Паднали сме под турско робство заради чумата

Кубрат и Тервел са били християни, напълно възможно е и Аспарух да е бил кръстен, казва д-р Петър Николов

Паднали сме под турско  робство заради чумата | StandartNews.com

Кубрат и Тервел са били християни, много вероятно е и Аспарух да е бил кръстен, казва Петър Николов

Д-р Петър Николов е роден в София през 1979 г. Завършил е Националната гимназия за древни езици и култура „Св. Константин-Кирил Философ“. Бакалавър по политология и магистър по политически мениджмънт на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Доктор по история на Нов Български Университет.

От 2010 г. е главен асистент в департамент „Политически науки“ на Нов Български Университет. От 2015 до 2017 г. е главен редактор на теоретичното списание за политика и култура Conservative Quarterly. В периода 2014-2017 г. е парламентарен секретар на второто правителство на Бойко Борисов.

Научните интереси на д-р Николов са насочени основно към средновековната българска история, политическата философия и историята на политическите идеи. Автор е на четири монографии: „Раждането на българския консерватизъм“ (2011 г.), „Династията на Срацимировци“ (2012 г.), „Истинската история на Видинското княжество“ (2014 г.) и „Политическият консерватизъм“ (2017 г. в съавторство с д-р Ирена Тодорова). В момента е заместник-министър на образованието и науката.

--------------------------------------

- Господин Николов, в книгата си за българската монархия твърдите, че началото на българската държава не е през 681 година, а през 632-ра, т.е. около 50 години по-рано... И че 681-ва е била постулирана от комунистическия режим. Какви са доказателствата за това и доколко тази теза е подкрепена от други историци?

- Става въпрос не за нови факти, а за нова историческа и политологична интерпретация. Въпросът опира до това, дали държавата на Кубрат и тази на Аспарух е една и съща или не. Според мен е една и съща държава. Основана е 632 година, а през 681-ва е подписан мирният договор с Византия, в резултат на който запръв път земи южно от река Дунав стават част от България. Искам да подчертая, че това не е някакво сензационно твърдение, а трактовка на данните, около която през последните години вече почти е оформен научен консенсус.

- Защо социалистическият режим отрязва тези около 50 години?

- Причината е желаниято на режима да организира голямо национално честване, която да послужи за политическа легитимация чрез национална мобилизация, във време, в което комунистическата идеология е напълно компрометирана и вече никой не вярва в нея. Става въпрос за юбилея „1300 години България“, покрай който на ниво масово възприятие с всички възможности, които има държавната машина, за начало на българската държавност се налага 681-ва. Но Кубратова и Аспарухова България са една и съща държава. Аспарух е владетел на българите преди 681 година. Преди негов владетели са брат му Баян и баща им Кубрат. 681-ва година дори не се преминава и Дунава, тъй като земите на север от реката продължават да са част от българската територия почти до самия край на средновековна България.

- Вашата книга е само първи том от едно изследване. Какво следва и всъщност, какво не знаем за историята на българската монархия?

- Имам амбицията да се появят още 5-6 тома от това изследване, докато то да достигне 1946 година, тоест края на Третото българско царство през. Иначе страшно много неща не знаем. Покрай популяризирането на първия том, с почуда установих, колко малка част от българите са наясно, че Кубрат, Тервел, а най-вероятно и цялата династия Дуло са християни. Нещо, за което има абсолютно безспорни доказателства. През 619 година Кубрат попада в Константинопол, където император Ираклий му става кръстник и го приютява в двореца. Става въпрос вероятно за един 15 годишен период, през който бъдещият български монарх попива напълно християнската култура. В съкровището на Кубрат има християнски предмети, в съкровището на сина му Кубер, също. А кубратовият внук Тервел става византийски кесар, с една церемония, част от която е православната литургия. Съществува и много впечатляващият печат на Тервел, на който пише „Богородице, помагай на кесря Тервел“

- А Аспарух бил ли е кръстен?

- Според мен да. Няма изворови или археологически данни в това отношение, но ми е малко трудно да повярвам, че ако баща ти е християнин, брат ти е християнин и синът ти е християнин, ти ще решиш да си останеш езичник. Прочее, за разлика от обратното, няма нито едно доказателство в полза на това, че тези хора са езичници. Всъщност европейската принадлежност на България в голяма степен е изкована от тези хора, през този период.

- Защо тогава според Вас те не съдействат за покръстването ня българския народ тогава? Въпрос на политика ли е?

- Подобни случаи има и в други варварски държави в Западна Европа – владетелското семейство приема християнството, но без да го налага силово на всичките си поданици. Били са времена, в които все още съществува моделът, при който едни от династиите са християнски, а други са езически. Другият особено важен фактор, около който бих бил щастлив да повдигна истински дебат е възможността Кубрат, приемайки християнството да е станал монотелит. Става въпрос за едно учение, което впоследствие е осъдено като ерес. Знаем, че Кубрат попада в Константинопол точно, когато император Ираклий налага монотелизма като усилие да постигне компромис между ортодоксалното християнство и монофизитизма, доминиращ в източните провинции на Византийската империя и буквално разпукващ я по шевовете.

