ВИЗИТКА
Академик Юлиан Ревалски е председател на БАН. Избран е заседание на Общото събрание на 01.12.2016 г. Мандатът му е до 2020 г.
В БАН работи от 1986 г. в Института по математика и информатика, като последователно преминава през всички академични длъжности, а в периода 2012 – 2016 г. е директор на института.
- В много сфери можем да стигнем до прототипи, които компаниите да използват
- Влизаме в гимназиите, учени представят открития на децата
- Малки и средни предприятия търсят опита на Академията
- Младите се интересуват от наука - да ги насърчим
- Програма за 2 млн. лв. ще помага на младите учени
- Работим по няколко големи проекта, възложени ни от кабинета
- Нов институт ще прави изпреварващи изследвания в областта на климата и екологията
- Преходът ни даде много, но българинът се изгуби в него и се обезвери
- Акад. Ревалски, наскоро Алфа Рисърч излезе с обстойно социологическо проучване за отношението на българите към науката. Според него само 35 % от хората у нас се интересуват от наука, докато в Европа процентът е 53. Как ще коментирате това?
- Действително у нас по-малък процент хора се интересуват от наука. Но не виждам драма в това. Ако погледнем всички други сектори, в които се сравняваме с Европа - икономика, социална политика и т.н., ще видим, че и там сме на ниво, по-ниско от средното. Интересът към науката е функция на цялостното състояние на страната.
По-внимателният анализ на данните от изследването показва положителна тенденция - сред младите и по-образованите хора интересът към науката е доста по-голям. Това трябва да насърчаваме и то с общите усилия на учените, образователната система, семейството, медиите.
- От друга страна обаче близо 74 % от българите казват, че ако децата им се интересуват от наука, ще ги поощрят. Какъв знак е това?
- За българина науката е престижна професия. Това бе много категорично установено в анкетата. Именно затова е и този висок процент на родителите, които казват, че биха насърчили децата си да се занимават с наука. Длъжни сме като общество да използваме това. Колкото по-високо технологично е обществото ни, а това идва от науката, толкова по-добре ще е за всички.
- Какво показва проучването - променя ли се отношението на българина към институцията БАН?
- Изследването дава много положителни знаци, но показва и някои страни, на които трябва да обърнем внимание. Положителните знаци са, че БАН като институция стои най-високо в обществото - с изключителен процент на доверие. Почти 70% от българите се гордеят с постиженията на учените от БАН. Във въпрос с отворена възможност за отговор над 70% разпознават БАН като основната научна институция в страната. Над 60 % смятат, че правителството, държавата, институциите трябва да подпомагат науката - в БАН и във висшите училища. Масово хората казват, че когато има нещо необяснимо, те искат да го разберат чрез науката, а не чрез астролози и други начини.
- На какво трябва да обърнете внимание?
- На това, че по-малко ни разпознават като център, който трябва да подпомогне развитието на определени експертизи, главно връзките с бизнеса. В това отношение задължително трябва да поработим. Както и върху това, че недостатъчно много от анкетираните ни разпознават като един от духовните центрове в България. А ние сме духовен център в смисъл на просвещение и това го доказваме вече почти 150 години.
- Успява ли БАН достатъчно добре да популяризира откритията, които учените правят?
- Не, не сме направили достатъчно за популяризиране на научните ни постижения. И това е едно от нещата, които сме забелязали още преди анкетата. Тя също го отчита.
- Направихте голяма кампания за представяне на научните институти на БАН. Тя не помага ли за представяне на откритията?
- Помага, разбира се. Тази кампания е много успешна. В сряда представихме Института по математика и информатика. Присъствам на почти всички представяния на институтите. Хубавото е, че те канят предимно младежка аудитория с амбицията да посеят семето на бъдещия интерес към научни изследвания. Освен престижна професия, науката дава огромно удовлетворение - да откриеш нещо ново. Но, забързани да извършим изследванията, понякога забравяме да покажем дори онези от тях, които сравнително лесно могат да бъдат представени на популярен език. Тук имаме още дълъг път да извървим, разбира се, с помощта и на медиите.
