Готвените промени в закона за вероизповеданията предвиждат увеличаване на контролните правомощия на дирекция "Вероизповедания" към Министерския съвет, деклариране на банковите сметки на религиозните общности пред Сметната палата, обявяване на даренията и имената на дарителите на религозните общности, точно определение на понятието "религиозен радикализъм" и др. Светият Синод и изтъкнати общественици видяха в тези промени нарушаване на вековната независимост на БПЦ и останалите религиозни общности. Коментар по темата пред "Стандарт" направи старозагорският митрополит Киприан
- Ваше Високопреосвещенство, има ли вече реакция от народните представители,на възраженията на Св. Синод, а и на авторитетни учени и общественици, срещу предложените промени в Закона за вероизповеданията?
- Чест прави на единадесетте академици и двамата член–кореспонденти на Българската академия на науките, които на 24 октомври 2018 г. изявиха своето становище по повод законопроектите за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданието. Отрадно е да се види, че в позицията на тези изявени български учени и общественици има не само положителна оценка към стореното от Българската православна църква през повече от хилядолетното й съществуване, но и активна съпричастност в осмисляне на въпросите и предизвикателствата, които днешният делник поставя пред родната ни Църква. С тяхното обръщение към премиера за пореден път се изпраща ясно послание за това, че само тогава, когато има взаимно почитане между държава и Църква, може да има симфония в отношенията им.
Убеден съм, че тепърва ще има позитивни реакции в подкрепа на становището, още повече, че в лични разговори с народни представители такава беше заявена.
Искам за пореден път да споделя колко важно е да осъзнае обществеността ни, че всички ние, духовници и вярващи, сме Църквата, а не само духовниците. Колкото по-голяма съпричастност като граждани имаме към всичко, което се случва в нашата Родина, колкото по-активни сме в спазването на Божиите повели и в делата на добротворството, толкова по-бързо ще стигнем до желаното от нас гражданско общество, толкова по-силно ще бъде изявено духовното и пастирско служение на БПЦ.
- Ако все пак Народното събрание гласува промените, въпреки несъгласието ви, какво ще предприеме Св. Синод на БПЦ, за да защити своята независимост?
- Аз вярвам в диалога и в това, че чрез него ще се намери правилната формулировка. Виждам добронамереността към духовната мисия на Църквата на голяма част от обществеността ни, в това число и държавниците ни. Пътят ни е общ, необходимо е да създаваме мостове помежду си, за да вървим напред, за да осигурим не само утрешния ден на страната ни, но и просперитета й. Още веднъж ще изтъкна това, което времето е доказало – силна Църква винаги е означавало силна държава. В несигурните времена, в които живеем, тя трябва да се превърне в обединителна сила, да спои народа ни.
- Похвално е, че беше отслужен молебен за здравето на децата с увреждания. Но някои ваши критици ви упрекват, че подобни прояви в боголюбивата мисия на БПЦ са рядкост, особено при големи бедствия с жертви като наводнения, аварии, катастрофи...Не мислите ли, че точно в такива мигове на скръб и болка хората се нуждаят най-много от утешението и подкрепата на своите духовни пастири?
- Благодаря за въпроса, защото чрез него ще мога да отговоря на хората, които критикуват, може би поради незнание. В утринните и вечерни богослужения ние, духовниците на БПЦ,
всеки ден отправяме молитва към Всеподателя Бога за всички, които страдат, боледуват
и търсят утешение. Ние отправяме ежедневни просби за целият ни народ, за правителството и войнството, за мирни времена.
Тъжно е, ако някои мислят, че подобни молитвени последования се отслужват само по време на обществен призив. В църквата няма кампанийност, а и вековете, през които тя е просъществувала, ясно са го показали. БПЦ обявява и призовава по време на тежки аварии, катастрофи, природни катаклизми и други кризисни ситуации в молитвеността на богослуженията да участват колкото може повече вярващи хора, да бъде съпричастен целият ни народ.
Що се отнася до утешението и подкрепата, от която имат нужда хората, то безспорно е, че
в задъханата динамика на дните ни, потребността от вяра и духовност е осезаема
Всички имаме необходимост от общение с Бога. Прагматичните проекции, които делникът ни налага, независимо от многото ни срещи и контакти, носят самота, духовна самота. Ние, осъзнато или не, търсим Бога. Винаги съм се стремял и се старая диалогът между нас, духовници и миряни, да съществува и да е изпълнен с искреност и съпричастност. Това изисквам и от енорийските свещеници в Старозагорска епархия. Колкото по–рано осъзнаем, че сме чеда на един Отец, за Когото св. Йоан Богослов определя с краткото и точно определение, казвайки „Бог е любов" /1 Йоан.4:/, толкова по–навреме ще открием пътя към другите. Като носещи частица от тази любов, ние не можем да бъдем щастливи, не можем да имаме мир със себе си, ако нямаме добри мисли, чувства и стремеж да „видим" болката на другия. Църквата е хранителка на този духовен път, на този мир.
В този дух, като част от пастирската политика на Църквата, с надежда да подкрепим духовно близките на лишените от свобода, на 30 октомври осветихме в Старозагорския затвор параклис под небесното покровителство на Майка Божия, предназначен за тяхно молитвено уединение, когато те идват на свиждания. Църквата трябва да се моли и подкрепя всеки страдащ, всяка душа, която е в нужда, в това число и за хората, които изтърпяват своето наказание в местата за лишаване от свобода.
- Има ли вече Светият Синод официално становище по решението на Вселенската патриаршия и вселенския патриарх Вартоломей да бъде дадена автокефалност на Украинската православна църква? Вашето лично мнение като архиерей?
- Светият Синод на БПЦ- БП тепърва на свои заседания ще разглежда този въпрос. През хилядолетната си история Църквата, с Божията благодат, е преодолявала много препятствия и предизвикателства. В един от най-ранните християнски писмени паметници, наречен „Учение на 12-те апостоли" или „Дидахи", тя е сравнена с кула. Изграждането й продължава с векове, а в градежа и участват всички вярващи хора със своя труд и сърце. Скромното ми мнение, че и сега, с диалог, трябва да поставим поредната тухла в строежа.
- По времето на комунизма православният параклис в тогавашната окръжната болница в Стара Загора бе превърнат в морга. Двама ваши предшественици - старозагорските митрополити Панкратий и Галактион, не можаха да се преборят с бюрокрацията и нихилизма, за да възстановят Божия храм и да премахнат своеобразното проклятие над града от поругаването на светинята. Продължавате ли тяхната битка и докъде стигнаха вашите усилия параклисът най-после да бъде върнат на Старозагорската митрополия?
- Ще ви отговоря директно -
смятам за свой дълг да възстановим болничния храм при УМБАЛ "Проф. д-р Стоян Киркович"
в гр. Стара Загора. Моят духовен отец - блаженопочиналият Старозагорски митрополит Панкратий, започна борбата за връщането му на Старозагорска митрополия непосредствено след промените през 1989 година. Историята на този храм е подобна на много други унищожени от атеистичната власт. Болничният храм е осветен от Старозагорския митрополит Павел в началото на 30-те години на миналия век. Назначеният да служи в него енорийски свещеник Симеон Евлогиев е изгонен от храма след 1944 година, а сградата му е превърната в морга, за да бъдат унизени вярващите хора в града.
Още в първите месеци след интронизацията ми предприех срещи с институциите, от които зависи решаването на проблема. Усилията ми в тази насока не са престанали и твърдо вярвам, че те ще завършат с позитивен край. Този храм е необходим и защото в помещенията на неговата сграда имаме намерение да изградим епархийски социален център с безплатни социални услуги.
- Ще има ли скоро Стара Загора църковен хор от ранга на този във Врачанската епархия, който създадохте и дълги години ръководихте?
- Във въпроса имаше и оценка, за която благодаря. Що се отнася до останалото, мога да кажа, че желанието ми не е отшумяло, но има много неща, над които един архиерей е задължен да се труди, а време все не достига. Въпреки всичко трябва да продължим да се грижим за музикалното възпитание на хористите в храмовете и особено на децата в неделните училища.
Музиката е наистина утеха, дадена от Бога
Тя е един от начините да отворим очите на сърцето си за надземното. Ангелският хор е този, който величае идването на Иисуса Христа на земята и носи много радост. Вярващият човек чувства тази радост, както и хармонията и мира, скрити в богослуженията.
- Старозагорци свикнаха да ви виждат на диригентския пулт в Старозагорската опера за големите християнски празници. Ще ви видим ли отново скоро с диригентската палка?
- Отново предстоят прекрасни църковни празници, дано Бог да даде сили, за да се срещаме с духовна радост с моите епархиоти и в храма, и извън него, както и досега.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