Става дума за прословутия спор колко природи има Спасителя като монотелистите търсят соломоновско решение, твърдеейки че има две природи, но само една воля. Попадайки в Константинопол, Кубрат попада в една раздирана от религиозен конфликт империя и става част от конфликта, защото той е близък с Ираклий и с втората му съпруга Мартина – монотелитка, която след смъртта на съпруга й, Кубрат подкрепя и напътства. Когато обаче в крайна сметка монотелизмът е осъден, българите изведнъж се оказват еретици и може би това попречва да се стигне до масово - покръстване в този ранен период.

-Казахте, че Кубрат е бил близък с втората съпруга на Ираклий. Близък с нея в какъв смисъл?

-Има един египетски епископ и хроникьор на име Йоан Никиуски, който разказва историята. Драмата в семейството на Ираклий много напомня до тази във фамилията на Хенри Осми в Англия – различни съпруги, които са свързани с различни вероизповедания на християнството. В резултат, след смъртта на владетеля, от това дете от кой брак ще наследи трона, зависи и това накъде вероизповедно ще тръгне цялата страна.

Когато Ираклий умира, във Византия настъпва тежък сблъсък между наследниците му от първия и от втория брак. Тези от първия стоят на православни позиции, а тези от втория са монотелити.

Изворите твърдят, че Кубрат не просто подкрепя монотелитската линия, но е и нейният основен двигател заради близостта си с Мартина, на която влияе. Въпреки това печели ортодоксалната позиция, а българската християнска династия изпада в изолация.

Така се стига до най-интересния момент – 679-680 година се подготвя вселенски събор, който да осъди монотелизма като ерес. Той се подготвя от Константин Четвърти, внук на Ираклий по линия на първата му съпруга.

Според мен, войната която тогава Аспарух започва с империята, трябва да бъде обяснена именно в този контекст, като един вид опит на Аспарух да попречи на действията на събора. Един от участниците в събора директно казва: „Ако бяхте застанали на страната на компромиса, тоест на монотелизма, нямаше да ви се случи войната с България!“

- Вие подготвяте следващи томове на книгата си. Какво непознато и неочаквано ще прочетем там?

-В момента работя по втория том и съм пред приключване. Особено интересно е, какво се случва през 765 година, която съм поставил като разделителна между първи и втори том. Това е годината, в която завършва Именника на българските владетели, нещо върху което май никой не се замисля!

За мен тогава окончателно първите провизантийски и прохристиянски фамилии биват прогонени от България, свалени и детронирани и идват нови владетели, които налагат езичеството. Така в края на 8 и началото на 9 век България се превръща в страна с безпрецедентно за времето си силно езичество. Тогава става цялото онова строене на езически храмове, човешки жертвоприношения и пр., в рамките на едни петдесетина години преди Покръстването.

-Предполагам, че в следващите томове ще засегнете темата защо османците завладяват България. Единствено разпокъсаността на страната ли е причината?

-Не мисля, тъй като по онова време цяла Европа е била разпокъсана. Това не е било задължително слабост, а може би дори тези малки държавни образувания са били по-жизнеспособни, писал съм за това в книгата ми за Видинското княжество.

Голямата причина за османското завоевание е чумната епидемия от средата на 14 век. Тогава според различните изчисления между 50 и 70 на сто от населението в Европа умира. А България е била максимално близо до гнездото на епидемията. Жертвите тук са били още по-големи, така че това е един демографски срив, докато в същото време в Мала Азия има постоянен приток на тюркоезични номади от Изток. Тези европейци, които днес подценяват демографския фактор е добре да прочетат тази история.

-Темата за османското робство, присъствие или владичество как ще бъде интерпретирана в книгата Ви? Имало ли е робство?

-„Робство“ е термин, който са изковали самите български възрожденски дейци, в момент, в който са искали да събудят българската нация и да я върнат в Европа. За тях е било изключително важно да употребят не термин, който е научно прецизен, а такъв, който ясно показва ненормалността на това България да е насилствено откъсната от християнския и европейски свят. Това е смисълът на понятието. Не е въпрос на научен дебат, а на памет. Харесва ли ни или не, понятието „робство“, пази българската идентичност.

- В крайна сметка, защо пишете исторически книги?

- Защото се нуждаем от историята. Тя като нищо друго ни казва, какво сме ние. Тя ни дава кодовете, през които да оценяваме, кое е добро и кое лошо. Какви цели трябва да си поставяме като национална общност.

Жал ми е, че в България няма консенсус за това, че трябва не просто да пазим историята си, но и да я възкресим. Вижте само, с какъв вой се приема всеки опи да се направи паметник на някой български владетел или герой! Или да се реставрира някоя крепост! Има една кохорта хора, които в желанието си да бъдат либерални и модерни, стигат до ненавист към всичко това, което е България и което са те самите. И искат да го унищожат. Описано е чудесно от Добри Войников в „Криворазбраната цивилизация“. Опитвам се да се боря с всичко това, доколкото ми е по силите.


 

 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай