Махането на ДДС ще е огромна помощ за българската книга

Освен грантаджиите, почти няма наш писател, който да може да се издържа от труда си
Държавата трябва да дава пари по евростандарт за регионалните библиотеки, казва издателят Иван Гранитски

- Г-н Гранитски, ДПС предложи намаляване на ДДС за книгите, а премиерът Бойко Борисов заяви, че обмисля дори цялостно премахване на данъка. След 30-годишен дебат по темата очаквате ли това да се случи?
- Почти не е за вярване. Петима премиери досега обещаваха това, но нищо не се случваше. Дано. Ако това се стане, ще бъде огромна помощ за българските писатели и за българската книга. От 28-те страни членки на Европейския съюз 15 са с нулева ставка ДДС върху книгите. Само Дания и България са с 20%. В Германия е 7 на сто, в останалите налогът е 2-3%
- С отпадането на ДДС ще се повишат ли продажбите на книги у нас?
- Издателите сме в зависимост от книгоразпространителите. Години наред те не искат да вземат книги и да ги плащат разсрочено, както е в страните от Европейския съюз. И досега те вземат на консигнация при това с 35-40% отстъпка от коричната цена. Това е тежко бреме за издателите. Ние вземаме кредите, задлъжняваме. А оборотът е в книгоразпространителите. Сега чувам, че данъчните служби погват книжарниците да не вземат книги на консигнация, а да ги плащат разсрочено - вземат каквито количества преценят, получават фактура за тях и ги пращат да речем в рамките на месец. Но това не се случва.
- Така обаче заявките към вас, издателите, най-вероятно падат драстично.
- Да. Отново страдат издателите, защото част от производството не излиза на пазара в книжарниците. Ако бъде премахнат или редуциран ДДС за книгата, нещата ще се променят.
- Премахването на ДДС ще намали цената на книгите. Нужни ли са обаче и други мерки, за да се върнат младите хора към четенето на книги?
- Отдавна трябваше да бъдат предприети мерки, с които младите да четат. Трябва да се възстановят училищните библиотеки. А също така да се удесетори подкрепата за регионалните. Хората ще се върнат в тях само ако на рафтовете им има нови попълнения. Но в страната има редица библиотеки, които от години не са попълвали фондовете си.
- Каква е причината?
- Не се отпускат достатъчно пари. А тези, които се дават, не са изцяло за отечествена литература, а са на квотен принцип - 50% българска, 50% преводна литература. При това без указание каква да бъде чуждестранната. Така във фондовете влизат жълти и розови книги и всякакви ерзаци.
Преди 7-8 години България се присъедини към т.нар. библиотечен стандарт в Европа. Той е задължителен за страните от европейската общност и определя броя нови книги на глава от населението. Според него нашата държава годишно трябва да закупува нови книги - българска и преводна литература, за 7-8 милиона лева. А през последните 7-8 години на Министерство на културата не се отпускаха средства за купуване на книги за библиотеките. В края на миналата година се дадоха едни смешни 900 000 лв., които не стигнаха за нищо. 10 пъти малко от европейския стандарт.
- Какви други пречки има пред издателите на книги у нас?
- Пълна липса на държавна стратегия, която да определя отношението към националната книжнина. Поради невъзможността библиотеките да закупуват книги, особено на български автори, тиражите са символични 300 - 500 бройки. 1000 вече се смята за висок тираж. Това пък прави трудно продаваеми книгите на българските автори с 5-6 изключения на грантови писатели, които са на ясла при чужди фондации. Те се рекламират добре. Но това е само изключение от правилото. Затова и почти няма български писател, който да може да се издържа от труда си. Дори да напише гениален роман или книга с огромно значение за българската литература при тираж от 500 или дори 1000 екземпляра той никога не може да получи хонорар, който да му позволи да живее няколко месеца, през които да пише следващата си творба. Освен ако няма някакво специално спонсорство.
- Какво е положението в другите балкански държави?
- За разлика от България те имат ясна и концептуално промислена политика на подкрепа към своята литература и книжнина. Значителна част от тиражите на техните отечествени автори се откупува от държавата и се предоставя на библиотеките, университетите, училищата и детските градини. Така всеки издател, не само реализира продукцията си с помощта на държавата, но и получава финансова глътка въздух, която му позволя да дава по-достойни хонорари на авторите и на преводачите. Ето това наричам аз разумна и дългосрочна политика.