Очакваме откриването на над 8000 работни места

Сертифицират се 68 проекта за 1.5 млрд. лв., казва вицепремиерът по икономическата и демографската политика Марияна Николова
Не сме планова икономика с планови цени
Държавната агенция за българите в чужбина трябва да бъде по-активната страна в диалога с нашите сънародници зад граница
Ще предложим мерки за подобряване на демографската ситуация в България
Запазва се Забранителният списък с предприятия за приватизация

- Г-жо Николова, заехте се с реформирането на Държавната агенция за българите в чужбина. Пред ресорната парламентарна комисия казахте, че промените ще станат ясни до 30 октомври. В каква посока ще бъдат те?
- Както знаете по заповед на премиера бе създадена оглавена от мен междуведомствена работна група, която има две основни задачи: първата е да проучи възможността за създаване на нова специализирана административна структура, ангажирана с българите в чужбина, или актуализация и промяна на функциите на Държавната агенция за българите в чужбина. Втората задача е да разработи предложения за промени в законодателството, касаещи получаването на българското гражданство. Още след първото заседание разширихме работната група, като в нея бяха включени с тяхната експертиза представители на администрацията на Президента, Народното събрание, СУ „Св. Климент Охридски“ и БАН.
Очакваме в края на месец август да е готов сравнително-правен анализ за практиките на предоставяне на гражданство в други държави-членки на Европейския съюз. Заради това и големия обем документи и предложения се наложи да бъде удължен срокът за работа на междуведомствената работна група до 30 октомври 2019 г.
- След скандала с издаването на удостоверения за български произход, в резултат на който бившият шеф на агенцията Петър Харалампиев е разследван за корупция, се появиха много мнения, че агенцията не бива да се занимава с тази дейност. Какво според Вас трябва да се промени, за да бъдат избегнати всякакви съмнения за злоупотреби?
- Работната група е съставена от експерти от различни ведомства. Ключова задача е да се изработи визия за функциите на ДАБЧ като административна структура. В момента проучваме и анализираме опита на други страни членки на ЕС в областта на гражданството. Постъпват различни предложения, които ще бъдат подложени за обсъждане и ще бъдат взети съответни управленски решения.
- Връщането на младите българи от чужбина, е сред приоритетите на правителството. До колко то успява да популяризира условията за живот и кариера у нас?
- Правителството до този момент предприе редица стъпки в тази посока. Тук става въпрос за комплекс от мерки, които са в различни сфери. Например в административен план бяха направени промени, които улесниха достъпа на лица с български произход до трудовия ни пазар и тяхното пребиваване у нас.
Основна задача на правителството е да създава условията за ползотворен бизнес климат, който да доведе до добри икономически показатели.
В началото на месеца „Стандарт енд Пуърс“ (Standard&Poor’s) потвърди кредитния рейтинг на България с положителна перспектива. Преди дни проучвания на Галъп интернешънъл показаха, че 52% от българите са доволни от заплатата си, а 70% са доволни от работата си. През май месец бе отчетена най-ниската безработица у нас - 5,3% от създаването на Агенцията по заетостта през 1990 г.
Данните в Годишния доклад за младежта 2017 г. показват, че има тенденция към повишаване на броя на завръщащите се младежи в България след завършване на образованието си в чужбина. Все още разбира се броят на тези, които напускат е по-голям, но е факт, че имаме обръщане на тренда в положителна посока. Това в голяма степен се дължи на възможностите за реализация в България, който стават все по-атрактивни и конкурентни на тези зад граница. И понеже най-вече се дава примера с IT сектора затова ще дам пример със други сектори като производството на части за автомобили и аутсорсинга, където заради високите доходи се очертава тренд много специалисти от чужбина да решат да се завърнат в България.
В междуведомствена работна група получихме предложения от Камарата на строителите в България и от Асоциацията на организацията на българските работодатели, които ще бъдат разгледани на следващото заседание.
- Къде в този процес е мястото и ролята на Държавната агенция за българите в чужбина?
- Смятам, че Държавната агенция за българите в чужбина трябва да бъде по-активната страна в диалога с нашите сънародници зад граница. В момента административните й функции поглъщат основната част от нейния капацитет.
