Китай няма да вкара Русия в окопа си срещу САЩ

Голямата геополитическа инициатива за Борисов е в миналото, за Радев предстои, казва доц. Валентин Вацев
Ние не привличаме азиатски инвестиции, само мечтаем за тях на глас
За президента започва периодът на рисковете
Путин се впечатлява, когато му противоречат
Руски газ ще получаваме, дори ако ги разсърдим

Доц. Валентин Вацев преподава геополитика и европеистика в Европейското Висше училище по икономика и управление в Пловдив. Автор е на много изследвания по философия, социология, културология и политология. Завършил е Философско-историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Дългогодишен преподавател в АОНСУ.

- Доц. Вацев, след международния икономически форум в Санкт Петербург се заговори за нови стратегически отношения между Русия и Китай. Може би защото самият Владимир Путин нарече двете държави стратегически сътрудници. Какъв е вашият прочит?
- И на това събитие, както и на други от подобен род, има известно разминаване между заявените форми на обсъждане с необходимата куртоазия и ефективната предметна реалност. Без съмнение отношенията между Русия и Китай имат стратегическо измерение. Но това се вижда отдавна и не е заслуга на този форум. А въпрос на историческо развитие. Западноцентричният модел на руското развитие е вече поизхабен. Той измори руския елит. В Русия се носи атмосферата на разочарование от конвергенцията. Всъщност първият разочарован конвергентен политик бе именно Путин и той го показа с прочутата си реч в Мюнхен. Така че интересът на Русия към Китай произтича от уважение към действителността, към суровите факти на деня. Руският президент, ръководейки тези процеси, лека полека съзнателно преориентира сериозното стратегическо мислене от Европа към Азия.
От своя страна Си Дзинпин също има заслуга за това. Казано по китайски, той дойде с нещо като революция. Победи на последния конгрес с много радикални виждания. Така че има насрещно движение, има стратегическо движение и от двете страни. Но още е рано да се говори за стратегически алианс между Русия и Китай.
- Защо?
- Стратегическият алианс е другото име на геополитиката. А тя нито се свежда до икономика, нито се извежда от нея. Ако икономиката беше всичко, нямаше да има геополитика, политика, култура... Геополитически алианс се появява тогава, когато за двете страни в него, в случая Русия и Китай, се появи общ противник. А общ противник засега няма. Путин го каза на китайския си колега, използвайки китайска поговорка - тигрите се бият на планината, а умната маймуна ги гледа от билото.
Китай много би искал да види Русия в своя окоп в търговската война срещу САЩ.
- Някои анализатори смятат, че тя все пак ще завърши с търговска сделка. Какво е Вашето мнение?
- Така ще е, но не ми стига фантазията, за да си представя как ще изглежда тази сделка. Тя явно ще е някъде след края на света. А до тогава само война, жестока война - икономическа, търговска, с мита - и от време на време политически искри. Китай е гневен. Наскоро имаше дори необичайно грубо изказване на служител от китайското посолство във Вашингтон. Китай не си е позволявал такъв тон даже в годините на студената война. Китайско-американските отношения се усложняват и двигателят на това усложнение е американската администрация начело с президента Тръмп. Той промени стратегическия противник на Америка. Хилъри Клинтън, неговата конкурентка, вярваше, че голямата опасност за Съединените щати е Русия, докато Тръмп посочи Китай. Имаме основания да се надяваме, че няма да има размяна на военни удари. Но търговските стават все по-жестоки и все по-мащабни.
- Ще успее ли Китай да вкара Русия в окопа си?
- Не, никога. Колективният Путин - президентът и още 60-70 души, които имат бремето да определят голямата политика на Руската федерация, много добре разбират, че Русия има интерес от друг тип отношения със Съединените щати. Те са нещо като “тайни съюзници”. От Кремъл не могат да помогнат с нищо на Тръмп - но могат поне да не му пречат. Тръмп ясно вижда, че помощ от Русия няма да дочака, но се надява да среща непрекъснато разбиране. Русия няма да разреши да бъде вкарана в китайския окоп. Поне докато Тръмп е президент.
- С посещението си в Нормандия, със срещите си с Макрон и Мей, с визитата си във Великобритания и недвусмисления знак, че Борис Джонсън е неговият човек в Англия опитва ли се Тръмп да направи своя Алианс срещу Китай?