- Смятате ли БАН да влезе в гимназиите? Учени да преподават в часовете и така да популяризират след младите и науката, и откритията й?
- Да. Това е едно от нещата, които правим в определени области. В математиката, например, имаме традиционни връзки между наши преподаватели и учители и ученици. Правим го както в София, така и в страната. Остава просто да го разширим. Имаме и Ученически институт на ниво БАН, в който също се правят разработки и децата контактуват с учените.
- Казахте, че все още няма добра връзка между БАН и бизнеса, макар че от години се опитвате да направите това. Защо бизнесът не възлага проекти за иновации?
- Действително, връзката с бизнеса все още не е сред най-добрите ни страни. Въпреки че съществуваше в много активна степен през 80-те години на миналия век, когато индустрията в България беше доста по-различна. Основната причина е, че в момента по-големите компании в България са дъщерни на чужди фирми. В тях бизнесът извършва развойна дейност, но извън България.
- Коя част от бизнеса търси БАН?
- В последните години основен контрагент от страна на бизнеса са малките и средните предприятия. Там определено имаме напредък и успехи, свързани с някои от големите проекти, които правихме и правим по линия на Европейския съюз. Забелязва се, че контактите с фирмите се увеличиха благодарение на инфраструктурата, която успяхме да придобием.
Бизнесът казва, че е отворен да ни изслуша. Затова скоро ще му представим нашата дейност. Имаме 120 иновативни разработки. Ще подберем около двайсетина и на специален форум ще ги представим на бизнеса. Така ще видим какъв ще е интересът към тях.
- Тези разработки какви са?
- Практически. Покриват голям диапазон - нови материали от всякакъв характер като нано полимери, които се използват в медицината и не само, химически технологии, които водят до нови лекарства или са свързани с технологични производства. Институтът по космически изследвания и технологии има уреди, които работят на Международната космическа станция. На много места можем да стигнем до прототипи, които бизнесът да превърне в комерсиален продукт.
- БАН направи по задание на кабинета анализ, свързан в АЕЦ "Белене". Извън него властта търси ли ви за експертни съвети?
- Имаме още няколко големи проекта, които правителството ни поръча. Ще спомена два от тях. Единият е в областта на образованието, другият е свързан с демографията. Целта на първия е да подобрим качеството на образованието като цяло. Всички констатираме в последните години, че общото ниво е паднало. Затова проектът, по който работим, е да се развият нови методи за преподаване, използвайки съвременните информационни и комуникационни технологии. Идеята е за промяна не толкова в съдържанието на учебните програми, а в методите на преподаване, така че ученикът да бъде не просто пасивен слушател, а участник в процеса на обучение.
Търсят ни и за проекти в областта на социалната политика. Имаме проекти и в областта на сигурността.
- Големият проект, свързан с демографската криза, бе представен миналата седмица. Какви проблеми поставяте и какви решения предлагате?
- Това е вторият много мащабен проект, възложен ни от Министерски съвет със специално постановление. Нашите колеги се отнесоха изключително сериозно към него. От научна гледна точка изследваха комплексно проблема, анализирайки всички фактори, от които зависи. На първо място социално-икономическото развитие. Предлагат голям брой мерки - социални, законодателни, свързани с трудовата сила, с подпомагане на раждаемостта, с ангажираността на хората в пенсионна възраст. Предложени са мерки в пенсионната система. Всички предложения са предадени на правителството. И силно се надявам, че на база тези мерки ще се изработи политика, която в обозримо бъдеще да обърне негативните тенденции. Защото не можем да се надяваме на чудеса, а имаме резерви, които трябва да използваме. Включително, аз винаги давам за пример българската диаспора. Целта е у нас да се създадат такива условия на живот, които да привличат хората да останат в България или ако ходят в чужбина за образование или специализация, да се връщат и да работят и живеят тук.
