Окупацията на Ректората предизвика вълна от студентски акции в другите университети, както и полярни реакции в преподавателите. Много от тях подкрепиха студентите си, докато в същото време ректорите изразиха опасения, че това ще провали годината. Ръководството на Алма матер излезе с декларация, показваща разбиране към студентските мотиви, но помоли младите хора да намерят друга форма за протест. "Стандарт" потърси мненията по горещата тема на председателя на Съвета на ректорите проф. Ваньо Митев и на преподавателя в СУ проф. Александър Кьосев.
- Има ли ръководството на СУ полезен ход?
- В момента инициативата е у студентите. И те са решили да поемат отговорността да продължат окупацията въпреки апела на Академичния съвет. Никой не би могъл да предвиди как ще се развият нещата. Днес (б.р. вчера) заместник-ректорът изрази позицията на ръководството, че в никакъв случай в университета няма да се вика полиция, която единствена би могла да го опразни. И това е правилно решение, защото в противен случай между студентите и ръководството ще се появи пропаст. Така че засега ситуацията остава патова. Окупацията не е най-важното нещо. Ръководството на университета застана зад исканията на студентите по ясен и категоричен начин в първата част на своята декларация. То се разграничи от тях във втората част, когато вече ставаше дума за окупацията.
- Студентите казаха, че окупацията ще продължи до оставка.
- Това са казали студентите. Дали ще могат да го направят, ще видим. А от друга страна, правителството досега е показало учудваща устойчивост, граничеща с дебелоочие. Така че могат и метеорити да падат, и те пак да не ги забележат.
- Много хора си мислят, че студентите се интересуват предимно от чалготеки, и внезапно се зададе студентска вълна от недоволство..
- Къде се е говорило така? В университета - никога. Аз преподавам, откакто се помня, мисля, че съм преподавал на около 3000 души. Те са различни хора, но дори онези, които се интересуват от чалготеки, знаят, че има време и място за това, както и време и място за труд. Не всички са еднакво добри студенти, но в СУ обикновено са добри, а в нашите специалности във Философския факултет са още по-добри.
- Срещу окупацията се изтъкват аргументи, че не това е времето, мястото, начинът...
- Не, всички са убедени, че това е времето. А дали формата и начинът са да бъде окупиран университетът - за това се спори. Лично аз поддържам студентите, защото смятам, че е дошло време за гражданско неподчинение, което може да има и такива форми.
- Може ли протестът да се радикализира още?
- Разбира се. И в Турция, и други случаи показват какво може да стане. Може да се радикализира до степен на истински сблъсък, дай, Боже, това да не става.
- Една от основните критики е, че 200 или 300 души пречат на останалите да учат?
- Това са безпочвени критики. Радикалните хора са винаги малко. Ако погледне човек социологическите изследвания и рейтингите на правителство, парламент, институции, ще види, че неодобрението е по-високо от всякога. Хората, които излизат на улицата, завземат аудитории, може би са не чак толкова много. Но силно недоволните хора от това, че страната се развива по този начин, са много - те нарастват и те ще определят бъдещето ни.
- Много ли са преподавателите, подкрепящи студентите?
- Университетът е разделен поравно. Факултетите по различен начин стоят или не стоят зад своите студенти. Моят факултет - Философският, който е най-големият в университета с над 3000 души студенти, застана еднозначно на своето Общо събрание зад студентските искания. С един-двама гласували против.
- Може ли да се стигне до анулиране на годината?
- Да, сигурно може, но нали си спомняте, че през 1907 г. царското правителство на Фердинанд е закрило университета за цяла година и от това българската култура не се е разпаднала. Даже напротив. Могат да се случат неприятни неща. Надявам се, че все пак има остатък от политически разум в управляващите и това няма да стане.
- Университетът е преживявал и предишни окупации, бихте ли направили съпоставка?
- Основната съпоставка е с 1907 г., когато студентите освиркват символа на върховната власт - царя. Няколко години след това той абдикира. Когато интелигентната, умна младеж прави такива неща - тя обикновено има основания. В случая те казват: "Не искаме да живеем в такава държава". Малко са тези, които се осмеляват да го кажат, много са онези, които си го мислят. Още повече са тези, които го чувстват в сърцата си, но не знаят как да го формулират. Винаги е така при ситуация, близка до извънредната.
- Значи жертвата, дори от една загубена година, си струва?
- Това всеки решава за себе си. Всеки поема или не поема риска. Обикновено тези, които не искат да поемат риска, имат много силни основания, и всички гравитират около думата "нормалност". Нормално функциониране на университета, на политическия живот, на институциите. Но ние виждаме, че те не функционират нормално. Следователно аргументът за нормалността е невалиден. Може би ще има бъдеща нормалност, засега тя не се задава на хоризонта.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
