Недялко Йорданов е роден на 18 януари 1940 година. Поет, драматург, режисьор, работил над 45 години в театъра. Автор на много книги с лирика и на пиеси, поставени в над 20 страни в Европа и Азия. Написал е музиката на почти 100 песни, изпълнени от него из цяла България, във Виена, Берлин, Будапеща, Братислава, Валансиен, Манхайм, Хайделберг, Москва, Кувейт...
- Господин Йорданов, изпращаме безспорно трудна година. Защо се случи това напрежение? Закономерно, предвидимо ли беше?
- Да. След десет години отново се беше възцарила диктатурата - този път не Иван Костовска, а Цветан-Цветановска и Бойко-Борисовска. Много бързо забравяме страха. Толкова беше свикнал да се смята за вечен Борисов, че при първата масова протестна проява изгуби самообладание и подаде оставка. Но не се отказа от властта, напротив, продължи да е убеден, че тя му принадлежи едва ли не по право. Спомнете си какво заяви той при избора на Плевнелиев за президент: "Който и да бяхме посочили за президент от ГЕРБ, щеше да бъде избран." И Плевнелиев дори не се обиди.
Няма какво да се правим на наивни
Протестите започнаха, подклаждани от ГЕРБ. Отначало и аз си мислех, че поводът няма значение. Важното беше, че най-после народът се събуди. Казвах си: колко е хубаво да протестираш в името на морала, в името на България! Колко дълго хората търпяха корупцията на политиците! И много бързо разочарование Всъщност какво ще последва след оставката на правителството? Кой е човекът, в когото да повярваме? Пълна мъгла. Оставка заради самата оставка!? И прозрачно ясно кой отново се надява да се докопа до властта.
По времето на Иван Костов направих няколко гневни рецитала в зала 1 на НДК. Тогава прокуратурата беше призована да се занимае с мен. Сега искам да бъда обективен. Пламен Орешарски за момента е единственият вариант за страната. Той показа завидно самообладание, има и реномето на опитен финансист. Дотук предприема конкретни стъпки в правилна посока. Подкрепям го.
- Как обаче се чувства един поет в подобна обстановка? Идва му да каже повече неща или да замълчи? Навремето написахте:
"Спях си в моя мек креват.
То пък станало преврат...
Славна дата! Светла дата!
От кревата - на преврата,
от преврата - във кревата..."
- Сега има фейсбук, имам хиляди приятели там и често споделям с тях своите мисли. Наскоро написах писмо до "ранобудните студенти", докато бяха все още чисти идеалисти. Обаче много скоро се появиха техни представители, които гонят евтина популярност. Неосъществени в живота, те почват да се къпят в славолюбива суетност, да се изживяват едва ли не като месии. От "ранобудни" се превръщат постепенно в "раноблудни" - особено с пълната излагация в случая с доноса срещу двамата професори.
Мъчно ми е за тези момчета и момичета. Без да съзнават, те се оставиха в ръцете на хора, зад които стоят също толкова користни интереси, срещу които протестират безкористно.
- Кога, според вас, най-сетне ще станем нормална държава - без блокади и окупации?
- Няма да е скоро. Блокадите и окупациите се случват по цял свят, но в масови размери и с ясни цели. У нас те са копие. Ние винаги сме подражавали на другите. Така беше и през 1989-90 г., когато започнаха митингите в ГДР и другите бивши социалистически страни. Така беше и през 1997-а, когато бяха югославските митинги, така е и сега - след протестите в Турция. Дори се правят опити да се свържат по аналогия уличните действия в София с тези в Киев. Пълен абсурд.
- Вие сте автор на прекрасни лирики като "Някога, някога толкова някога, колкото девет лета, на някаква уличка с няколко думички спря ме веднъж любовта", но и на строфи като "... днес, когато всеки кръгъл идиот прави се на лидер и на патриот...". Колко крачки делят поета и всеки човек от любовта до оздравителното побесняване?
- Човекът е направен от кал и слънце. Такава е притчата. Слънцето е любовта, калта е омразата. Ту едната, ту другата съставка надделява у личността според обстоятелствата. Ботев беше завещал на братята си "силно да любят и мразят".
Любовта и омразата вървят ръка за ръка, любовта е живот, омразата е смърт. Светът все още съществува, благодарение на любовта. Надделее ли омразата, ще загинем като човечество. Надделее ли омразата между нас, българите, ще изчезнем като нация. Затова съм написал:
"Любов - последната голгота
Спасението на света.
Любов - по-кратка от живота.
Любов - по -дълга от смъртта."
- Чувате ли музиката, докато пишете стиховете си?
- Често се случва. Стихотворението се появява у мен първо като ритъм, като мелодия, която обличам после с думи. Преди пишех доста в свободен бял стих, естествена съпротива на младия поет срещу рутината. Много скоро осъзнах, че поезията и музиката са започнали като едно и също изкуство и после са се разделили. Звучността на стиха, римите, алитерациите, асонансите - цялата тази словесна музика, когато е овладяна майсторски, прави стихотворението неповторимо и запомнящо се. Уви, част от младите поети днес оправдават безсилието си да се справят с нелесните задачи, като казват, че това е остаряло, старомодно.