- Да, струва ми се, че той точно това се опитва да направи. Разумна необходимост е да търси своите съюзници в Европа. Защото той няколко пъти постави своите съюзнически отношения с Европа под голям въпрос. И на равнище Брюксел, и с изненадващи ходове спрямо Германия, Франция и Англия. Въпреки че с Англия той много внимава, защото тя е близка “роднинска” страна, влиза в “петте очи”.
Без особена политика спрямо Европейския съюз, Тръмп няма да може да се справи със ставащия все по-тежък китайски проблем. Китай не е безпомощен. Разполага с огромни ресурси да затрудни живота на Съединените щати, но и на американски президент. За Тръмп предстои ключово събитие - ще се опита да се преизбере за втори мандат. Едва тогава ще бъде свободен евентуално да вкара войски във Венецуела, да затрудни Иран с голям експедиционен корпус, да вкарва самолетоносачи в Залива, да се опита отново да заплаши Ким Чен Ун, който очевидно не се плаши от нищо, защото всъщност е цар... Но за всичко това Тръмп трябва да доживее до преизбирането си. А това е на път да стане проблем. Затова всички негови действия на европейския континент са насочени към намирането на нови съюзници.
- Владимир Путин и Си Дзинпин дадоха много знаци. Китайският президент нарече Путин свой най-добър приятел. Вечеряха до полунощ. Куртоазия или послание към света бе това?
- Послание - не. Те не се затрудняват да отправят послания. Ако трябва да казват нещо на света, то идва от устата на говорителите им. По-скоро свободно нарушават протокола, което е форма на някаква “дипломатическа интимност”. Протоколът е желязна реалност в Русия, която има статут на империя, и още по-желязна в Китай. Ако Китай наруши протокола, значи наистина е станало нещо много специално. Истината е, че между двамата има практическа близост, добре се разбират, имат общи виждания и нагласи за близкото бъдеще. В самия форум, който бе първо в Санкт Петербург, после и в Москва, двете страни показаха висока подготвеност, много неща бяха приети, много програмни направления бяха утвърдени.
- Подписани бяха договори за 42 милиарда долара.
- Да, но това не е начало, защото е вече в миналото, а реалните мащаби на взаимодействието надминават тези няколко десетки милиарди. Просто става дума за много бързо, “експлозивно” развитие на икономическите отношения между двете страни.
- На този фон къде е България в стремежа си да привлече китайски инвестиции? Президентът Румен Радев бе специален участник във форума.
- Не съм забелязал да се стремим да привличаме. Ние мечтаем на глас, това го умеем. И не смятам, че президентът има възможността да привлича сериозни инвестиции. Той не може и крачка да направи отвъд своята институционална рамка. Е, добре, ние оценяваме това. Но водачът, говорителят, доайенът на българската политическа класа не е президентът Румен Радев, а дългогодишният министър-председател на България Бойко Борисов. Той е човек сладкодумен, както знаем, обича да използва думата “инвестиции” като ги скланя във всякакви насоки и спрежения. Но китайските инвестиции не са се разбързали да завалят над България. Българската политическа класа няма да направи нищо реално, за да влязат у нас, защото се страхува да не разсърди добрия чичо във Вашингтон.
- Тя се тревожи да не разсърди и Русия - за да продължим да получаваме руски газ.
- Руски газ ще получаваме, дори ако ги разсърдим. Пък и те не се сърдят толкова лесно. Но, да, разбира се, никой не иска да си докарва неудобство откъм Русия.
- Президентът Радев призова правителството да не бъде срамежливо и да започне преговори за намаляване цената на газа. Очаквате ли това да се случи?
- Не. Президентът Радев проявява добра воля. Той се оказа виртуозен изразител на добра воля. От политическа гледна точка ефектът от действията на Радев е по-скоро пропагандно-възпитателен. Хората го харесват, общественото мнение все повече и повече устойчиво клони на негова страна. Но нека да повторя, президентът Радев е изразител на националното единство, той е суверен. А истинският доайен, ръководител, говорител, вдъхновител на българската политическа класа, е друг човек. И между тях няма съгласие по основни въпроси.
- Виждате ли президента Радев в нова роля, след като Владимир Путин каза, че в негово лице България може да е посредник между Русия и Западна Европа?
- Много мислих по този въпрос. И да, и не. Вижте, ролевите рамки на българското президентство са твърдо заковани още в началото на новата българска държавност. Те се направиха с цел президентът да не може много да мърда. В голяма степен идеята за Президент още тогава беше замислена така, че той да не пречи, да стои надалече. Той няма властови ресурси.
- Но може да комуникира.
- Да, комуникацията е велика сила. Това е моята сетна вяра. В България това не се вижда така добре както във Франция и в Англия. Но със силата на комуникацията и със способността да се казват точни думи в точен момент, президентът Радев може да събере огромен политически капитал. И тогава вече той би могъл да бъде и функционер с огромна обществена роля, влияние, полза. Това, че той проведе втори разговор с Путин, при чисто нови обстоятелства, беше правилна крачка във вярната посока.
- Фактът, че дори опонира на Путин, предизвика одобрение.
- Не му опонира, а го коригира. Това е елемент на съдържателен разговор, не на куртоазен. Доколкото разбирам Путин, защото го изучавам, той се впечатлява от такива похвати. През последните години с Путин не е прието да се противоречи. И когато български държавен ръководител го коригира, това звучи добре.
Само по себе си посредничеството може да бъде много полезно и достойно. Не бих възразил бъдем посредници в нещо, но бих искал преди всичко да ни виждат сами за себе си, такива, каквито сме. И после вече да влагат инструментално-посредническа роля в нас.
Путин умее с кратки думи и с недоизказани мисли да маркира отношение. Това и стана. Според мене президентът Радев би трябвало да се е върнал от Москва като победител. Но именно затова трябва да е готов за цистерната с нечистотии, която ще се излее върху него тук.
- Очаквате ли след тази визита на Радев и срещата му с Путин нови отношения между България и Русия?
- Да. Макар че в България има един особен вид политически тролове. Те са 10-15, но са се загнездили, заели са позиции от години. За разлика от обикновените интернетски тролове, които работят на дребно за жълти стотинки, работа на политическите е да плашат и заплашват - с руските танкове, с руските ракети, с руския тоталитаризъм и с мустаците на Сталин. Идеологическа жандармерия - “ще съобшя за теб в Посолството!” Президентът Радев, доколкото мога да съдя, трудно ще се поддаде на такива заплахи. По-скоро той самият може да заплашва, но пък ясно е, че със заплахи работа не се върши.
Но според моето субективно впечатление Борисов пък вече е уморен от тези заплахи. На Борисов са му взели страха. След дълги години кълване по темето, заплахи, налагане на идеологически рамки, напомняне: "Ти си човек на Запада и си длъжен да изпълняваш западната политическа воля, а Русия е Царството на злото, където не можеш да ходиш", Борисов е уморен. Говоря от дистанция, разбира се. Не познавам човека, никога не съм го виждал на живо. Но въпреки това което прави, смятам че у него няма русофобство. По-скоро обратното - Борисов би искал нещо да може да стане с Русия. Според мене това би стоплило сърцето му. Както, впрочем, е с повечето българи. Но Борисов не може да си позволи такова нещо, защото ще изскочат десетината дежурни русофоби от идеологическия караул и ще му напомнят къде зимуват раците. В този смисъл за Борисов вече е късно да прави завои.
- А за Радев не е?
- За Радев предстои. За него предстои периодът на рисковете, на мъжкото отношение и на неопределеността. Защото в политиката винаги има един процент неопределеност. Виждал съм го отблизо това - мислиш едно, то стане съвсем друго. За Радев настъпва този период - на непредвидени събития, на добри чудеса, на лоши чудеса. Той вече не може да живее спокойно. Трябва да започне да играе геополитическа роля. Колкото и да е ограничен от Конституцията и от бащите на Конституцията. Докато за Борисов това е в миналото. Той по-вероятно ще изкара мандата си и след това ще му остане просто да помисли за някакво спокойно кътче, където умореният човек да си почине. Уморен е, защото ситуацията около него е отровна. Помните ли, беше заговорил за “гадовете” без да уточнява кои са. Оказаха се навсякъде - и близко, и далече от него. В един по-сполучлив за Борисов свят, той би могъл да плюе на троловете и да се разбере с Путин, но той изпусна тази инициатива. Бих дал пример с Орбан, който дълго време говореше напук на американската администрация и срещу нея. От това обаче събра огромното американско уважение. Накрая разговаря с когото трябва и се оказа, че във Вашингтон точно такива хора уважават най-много. И някой трябваше да обясни това на Борисов още преди години. Докато човек е жив, не бива да се отписва. Но се боя, че сега вече е късно. Голямата геополитическа инициатива за Борисов е в миналото, тя е изпусната. А за Радев предполагам, че предстои.