- Тече обществено-политически дебат за промяна на ДДС – ставките за храни, лекарства, книги. Темата бе в центъра на разговорите и на последното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Каква е позицията на бизнеса и на синдикатите?
- Законопроектът беше обсъден в НСТС. Имаше изключително задълбочени дебати. Правителството, в лицето на Министерството на финансите и социалните партньори, с изключение на КТ „Подкрепа“, не подкрепиха така направените предложения на народния представител Корнелия Нинова и депутати от коалиция „За България“ за промяна на ДДС ставките за храни, лекарства, книги.
- Като вицепремиер, отговарящ за икономическата политика, какво е Вашето мнение?
- Това предложение както много други е благозвучно за обществото, но всъщност ще нанесе сериозни щети на държавата и бюджета. Изключително важно е да се държи сметка за баланса на държавния бюджет и да се осигуряват средства за реализирането на публичните политики. Ако беше прието това предложение, в един следващ момент хората едва ли ще бъдат очаровани когато средствата за социалната сфера например бъдат намалени. Защото точно това ще стане. В крайна сметка ние имаме ограничен ресурс и трябва да го разпределим по най-добрия начин така, че да се постигне възможно най-ефективно разпределение на публичните разходи. За бизнеса и инвестициите пък е от съществено значение да има прогнозируемост по отношение на данъците. И нека не забравяме, че не живеем в условията на планова икономика с планови цени на стоки и услуги. Няма гаранции, че свалянето на ДДС ще накара търговците да свалят цените.
- След последното заседание на Тристранката стана ясно, че забранителният списък за приватизация остава, а министър Караниколов оттегли предложението си за сливане на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол с Българската агенция за инвестиции. Какъв е Вашият коментар?
- Министерството на икономиката направи допълнителни предложения, касаещи действащия към момента режим за приватизация, както и отпадане на предложенията, регламентиращи вливането на Агенцията за инвестициите в Агенцията за публични предприятия и контрол. Социалните партньори изцяло ги подкрепиха, с изключение на КТ "Подкрепа", които се въздържаха. Запазва се Забранителният списък с предприятия за приватизация. Това е съобразено със становищата на партньорите от Тристранния съвет - работодатели и синдикати, с оглед бързото приемане на проектозакона за публичните предприятия. Това е важно за поставените от държавата приоритети. А именно да се спазят изисквания за постигане на две стратегически цели: едната е влизането в ERM (т.н. чакалня на Еврозоната). Другата евентуалното допускане на страната ни до процедура за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие - ОИСР.
Всъщност, ако мога така да обобщя, НСТС подкрепи направените предложения, които изразяват желанието и готовността на всички институции и социалните партньори за присъединяваното на България към ОИСР.
- В кои сектори очакваме нови големи инвестиции?
- Отчитаме сериозно нарастване на интереса към България като инвестиционна дестинация, както в производството, така и в бизнес услугите с висока добавена стойност. България привлича значителен брой и големи по обем проекти в сферата на автомобилната промишленост, електрониката, електротехниката, информационните технологии и аутсорсинга, химическата промишленост, логистиката, транспортното оборудване и машиностроенето. През първото полугодие на 2019 г. по Закона за насърчаване на инвестициите са издадени сертификати за 18 проекта, от които 15 са клас А и 3 - клас Б. От тях 8 проекта са във високотехнологични производства и услуги. Предстои изграждането на два завода във Враца за автомобилни части. Във Варна бе открит нов център за услуги на голяма международна компания за безалкохолни напитки. В ловешкото село Баховица немска компания за автомобилни части стартира своето производство и планира да открие 1000 работни места. Единият от проектите е в село Прохорово, община Нова Загора, за производство на медни метали. В Червен бряг пък е за машиностроене. Общо предвидените инвестиции в тези 18 проекта са за над 246 млн. лв. и се очаква разкриване на 2225 нови работни места. В момента Българската агенция за инвестиции е в процес на сертифициране на 68 проекта на обща стойност близо 1.5 млрд. лв. и с потенциал да разкрият нови 6600 работни места.
- Отговаряте за демографската политика. Какви нови мерки за преодоляване на демографската криза планирате?
- С моя заповед беше създадена експертна работна група, която да предложи мерки за подобряване на демографската ситуация в България. Експертите приключиха своята работа. Очаквам доклада с предложените мерки, които да бъдат поставени на обсъждане.