- Бразилци и индийци имат интерес за почивки у нас, не правим нищо, за да ги привлечем, казва доц. Румен Драганов
Доц. Румен Драганов е член на Контролния съвет на Сдружение Национален борд по туризъм. Той е директор е на Института за анализи и оценки в туризма.
- Доц. Драганов, в разгара на летния сезон сме, а Черноморието е празно. Какво се случва?
- Нещо нормално за този период на годината. В началото на юли сме - в половината между ниския и високия туристически сезон. Активният летен сезон тази година ще започне след 25 юли. В момента заетостите по морето са около 33 %. Седмица по-рано бяха 31 %. Имаме близо 7 пункта изоставане от същия период миналата година. Това се дължи на по-малкото пристигания от пазари Германия и Русия.
- Какви са причините за отлива на германски и руски туристи?
- След като Турция се върна на туристическия пазар още през миналата година, Гърция и Кипър имат много активната политика за привличане на туристи. Гърция още през 2016 г. обяви, че очаква да има спад на руските и немските туристи в Турция през 2017 и 2018 година и че ще се върне на пазара през 2019. Затова Гърция, Кипър и други страни предприеха мерки за рязко намаляване на цените през 2019. И видяхме какво се случи. Не само свалиха цените, но гръцкото правителство намали много и ДДС.
- Какви други мерки са предприели?
- Бизнесът и правителството действат единно. Тази политика ще доведе до това, че Гърция ще има около 33 милиона туристи тази година, а Турция - 37 милиона. От друга страна Турция премахна визите за руските туристи, разреши им да влизат с обикновен паспорт през всички гранични пунктове. Същото направи и Кипър, страна член на Европейския съюз. Така че като цяло политиката на правителствата, съвместно с политиката на бизнеса е ключова за развитие на туризма и спечелване на пазари. У нас не се наблюдава съвместна политика между правителството и бизнеса. Напротив, виждаме абсолютно негативна кампания, която се поддържа от Министерство на туризма - непрекъснати информации за нарушения по Черноморското крайбрежие. Миризливи хотели, недобросъвестни концесионери на плажове, лоши търговци, по-високи цени. Това, заедно с негативната кампания в социалните мрежи поради презастрояването и парцелирането на Черноморието, води до много лошо маркетингово позициониране на българския Черноморски продукт в началото на активния летен сезон.
- Как си обяснявате факта, че липсват адекватни мерки от страна на туристическото министерство за привличане на чужди туристи? Един месец висок сезон едва ли може да компенсира цялото лято.
- Виждаме катастрофа на политиката по отношение на концесиониране на плажовете, водена от Министерство на туризма в последните няколко години. Това ясно се отбелязва от българите, които пресичат границата с Гърция. Те казват: Отиваме в Гърция, защото чадърите са безплатни и получаваме фрапе и бутилка вода. У нас информациите са за касови бележки от 40 лева за чадър и шезлонг някъде по Черноморието. Това демотивира. Във всеки хотел у нас чадърите и шезлонгите са безплатни, защото са включени в цената. Но публичната собственост, която се управлява от Министерството на туризма, е с неизяснена цена и туристите се чувстват несигурни колко точно трябва да платят. Никой от нас не знае колко точно трябва да плати, нито на кого. Парите приберат някакви хора, получили някакви права върху публична държавна собственост, които, се оспорват от различни организации.
- В същото време Министерството на туризма обяви 2019 за година на вътрешния туризъм точно защото очакваше отлив на чужди туристи. Какъв е резултатът?
- Това е много положителна политика. Но тя трябваше да бъде подплатена с това българският турист да чуе, да види, да разбере, че има български туризъм и той е изключително търсен от над 12 милиона чужденци, които годишно идват у нас. Черноморското крайбрежие се посещава от близо 5,9 милиона чужденци годишно. Имаме изключително добри отзиви по отношение на България и българското Черноморие в средствата за масова информация в чужбина. Защото те нямат възможност да наблюдават проверките на министър Ангелкова, която размахва пръст пред носа си, влизайки в български хотел. Напротив, в TripAdvisor и в много други търсачки виждаме само положителни отзиви. Всички казват в България е прекрасно. Точно тази информация отсъства от политиката на министерството. Ние имаме около 2700 легла, които допълнително се отварят сега, над 50 нови басейна в различни места, изключително атрактивни предлагания на хотели от всички категории, обновени паркове. Дори в такива малки градчета като Обзор и Поморие може са се видят изключително красиви неща - паркове, алеи, градини. Инвестициите, които са направени от общините, са много големи. Много богата културна програма с развлечения за всички възрасти и най-вече за младите и за децата. Странно защо всички тези положителни новини отсъстват от политиката на министерството.