- Какви възможности за БАН дава Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж"?
- Тази година бяха обявени резултатите за Центровете за върхови постижения и за Центровете за компетентност. Предвидени са 4 центъра за върхови постижения и не повече от 8 - за компетентност. Сумата за проектите беше доста солидна - общо 350 милиона. Ние сме водещи в два консорциума за центрове за върхови постижения. Единият е в областта на информационните и комуникационните технологии, другият в областта на мехатроника и чистите технологии. Участваме практически във всички центрове - както за върхови постижения, така и за компетентност. Водим консорциума и в два центъра за компетентност. Това са проекти, по които ще се работи в близките 6 години.
- Наименованията на тези центрове не говорят много на широката публика. С какво ще се занимават те?
- Целта е да се развият центрове, в които да се извършват научни изследвания на високо ниво с практическа насоченост. Основната част от средствата - около 80%, са предназначени за изграждане на модерна материална база. Останалите около 20 % са за управление и за изпълнение. Тоест - в тези проекти няма много средства за подкрепа на самите изследователи.
Затова отсега трябва да се мисли за допълнително финансиране - за учените и за самите изследвания.
- Какви възможности дават тези центрове за младите учени?
- Сред заложените критерии за оценка при изпълнението на проектите има индикатори, свързани с назначаването и на млади хора. Но пак казвам, парите са предвидени основно за инфраструктура. Трябва да се търсят допълнителни средства за тези млади хора. И ние повече разчитаме на програмите за млади учени, които сега бяха приети от Министерството на образованието и науката. В момента, например, сме пред реализиране на програма за близо 2 милиона лева. В нея има директна финансова подкрепа за млади учени и за пост-докторанти. Те кандидатстват със свои проекти и одобрените ще бъдат сериозно финансирани.
Тази програма е с дълъг хоризонт. Предвидена е за поне пет години. Сигурен съм, че ще се намери финансиране, защото правителството е склонно да подкрепя сериозно младите учени.
- Бихте ли дал пример за постижение, направено от млад учен?
- Наскоро беше отличена със специална международна награда колегата Мария Спасова от Института по полимери. Тя разработи методика и съответно апарат за производство на полимери на нано ниво. Те се използват в различни области, включително и в медицината. Има и много други.
- В бюджетна процедура сме. Какви пари са предвидени догодина за БАН, за какво ще ви стигнат и за какво не?
- Получаваме подобрен бюджет. И при нас, както в другите бюджетни организации, е предвидено 10-процентно увеличение на възнагражденията на нашите колеги. Няма да ни стигнат да наваксаме недофинансирането от последните десетина години. Ще трябва да търсим допълнителни средства по програми.
- БАН реализира един много голям проект за проучване на траките и тракийското наследство с частно дарение от бизнесмена Петър Манджуков. Има ли и други частни дарители? Възражда ли се дарителството за науката или това си остава единичен случай?
- От една страна ще отговоря да, има, защото примерът беше заразителен - и други се включиха. Но - за този проект. Хубавото е, че той продължава. Живее само от това. За първи път имаме проект, който се развива с изцяло частни средства. Второто му голямо достойнство е, че е интердисциплинарен. Той успя да обедини усилията на много институти. Да се наблюдава как си сътрудничат институти от хуманитарната и социалната сфера, с институти от природните и математическите науки, винаги е добър пример.
- БАН има много активно международно сътрудничество. Кои проекти бихте отличил?
