Петък,

Различен състав на храните  не е двоен стандарт

От: Даниела Димитрова, снимка БТВ -
A
A
A
  • Големите производители  съобразяват продукта си с местната регулация и с вкусовете на потребителите

  • Докладът на ЕК показа, че няма доказателства за дискриминация по оста Изток-Запад, казва Яна Иванова

Резултатите от общоевропейска кампания за тестване на хранителни продукти бяха обявени от Европейската комисия през миналата седмица. В рамките на проучването продукти в ЕС бяха изследвани чрез една и съща методика, за да се разбере има ли различно качество на храните от една и съща марка, продавани в страни от ЕС. Анализът на почти 1400 хранителни продукта в 19 държави от ЕС, сред които и България, е извършен от Съвместния изследователски център – службата за научни дейности и познания към комисията. Той показва, че 9% от сравнените продукти са се различавали по състав, въпреки че лицевата страна на опаковката им е била една и съща. Други 22% от продуктите с различен състав са имали сходна лицева страна на опаковката.
Проверката е извършена в България, Германия, Гърция, Дания, Естония, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Холандия, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Франция, Хърватия и Чехия. Може ли да се говори за двоен стандарт на храните, попитахме Яна Иванова, изпълнителен директор на Сдружение "Храни и напитки" България.

-------------

- От доклада на Еврокомисията стана ясно, че 9 % от сравнените храни са се различавали по състав. Този факт показва ли двоен стандарт за храните по оста Изток-Запад?

- Ние се радваме, че този доклад излезе и достигна до потребителите, защото той дава обективни данни за състоянието на индустрията. Базиран е на изследване, извършено с единна методология, която сравнява продукти от един и същи вид и с еднакъв грамаж. Крайният извод от доклада е, че няма доказателства за наличие на дискриминационно отношение на географски принцип, т.е. няма разлика в стандартите Изток-Запад. Открити са наистина разлики, но, както дори еврокомисар Вера Юрова подчерта в интервю - няма данни за наличието на двойни стандарти Изток-Запад. Госпожа Юрова беше основният инициатор на диалога по тази тема. Тя подчертава също, че няма доказателства откритите разлики да са разлики в качеството. Различният състав е по обективни и легитимни причини. Дори последното изменение на директивата от 17 май тази година допуска да се преценява във всеки конкретен случай и при съществуване на определени обективни и легитимни причини, това да не се счита за нелоялна търговска практика. 

- Може ли да дадете примери?

- За да продава на даден пазар, производителят трябва да съобрази продукта си с местната регулация. Например в Германия и в Дания е забранено да се слагат добавки като калций и витамини в закуските. Т.е. една компания, която произвежда зърнена закуска за цяла Европа, ако иска да продава продукта си на тези два пазара, трябва да го адаптира за тях. И именно тук се получават тези разлики. 
Друг пример - в част от държавите в ЕС има задължително изискване за йодирана сол, в други държави това е недопустимо и производителите трябва да се съобразят.
Друг пример за адаптиране на продуктите е  когато те се съобразяват с местен доставчик. Когато един продукт може да бъде произведен със суровини, които са взаимозаменяеми, обикновено отговорните компании предпочитат местния продукт. Първо, по този начин се стимулира местнатат икономика, работните места. От друга страна елементарната логика е, че когато взимаш продукта на място, нямаш транспортни разходи и съответно крайната цена е по-достъпна. Затова, когато на даден пазар има една съставка, а на другия пазар има взаимозаменяема, се използва местната. И отново се получава разлика, но тя не е разлика в качеството. Не може да се каже, че този или този е по-качественият продукт.

- В кой продукт е имало такава разлика?