- В момента има напрежение между Русия и Грузия. Владимир Путин спря полетите от Русия до Грузия. Къде, според вас, ще се пренасочат тези руски туристи, които са били планирали почивка в Грузия?
- Ето това е допълнителна възможност България - да се възползва от конкретна политическа ситуация в географски район, който предлага подобен продукт. Но готови ли сме да реагираме? Махнахме ли визите за руските туристи? Издаваме ли ги на границата така, както ги издава нашата конкуренция, разрешили ли сме влизането с обикновен паспорт? Оправдаваме се с ЕС - един, видите ли зловещ съюз, който не иска туристи. Не, Европейският съюз е икономически съюз. Той търси икономическа изгода от всяка ситуация и парите, които влизат в него, подобряват живота и стандарта на гражданите на Европейския съюз. Но тук се изисква гъвкава политика от правителството, съобразно нормите и изискванията на ЕС, за да можем да извлечем най-голяма изгода от всяка ситуация.
- Каква е прогнозата Ви за сезона?
- Като цяло положителна. До края на май имаме 151 000 чуждестранни посетители повече от миналата година. Тук отново има разминаване между информацията на Министерството на туризма което посочваше 3,2 % спад за посещенията в България, и данните на нашия Институт за анализи и оценки в туризма. Те са базирани на същата информация, която има Министерството на туризма, но ние отчитаме 3,2 % ръст. Той е очевиден и може да се изчисли от всеки - имаме повече влезли в страната хора. Действително ще имаме спад по отношение на туристите сравнено с миналата година. Но в същото време трябва да отбележим и друго - "Луфтханза" увеличава броя на полетите си към България с 15 %. Имаме нов превозвач на Великобритания, който започва да лети към България. "Райън еър" е готов да възвърне своите полети към летищата Варна и Бургас. От друга страна имаме развитие на продукт, различен от този на туроператорите - онлайн продажбите. Чрез мобилните си устройства всеки може да заобиколи класическите туроператори, които работят до момента в България.
Ако през последните няколко години сме работили с около 350 големи туроператори от Европа, само това лято ние работим с над 1200, от които около 900 са именно нововъзникнали онлайн туроператори. Имаме коренна промяна в начина, по който стават записванията за България. И е доста архаично да слушаме какви са записванията от класическите туроператори, без да отчитаме дигиталната консумация в туризма, която ни дава съвсем различна картина на записванията за България.
- Очаквате ли ръст на английски туристи?
- Докато все още Англия е член на Европейския съюз, очевидно имаме много повече туристи от Великобритания. Техният ръст вече надхвърля 28 % от началото на годината и е с тенденция да нараства.
- Какви пазари трябва да разработваме?
- Имаме много голям интерес от страни извън Европейския съюз - Турция, Египет, Тунис и други страни от Средния Изток и Далечния Изток, за които България продължава да бъде атрактивна дестинация. Петър Андонов, нашият нов посланик в Индонезия, ми сподели, че има много голям интерес за пътувания към България от Индонезия, от Индия и от такива дестинации, които могат да генерират допълнителен туризъм към нашата страна.
- Това е само интерес или вече се случва този сезон?
- Вече се случва. Този сезон ще видим повече туристи и от Израел, например. Но също така от отдалечени пазари - Южна Африка, Бразилия, Аржентина и др. Вярно е, че говорим за малки обеми, но самият факт, че привличаме интереса на тези дестинации, означава, че имаме възможност да се развиваме в тази насока. Вече имаме интерес и към задокеанските пазари Япония, Съединените щати, Китай и Корея. Но Ние нямаме ясна политика на Министерството на туризма по отношение на транспортната част на тези дестинации, която е ключова за привличане на повече туристи. И сме изпреварени Сърбия и Румъния, не говоря за Гърция и Турция, които правят гигантски стъпки за тези пазари.
- Какво ни липсва?
- Дигитални носители на съответния език и наши представителства, които активно да действат на тези пазари, за да могат туристите да получават моментално визи към нашата страна.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