А те просто не го могат
- Ако решите да създадете пиеса за днешния ни живот, кои биха били нейните главни герои?
- Вече няколко години не съм писал драматургия, но разказах живота и спомените си в четири тома. Започнах преди време пиеса за двама души - за днешния мъж и днешната жена, за сложните перипетии на любовта. Вероятно ще се завърна към нея. Пише ми се психологическа драма, много истинска, дори натуралистична, но съвсем автентична и романтична.
- Вярвате ли, че има съдба и че някой предопределя пътя ни? Фаталист ли сте?
- Фаталист съм, когато броя стъпалата навсякъде, където трябва да ги изкачвам. Или когато тупкам на корта осем пъти топката, преди да сервирам на тенис.
Вярвам в безсмъртието на душата, в прераждането и в другия живот. И в това, че скоро ще срещна своите мъртви.
- Днес има много знайни и незнайни герои, които се титулуват ВИП. Какви са тогава поетите и творците изобщо? Натикани ли са в ъгъла?
- Е, това не е болка за умирачка. Времето винаги си казва думата и присъдата му не подлежи на обжалване. Всяка година така наречените ВИП-ове се сменят, а Валери Петров, например, си е ВП завинаги.
- Все още ли сте убеден, че доброто ще победи, защото май злото става все по-силно?
- Няма друг начин. Злото е разрушение, доброто е изграждане. Все пак човечеството се усъвършенства, а не деградира. Да имаш идеали, не е отживелица. А какъв е идеалът на човечеството? Нека го потърсим във фантастичните филми за далечното бъдеще, в "Междузвездни войни", например. Там има единно човечество, без отделни държави, граници, расови и социални различия, без частна собственост дори. И това единно човечество на планетата Земя се бори да оцелее срещу враждебни извънземни сили от други галактики. На Земята съществува нещо като комунизъм. А комунизмът се оказа невъзможна илюзия. Въпреки че е
откраднал постулатите на християнството за свобода братство и равенство
Но как да надникнем в бъдещето след хиляда години?
- Писал сте "Младостта си отива", но и репликата "Младостта се завръща". Това моментно колебание ли е или в крайна сметка младостта е вечна, независимо от физическите изменения у всеки човек?
- Ще ви отговоря с един куплет:
- "Минава времето минава
Ще видиш, моето дете,
как тялото ни остарява,
ала душата ни не ще."
- Може ли любовта да остарее?
- Любовта остарява красиво!
- Вярващ човек ли сте и имате ли впечатление кое радва повече българина - Рождество или Възкресение?
- Не съм вярващ в буквалния смисъл на думата, но имам моменти в живота, когато изпитвам нужда от пречистваща, безусловна и всеотдайна вяра. Когато остана сам със себе си. А такъв лукс днешният човек трябва да си позволява от време на време.
Не виждам защо трябва да се прави състезание между Рождество и Възкресение. Едва ли някой ще даде предпочитание на единия или на другия празник. Дори при тоталитаризма те си останаха празници. Въпреки че по време на моето студентство се намираха доносници, които правеха списъци кои студенти са влезли в "Свети Александър Невски" на Великден. Но като деца ние, бедните гражданчета, чакахме с нетърпение Коледа, за да тръгнем да пеем по махалата: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа" и да получим по някое левче с орехи и ошав.
- Какво пожелавате на себе си, на близките си, на България?
- "Нека запазим във времето тежко
малко нещо от Бога и нещо човешко".
- Бихте ли подарил едно ваше стихотворение на читателите на "Стандарт"?
- С удоволствие:
-------------------------------
ХАЙДЕ ДА СЕ ВЛЮБИМ
Хайде да се влюбим
Като в детска жмичка...
Крием се... Играем
своята игричка.
Толкова гореща...
Толкова студена...
Неосъществима.
Неосъществена...
Хайде да се влюбим
смешно и случайно,
много забранено,
рисково и тайно.
Чуждата квартира...
Всеки те оглежда...
Някаква илюзия...
Никаква надежда...
Хайде да се влюбим
тихо, идеално,
светско, интернетско,
визовиртуално...
Вечер пред екрана
в стаята да зъзнем
да си пишем глупости
и да си омръзнем.
Хайде да се влюбим...
Грубо, неприлично.
Само сексуално.
Никак платонично.
Аз във теб... Ти в мене...
Плътно и изцяло.
Не душа в душата -
само тяло в тяло.
Хайде да се влюбим
Просто... Като всички...
И да ми наготвиш
зелеви сармички.
Чаша бяло вино...
Ммм.... какви са вкусни!
И да те целувам
с влажни, блажни устни.
Хайде да се влюбим...
Недялко Йорданов
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