- В безалкохолни напитки. В много страни като нашата се произвежда царевица и нямат квоти за захар, а за захарен сироп. Той е напълно взаимозаменяем със захарта. И двата продукта се състоят от фруктоза и глюкоза, като при захарта тя е в съотношение 50:50, а при фруктозно-глюкозния сироп е 54 фруктоза и 46 глюкоза. В САЩ щатите, които произвеждат царевица, овкусяват продукта с фруктозо-глюкозен сироп, а там, където произвеждат захарна тръстика - със захар. И никой не протестира, нито е казал, че неговата напитка е по-некачествена. Защото това прави напитката по-достъпна и стимулира местната икономика. 
Друг пример за адаптиране, който големите мултинационални компании приемат много сериозно, са програмите за по-здравословни продукти, като се намаляват захарта, мазнините и солта. За всяка държава се изготвя стратегия, в която за определен брой години се изменя рецептата, за да се намалят тези съставки. Това се прави постепенно за различните територии. От разликата във вкусовете също произлизат някои разлики и в рецептите, което и ЕК отчита като напълно легитимно.

- В България това случва ли се?

- Разбира се. Нашите колеги от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки през последните 10 г. са намалили над 10 % захарното съдържание на напитките. И са поели ангажимент до 2030 г. да намалят с още значим процент захарта. Но ако вие сте свикнала да си пиете кафето с три лъжици захар и от утре ви го направят с половин лъжичка, или ще спрете да пиете кафе, или ще отидете на друго място, където ви го сервират както ви харесва. И за да може потребителят да привикне, се прави първо с две лъжички и половина, после с две и т.н. 

В това адаптиране на рецептите компаниите влагат огромни ресурси и ние сме напълно убедени, че обществото би следвало да оценява тези усилия.

- В доклада беше отчетено и разминаване в опаковките. За какво по-конкретно става въпрос?

- Има определен процент продукти, които са подобни, но отчитат вкусовите различия на съответните пазари. Всяка компания има огромни отдели, които изследват вкуса на потребителите на различните пазари и адаптират продуктите. Затова понякога това е отразено на опаковката. Продуктът е същият, само че в една държава е с по-малко захар, в друга - с по-малко мляко, например. 

- Какви са препоръките на Еврокомисията?

- Има разминаване в етикетирането. Европейското сдружение "Food  Drink Europe", на което сме членове и ние, пое ангажимент от името на индустрията да се уеднаквят етикетите в различните държави. Но само където това е възможно. Защото има държави, в които се изисква примерно грамовете да се съкращават след втория знак, в други държави няма такова изискване. 

- Но това са много дребни детайли.

- Да, но те са част от тези 22 % от храните, за които бе съобщено, че има разминаване. 

- Какво следва от тук нататък?

- През май беше допълнена регулацията, тя отчете, че трябва всеки конкретен случай да се преценява поотделно, както и да се отчитат тези обективни причини за адаптиране на рецептите. На тази директива предстои още едно гласуване и обнародване в официалния вестник на ЕС. След това трябва да бъде транспонирана в законодателството на всяка европейска държава. В разпоредбите, приети през май, е записано, че след две години комисията трябва да направи нов преглед и да прецени има ли проблем или няма.

- Ние ще искаме ли тези специфики на продуктите според вкуса да бъдат включени в регламента?

- Ние се надяваме, че те ще бъдат отчетени. Има неизчерпателен списък в самата разпоредба на законодателните изменения, приети на 17 май. Там изрично е казано, че производителят има право да адаптира своя продукт, съобразявайки го за даден пазар с обективни и легитимни причини. Така че това го има в директивата и ние се надяваме да бъде коректно транспонирано и в нашето законодателство.

- Може да обобщим, че проверката в крайна сметка показа, че двоен стандарт няма. Мислите ли, че тази тема отново ще се върти в общественото пространство с фрази като: "Считат хората от Източна Европа за втора категория" и други подобни внушения?

- Това е една популистка тема. Но аз се надявам, че сега, когато вече има обективни данни за липсата на двойни стандарти, това вече няма да е проблемът на деня. 
Надявам се повече хора да се опитат да разберат в дълбочина въпросът. Защото не може да се правят изводи от едни цифри, които са извадени в увода на доклада, без да се потърси какво стои зад тях. Методологията на изследването предполага, че след като са открити съответните разлики, изследователският център изпраща запитване на компанията и тя отговаря подробно какви са причините. И те също са публикувани в доклада. Затова се надявам да се прояви добронамереност и коректност като се отразява темата в дълбочина.

 

Тагове:

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Препоръчани новини

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички