все повече млади специалисти се връщат у нас. Първо, те виждат възможност за реализация в България, много по-голяма, отколкото преди. И второ, начинът, по който примерно във Великобритания започнаха да се отнасят към чужденците - това беше видяно веднага след решението за Брекзит, тази агресия даже към тях, оказва своето влияние. Общата нагласа на българите в чужбина е по-скоро на все по-голям интерес към връщане в родината и аз съм сигурен, че ще виждаме все повече млади българи, които ще помислят за връщане. Да не забравяме и добрия инвестиционен климат в България – аутсорсинг компаниите, колцентровете. Има преместване даже от централноевропейски държави – Унгария и Словакия, към България, което означава работа не само за наши, но и за чужди специалисти. Това показва, че има и трудова миграция към България, което не се забелязваше през последните години.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
