Работя над роман за първите два месеца след преврата на 9 септември 1944 г., казва Теодора Димова
Теодора Димова е писател, автор на пиесите "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години излязоха романите й "Емине", "Майките", "Адриана", "Марма, Мариам". През 2006 "Майките" спечели Голямата награда за източноевропейска литература във Виена. Има единайсет издания у нас и е публикувана на десет езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция, а миналата година излезе и на чешки език. Предстои преводът на чешки и на „Майките”. През 2010 "Марма, Мариам" спечели националната награда за литература „Хр. Г. Данов”. Теодора Димова е колумнист към портал "Култура". В края на 2013 излезе и последният й роман "Влакът за Емаус". А през 2016 повестта й "Първият рожден ден".
АКЦЕНТИ
* Човекът не е остров
* Писателят не раздава рецепти
* Съдбата на Европа е в ръцете на чиновници
- Г-жо Димова, в една от книгите си пишете за Брекзит. Одобрявате ли "развода" на Обединеното Кралство с Европейския съюз?
- Слушам коментари, чета, обсъждат се подробности, детайли, но как се стигна до тук и защо – дълбоките причини остават необяснени. Евроскептицизмът у нас има различни измерения, а в Англия той се изрази в Брекзит заради самочувствието на англичаните. Не случайно казваме на Англия „Острова“ – Европа е, но не съвсем. Близо е до Европа, а сякаш по-близо е до Америка. Не само заради езика. Предпочитала е да владее колонии по цялото земно кълбо, а към Европа не е проявявала особена привързаност. Сякаш е логично желанието й днес да скъса с Европа. Защото е Островът на Европа. Но още преди четири века великият поет и проповедник на Острова Джон Дън написа едно от най-вдъхновяващите стихотворения: Човекът не е остров вътре в себе си затворен;
човекът има връзка с континента…
Великобритания е велика не само като империя, а най-вече с това, че е дала на Европа непреходни ценности. Великата харта на свободите поставя началото на демократичното конституционно право, от което континентът тогава е още далеч, но го възприема и постепенно то става основата, върху която се гради цялото обществено развитие през следващите векове. Днес правомощията на кралския трон са толкова ограничени, че кралица Елизабет ІІ можеше да изрази своето негативно отношение към напускането на Европейския съюз единствено с цвета на шапката, която беше избрала в деня на референдума. Така Кралицата каза на гласоподавателите същото, което написа Джон Дън – човекът не е остров. Кралският трон се оказа пазител на традицията, идваща от Джон Дън.
- Как си обяснявате решението на Великобритания?
- Може би решението на англичаните е реакция на бюрократизирането на обединена Европа. Защото идеята за обединена Европа е противоположна на политическата бюрокрация.
Европа тръгна към обединение с цел да бъдат преодолени вековните недъзи на противопоставянето и затварянето, предизвикващо войни и кръвопролития. Не случайно първите стъпки към обединение бяха направени след края на най-пагубната война в човешката история. Тогава лидери на Европа бяха личности с визия, днес съдбата на Европейския съюз е в ръцете на чиновници, но дали това е достатъчно, за да си обясним европейския застой.
Европа съхранява основните си ценности, но днес на преден план са поставени теми, които само до преди 20 години изобщо не са съществували. В късогледите директиви, които се спускат, не виждаме европейската мъдрост.
Въпреки че в референдума надделяха гласовете за Брекзит, Великобритания не може да се раздели така лесно с Европа. Показа го не само гласуването в парламента. Глобализирането на съвременния свят е всеобхватно и необратимо. Както след индустриалната революция не можеше да има връщане назад, така след сегашното глобализиране на света не е възможно затварянето на един остров. Прозрението на Джон Дън е толкова гениално, защото е изречено преди векове. Но идеята, която изразява поетът, е много по-дълбоко философска – всъщност проповедникът изразява изначалната антропология, заложена в човека от неговото сътворяване.
- Как ще коментирате това, което става днес в обществото - всеки хули всеки, хората сякаш озверяват?
- Отношенията между хората у нас отдавна са в криза. Но като че ли всички оплакваме тази криза, разкрасяваме я. А бихме могли да я прекратим – всеки според собствените си сили и съвест. Всеки един от нас би могъл да започне съвестно да върши задълженията си, да се държи възпитано към хората около него, да не словоблудства, да не мрази, да не кълне, да не злорадства. Това би отсякло корените й. Изглежда съвсем просто.
- В книгата Ви, която е преведена на 9 езика - “Майките“, пишете за озверяването. Къде са корените на озверяването?
- В „Майките” става дума за детската престъпност и за причините за нея. Детската престъпност не е локално, тя е световно явление. Това са деца, които не получават необходимото внимание, обич и грижи, които се чувстват изоставени и самотни от родителите си.
- Какво е лекарството срещу озверяването и ожесточаването ?
- Очовечаването.
- А какво ще излекува българина от страха?
- Този въпрос е екзистенциален. Всеки сам търси и намира отговор, в известен смисъл намирането на отговор на този въпрос би бил венецът на един живот.
- Книгата Ви "Влакът за Емаус" е за любовта, която срещаме. Каква трябва да бъде Любовта?
- Страхувам се, че писателят не раздава рецепти кое какво трябва да бъде или да не бъде. Писателят пише книгите си. Ако той би могъл да съобщи романа си като смс, не би го написал.
- Кои са четирите вида любов?
- „Четири вида любов” е първия ми сборник с есета, подбрани от колонките, които ежеседмично публикувам в Портал "Култура". Едноименното есе е предизвикано от филма „Осъденият на смърт идва”. Действената любов, която претворява, която изправя падналия човек, подава му ръка, която го милва и му носи утеха – това е християнската любов, противопоставена на любовта, която се чувства като жертва и само изисква от другите, или само налага своята истина.
- Вярващ ли е българинът или е езичник?
- Никак не обичам тези обобщения – българинът, народът. Има отделни хора, всеки със своята съдба, особеност, качества. Моето впечатление е, че все повече хора се отправят към храмовете. И то не само за Цветница, за да си вземат върбови клонки, и то не само за да запалят свещичка и да излязат от църквата. Но това мое мнение може и да е пожелателно.
- Ще споделите ли какво пишете в момента?
- Работя над роман, в който се разказва за първите два месеца след преврата на 9 септември 1944 г.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