- Ние сме една от организациите, които постоянно представят България пред света. Имаме споразумения с над 70 страни. Участваме в над 30 големи организации. Изпълняваме в момента 260-270 международни проекта в почти всички сфери на науките, застъпени в БАН. От една страна имаме чисто научни изследвания, които подпомагат издигането на експертността на учените ни - те се запознават със световния опит. Когато нещо ново се появи в областта на науката и технологиите, то бързо се трансферира у нас. Това е важно и положително за цялото ни общество. От друга страна, на база научните сътрудничества се получава добавена стойност - популяризират се научните открития. В момента, благодарение на нашите активни връзки с френски научни организации, подехме инициатива съвместно с Френския институт в София. Каним световно известни френски учени - нобелови лауреати, носители на престижни международни награди. Те идват у нас и изнасят популярни лекции пред младежка аудитория. Така нашата публика вижда, че науката е нещо добро и го чува не само от нас, но и от изтъкнати чуждестранни учени. Благодарение на нашите активни връзки с Китайската академия на науките, само преди седмица присъствах в Пекин като представител на БАН на учредителна конференция на Асоциация на международни научни организации, които са свързани с инициативата "Един пояс, един път".
У нас, нашият Институт за икономически изследвания, беше поканен да бъде в ядрото на Глобалния център за партньорство на държавите от Централна и Източна Европа с Китай, чието начало вече е положено. Очакваме и други институти на БАН да бъдат поканени в този Глобален център за партньорство.
- БАН създава нов институт - за климата, атмосферата и водите. В него ще работят учените от Института по метеорология и хидрология, които избраха да останат в Академията. С какво този институт ще е по-различен от звеното, което отива на подчинение на МОН?
- Звеното, което преминава към МОН, е цялата оперативна дейност плюс учените, които желаят да отидат там. Това е хидрометеорологичната служба на България. Тя отговаря както за прогнозата за времето, така и за мониторинга на водите. Изключително важна дейност за държавата.
Новият институт ще се занимава с изучаването на климата, на водите, на атмосферата. Това е свързано с цялостната екологична обстановка и промените, които настъпват в нея. Тук ние имаме потенциал, който имаме задължение като научна организация да развиваме. Нужни са ни изследвания с изпреварващ характер особено в областта на климата. Няма да има дублиране на дейности. Ще положим усилия да обогатим новия институт с изследователи, които имат желание да работят в тази област.
- На 10 ноември се навършиха 29 години от така наречения преход в България. Какво загубихме и какво спечелихме в това време?
- Нека започнем с позитивите. България се присъедини към голямото демократично семейство на Европейския съюз. В това отношение много неща се промениха. Присъединихме се към една колективна система за сигурност. За една малка страна като България това са много важни неща, както от икономическа, така и от социална, както и от гледна точка на сигурността. Установи се ново, демократично устройство на държавата. Светът се отвори за българина много повече от това, което съществуваше. Така че със сигурност има много положителни неща. За съжаление, без да съм икономист или политик, оценявам, че нашият преходен период беше твърде дълъг. Не знам дали е свършил. Постоянно си задаваме този въпрос. За нас, за разлика от много други страни, този период бе болезнен, на моменти изключително кризисен. Загубихме огромната част от индустрията си, както и голяма част от селското стопанство. Сега внасяме значителна по обем селскостопанска продукция. В някакъв смисъл българинът се изгуби, обезвери се.
- 30 години по-късно отново основна тема в обществото е неравенството, което провокира и поредните протести. Формално те започнаха от цената на бензина, но накрая стигнаха до големите разлики в стандарта на живот. Като общественик с огромен авторитет и като гражданин как ще коментирате това, което се случва в момента?
- Ще повторя - не съм политик или анализатор, но това, което виждам е тревожно. Неравенството между българските граждани е едно от нещата, което не можа да бъде преодоляно в този преходен период, а се задълбочи. Не се формира солидна средна класа, която винаги дава устойчивост на една държава. Всичко възможно трябва да се направи хората да се успокоят. Мисля, че тук политиците са на ход. Те трябва да анализират проблемите, довели до тези протести и да вземат адекватни мерки. Ако хората виждат, че има адекватни мерки, те ще се успокоят. И ще могат да понесат определени жертви в името на това, че утре децата им ще бъдат осигурени.
Екатерина Николова
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
